Решение № 89 от 15.03.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. К., 15.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320101439 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 26, ал.1, пр.

ІІІ-то от ЗЗД и чл. 22 от ЗЗП.

Ищецът Н. Н. Ч., ЕГН **********, от с Д., общ. К., ул. *** твърди, че сключил с ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД договор за паричен заем № 5433182 от 30.04.2025 в размер на 1000 лева, които получил от ответника. Независимо от получаване на заемната сума, ищецът не получил екземпляр от договора, от стандартния европейски формуляр към него и общите условия. Било му предложено единствено приложение № 1 – погасителен план към договора. Горното сочело на извод, че не е спазено изискването по чл. 10 ал.1 от и чл. 11 ал.1 от ЗПК и договорът бил изцяло недействителен. Видно от погасителния план ищецът следвало да върне сумата, за периода: 15.05.2025г. до 30.10.2025г. на двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 86.56 лева, като общия размер на сумата била 1125.28 лева. Допълнително било договорено и поръчителство, като за целта бил сключен договор за предоставяне на гаранция от същата дата с друго дружество посочено от заемодателя, а именно „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. С.. Съгласно последния ищецът допълнително следвало да заплати сумата от 486.72 лева за предоставеното поръчителство. Сумите по договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство били изплатена изцяло на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД гр. С., съгласно погасителния план по договора. За периода от 30.04.2025г. до датата на исковата молба, Ч. заплатил на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр. С. изцяло задълженията по погасителния план. Съгласно предоставения погасителен план сумата се формирала от главница, възнаградителна лихва и възнаграждение за предоставяне на гаранция по договора. Сумата драстично надвишава получената в заем такава и поради недействителност на правоотношението 1 всичко заплатено над заемната сума било получено при начална липса на основание и като такова подлежи на връщане (чл.23 ЗПК). Изложеното обуславяло правния интерес на ищецъ да предяви осъдителен иск за връщане на недължимо платените от него парични средства над получената заемна сума от 1000 лева. Цената на иска е по 20 лева за всеки един от исковете, като била първоначална.

МОЛИ съда да постанови решение, с което: осъди „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434 да му плати сумата 20 лева, представляваща недължимо платена сума по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем номер 5433182/30.04.2025 г. ведно със законна лихва, считано от предявяване на иск 09.07.2025 г до окончателното плащане. осъди ,,ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 202513690 да му заплати сумата 20 лева представляваща недължимо платена сума по клауза за поръчителство по договор за заем номер 5433182/30.04.2025 г., ведно със законна лихва, считано от предявяване на иск 09.07.2025 г. до окончателното плащане.

Претендира деловодни разноски.

Ответникът ,,ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД оспорва иска като неоснователен. Сочи, че претендираната сума е поучена от ответника на валидно правно основание като възнаграждение на предоставена услуга по действителен договор.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира деловодни разноски.

Ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, ж.к. „***” № 7, бул *****, представлявано от управител С. Красимиров К., представлявано от Н. П. П., оспорва иска като неоснователен.

Сочи, че са неверни твърденията на ищеца за непредоставяне на документи, доколкото сключеният между страните договор е сключен при условията на ЗЕДЕУУ. Излага правни доводи за неоснователност на твърденията за нищожност на договора.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира деловодни разноски.

С отговора на исковата молба, ответникът е предявил и е приет в настоящото производство за съвместно разглеждане насрещен иск за осъждането на Н. Н. Ч., ЕГН ********** да заплати на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434:

- сумата от 519.51 лева, представляваща незаплатена дължима главница по договор за потребителски кредит 5433182/30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска 22.08.2025 г, до окончателно плащане;

- сумата от 86.41 лева, представляваща дължима възнаградителна лихва за периода от 29 май 2025 г. до 21.08.2025 г.;

ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 913.44 лева, представляваща на осн. чл. 23 от ЗПК остатък от дължимата главница по процесния договор, след прихващане на заплатената лихва, ведно със законната лихва, считане от предявяване на иска 2 до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.

ПРЕПИС от насрещната искова молба и доказателствата е връчена на ответника по насрещния иск, като в рамките на срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който е направено възражение за нищожност на договора и предявеният насрещен иск се оспорва като неоснователен.

С отговора на насрещния иск, първият ищец е направил искане, съдът да спре производството по делото, до приключване с влязло в сила решение на производствата по гр. дело номер 1201/2025г. и гр. дело номер 1202/2025 г. на Районен съд К., като сочи че прави възражение за прихващане на насрещни задължения до размера на главницата по договора за потребителски кредит различен от процесния. Не сочи размер на вземанията си, нито дали същите са изискуеми и ликвидни.

От събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и се установява от представените писмени доказателства – договор и погасителен план, че ищеца като кредитополучател и ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД като кредитор са сключили договор за заем номер 5433182/30.04.2025 г., като ответникът е предоставил на ищеца заемни средства в размер на 1000 лева. Не се спори и се установява от представената разписка, че ответникът и изпълнил задължението си и предоставил на ищеца заетата сума. По процесния договор ищецът е заплатил обща сума в размер на 86.56 лева. Ответникът ,,ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е получил сума в размер на 37.44 лева.

В чл. 2 е уговорено заетата сума да се върне за срок от 26 двуседмични периода, платима на 13 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 86.56 лева, като са посочени и точните падежни дати. В т.6 на чл. 2 е уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 45% и 56.41% годишен процент на разходите (нататък – ГПР) – в т.8. В т. 7 на чл. 2 е посочен общият размер на плащанията по договора – 1 125.28 лева. В чл. 4 от договора страните са уговорили в срок до три дни, считано от сключване на договора, наемателя да предостави на заемодателя едно от трите вида поръчителство, посочени в договора.

Не се спори от представеното писмено доказателство – договор, че между ищеца и ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство 5433182/30.04.2025 г., сключен въз основа на чл. 4, ал. 3 от договора за заем. По силата на договора за предоставяне на поръчителство (чл.3) се дължи на поръчителя възнаграждение в размер на 486.44 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка в размер на 37.44 лева. Уговорено е, че вноските са платими на падежа на падежа на плащане на погасителните вноски договор за потребителски кредит, сключен с първия ответник. По делото не е представен погасителен план, от който да се установи как са разпределени вноските по договора.

Уговорено е, че възнаграждението на гаранта ще се плаща на заемодателя.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

Страните спор по фактите нямат, спорните въпроси касаят действителността клаузите размера на задълженията.

По основателността на иска на наведените основания:

В хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. І-о от ЗЗД е налице правоотношение с 3 извъндоговорен характер, което не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти. Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание е безсрочно и може да се иска от кредитора веднага, доколкото възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо (т. 7 ППВС № 1/1979 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, вр. с чл. 55 ал.1 пр. І-о от ЗЗД, платеното по нищожен договор за потребителски кредит над главницата, предоставена по договора, се явява платено при първоначална липса на основание.

В конкретния случай не се спори, че страните са сключили договор за потребителски кредит 5433182/30.04.2025 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата заемни средства в размер на 1000 лева. Признава се отстраните, че ищецът е заплатила обща сума по договора за кредит в размер на 86.56 лева и по договора за гаранция в размер на 37.44 лева.

В тази връзка е и предявената от ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД насрещна претенция доколкото се твърди, че ищецът е в просрочие, че вземането по договора за кредит е изцяло предсрочно изискуемо до размера на претендираната главница.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Ето защо, при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават необходимата и точна информация за условията и стойността на кредита и за техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. За да се осигури възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или не. Така също според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. С оглед цитираните по-нагоре цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.

4

Според настоящия състав, посоченият в договора ГРП не отговаря на действително приложимия такъв, а възнаграждението за предоставеното поръчително е следвало да бъде отчетено като разход по кредита. При съобразяване и на тази сума кредитът би се оскъпил съществено, но разходът не е установен нито посочен в договора.

Съгласно чл. 19 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.