Решение № 1978 от 10.05.2019, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№

1978 / 10.5.2019г. , гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 12.04.2019г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА при секретаря

АТАНАСКА

ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9841 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК***, с адрес Област СОФИЯ (СТОЛИЧНА)у Община СТОЛИЧНАу ГР.СОФИЯ ЖК МАЛИНОВА ДОЛИНАу УЛ. *** – *** № 4-6 срещу М. И. К., ЕГН **********, с постоянен адрес (седалище/адрес управление)*** *** 50, ВХ. А, ЕТ. 4, АП. 11, Известен/ни адрес/ и ГР.ВАРНА, Ж.К.

ТРОШЕВО 56, ВХ. 4, ЕТ. 7, АП. 85, която след частично прекратяване на основание чл.232 ГПК с протоколно определение от с.з. проведено на 08.02.2019г. по отношение на заявена претенция в размер от 451,73лв. за договорна/възнаградителна лихва, е за приемане на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 1080,23 лева (хиляда и осемдесет и 0,23 лева) - главница по Договор за потребителски кредит от 27.07.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 22.03.2018г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №4156/2018г. на ВРС, 35-ти състав.

Претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство за присъждане.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молба се сочи, че по силата на договор за продажба на вземането ( цесия) от

18.01.2016г., ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, е прехвърлила на ищеца вземането на ответника по сключен на 27.07.2010г. Договор за потребителски кредит между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, с ЕИК *** - ОТ ЕДНА СТРАНА, и М.И.К., ЕГН ********** - ОТ ДРУГА СТРАНА КАТО КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ, в размер на 1770.00лв.

След усвояване на кредитния лимит, кредитополучателят/кредитополучателя не е извършвал редовни плащания на месечните си вноски, поради което непогасеното задължение по кредита е в общ размер на 1531,96лв.

На 18.01.2016г., е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и Е.М. ЕООД, по силата на който задължението, произтичащо от Договор за потребителски кредит от 27.07.2010г., е изкупено от Е.М. ЕООД.

В изпълнение на чл.99 от Закона за задълженията и договорите длъжникът е уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на писмо-уведомление от дата 17.01.2018г., съгласно предоставените от първоначалния кредитор правомощия по чл. 5 и сл. от Договора за цесия. Със съобщаването на цесията, на длъжника е предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение.

Длъжникът е извършил доброволни плащания към новия кредитор, приспаднати от задължението, с които в поредността, предвидена в

ЗЗД, са погасени таксите/разноските по усвояване и обслужване на кредита и част от договорните лихви.

Липсата на доброволно изпълнение поражда правния ни интерес от предявяване на заявление по чл. 410 от ГПК.

Срокът на договора се сочи, че е изтекъл, поради което задълженията на длъжника по Договор за потребителски кредит от 27.07.2010г., са изискуеми изцяло.

С горното се обосновава правният интерес от предявения иск.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се предявява възражение за погасяване на задълженията, поради изтекла погасителна давност, както по отношение на претендираната главница, така и по отношение на претендираната лихва.

Възражението за погасяване по давност, се сочи, че се основава, както на чл. 110 от ЗЗД, така и на основание чл. 111 от ЗЗД.

Оспорват се с отговора представените с исковата молба документи за доказване на уведомяване за извършена цесия. Прилага се справка от сайта на куриерската фирма, от която е видно, че пратките са върнати на подателя.

Оспорват се твърденията и документите, обосноваващи посочените суми за дължима главница и лихви. Приложените документи не доказват, как е формирана главницата, която се претендира. Няма представени доказателства за съответните осчетоводявания на извършените плащания, за които се твърди в исковата молба.

С оглед изложеното се иска отхвърляне на предявения иск, като погасен по давност и сам по себе си недоказан, съответно се отправя искане за присъждане на деловодни разноски за един адвокат при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Досежно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:

От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № 4156/2018г. на ВРС, 35-ти състав, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство, в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство, в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 22.03.2018г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 1958/23.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжника М.И.К.,

ЕГН **********, с адрес: ***,

ДА ЗАПЛАТИ на Кредитора „Е.М.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***-6, представлявано от Р*** - управител, чрез пълномощник адвокат Р***, със съдебен адрес:***, ателие 2, сумата от 1531.96 (хиляда петстотин тридесет и един лева и деветдесет и шест стотинки) лева, формирана, както следва: сумата от 1080.23 (хиляда и осемдесет лева и двадесет и три стотинки) лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит от 27.07.2010 г., сключен между „Юробанк България“ АД, ЕИК *** и М.И.К., вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г., сключен между „Юробанк България“ АД и „Е.М.” ЕООД, сумата от 451.73 (четиристотин петдесет и един лева и седемдесети три стотинки) лева, представляваща дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 27.07.2010 г. до 18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението - 22.3.2018г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 410, т. 1 ГПК, както и направените съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 30.64 (тридесет лева и шестдесет и четири стотинки) лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизплатено задължение по договор за потребителски кредит от 27.07.2010 г., сключен между „Юробанк България“ АД, ЕИК

*** и М.И.К., вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г., сключен между „Юробанк България“ АД и „Е.М.” ЕООД.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д.

№ 4156/2018г. на ВРС,

35-ти състав. Вследствие на изложеното, съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.

С оглед на гореизложеното, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения от ищцовата страна Договор за потребителски кредит № FL539481 от 27.07.2010г., същият е сключен между М.И. К*** ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД-гр.София, в качеството на кредитодател за сумата от 1770,00лв. Видно от погасителния план към договора, кредитът се погасява на 51 месечни погасителните вноски, като месечната погасителна вноска, формирана като сбор от главница и лихва, е в размер на 44,47лв., за вноските за периода от 27.08.2010г. до 27.07.2011г. и съответно в размер на 45,86лв. за вноските за периода от 27.08.2011г. до 27.09.2014г., а последната месечна вноска с дата 27.10.2014г. е определена в размер от 46.07лв.

В договора са описани падежните дати и размера на вноските , като последната падежна дата е на 27.10.2014г.

Съгласно чл. 6 от договора за кредит, срокът за погасяване на кредита е 27.10.2014г. В чл.4 от договора е посочено, че погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите лихви се заплащат ежемесечно на 27-мо число от съответния месец.

Падежът на първата вноска е 27.08.2010г., а на последната – 27.10.2014г. Общата стойност на плащанията, видно от погасителния план е 2322,39 лева. Уговорено в чл.9 от договора е, че просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава.

Съобразно договора, сумата 1770,00 лв., се превежда по посочена банкова сметка ***, като видно от банково бордеро, приложено на л.16, същата е преведена по банковата сметка на ответницата-кредотополучател, в деня на подписване на процесния договор - на 27.07.2010г.

Автентичността на подписите на кредитополучателя, положени в цитираните документи не е оспорена от ответната страна.

От представения от ищцовата страна договор за възлагане на вземания от 18.01.2016г., видно от съдържанието на който наречен Договор за прехвърляне на вземания, се установява, че цедентът

„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД е прехвърлил на цесионера „Е.М.“

ЕООД всички свои права, права на собственост, облаги и участия върху и във вземанията на цедента, посочени в Приложение № 4 към договора.

Представено е Приложението към договора, в което е посочен процесният Договор за потребителски кредит № FL539481 от 27.07.2010г.

В чл.5 от договора за цесия е инкорпорирано изявление на законния представител на цедента, с което същият упълномощава цесионера да уведоми писмено длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити .

Представено е по делото уведомление , изпратено от ищцовото дружество, до ответника , в което се посочва , че са прехвърлени всички вземания на ЮРОБАНК

БЪЛГАРИЯ“АД, произтичащи от Договор за потребителски кредит № FL539481 от 27.07.2010г. и обратни разписки, изпратени на адрес на ответницата, като от приложено известие за доставяне е видно, че не е удостоверена дата на връчване на уведомлението.

Видно от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза , неоспорена от страните, кредитът е усвоен в пълен размер на 27.07.2010г., на която дата Банката превежда сумата 1770.00 лева по сметка с IBAN *** М.И.К..

Установено е от вещото лице, че на същата дата 27.07.2010 г., е извършено погасяване на задълженията по кредитна карта № 377758796550505, в размер на 1763.01лева.

Всички вноски направени от ответницата по процесния кредит и извършените погашения по главница, лихва и месечна такса за разплащателна сметка, за периода 27.08.2010 - 28.12.2015 г., са описани в Таблица 1. месечна такса

Вноска на обслужване

Вальор каса главница лихва на PC

1

2

Разпечатката съдържа 60 от 220 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/012ce6c6-46a8-4c51-813e-cdf8dc84dd52