Решение № 4413 от 15.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4413 гр. Пловдив, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330105420 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 109 ал. 1, изречение второ от ЗЗО.

Ищецът УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, представлявано от ****** ***** *** К.Д., чрез пълномощник адв. Р. В., е предявил против С. Х. И., ЕГН: **********, от *****************************, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10936/ 27.12.2024 г., по частно гр. дело № 22046/ 2024 г. на ПРС, XII гр. с-в, сума в размер на 957, 50 лева- цена на предоставена медицинска помощ, състояща се в диагностика, лечение и боличен престой, проведени за периода 22.07.2024 г.- 24.07.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- 19.12.2024 г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба е посочено, че на 22.07.2024 г. в 01.20 часа ответникът бил транспортиран от ЦСМП в УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД- гр. Пловдив, Отделение по спешна медицина. Видно от снетата и описана в листа за преглед на пациент анамнеза, лицето е намерен паднал на земята, след прилошаване и удар в главата. Тъй като състоянието му не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, той бил насочен за хоспитализация в Клиника по клинична токсикология и му била назначена терапия. Видно от издаденото направление, диагнозата при приемането му била- „Канабис (производни)“ по клинична пътека № 107, с минимален болничен престой от 2 дни. Лицето подписало декларация за информирано 1 съгласие. Приемът в болницата станал на 22.07.2024 г. в 05.51 часа, като по случая била съставена и история на заболяването. Пациентът бил изписан на 24.07.2024 г. в подобрено общо състояние, с окончателна диагноза „Канабис, токсична енцефалопатия“, с придружаващи заболявания ‚Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психо- активни вещества, абстинентно състояние в делир“ и „Повърхностна травма на други части на главата“. Издадена била и епикриза, описваща извършените медицински дейности, включени в алгоритъма на пътеката. Лицето било насочено за лечение в клиниките по психиатрия и по гастроентерология. Тъй като ответникът в периода на болничното лечение не бил осигурен по смисъла на ЗЗО и не бил възстановил правата си на осигурено лице до изписването си, на основание чл. 109 ал. 1 от ЗЗО, следвало да заплати сам стойността на оказаната й медицинска помощ, възлизаща в размер на 957, 50 лева, определена съгласно действалия към онзи момент ценоразпис в болничното заведение. Нормата на чл. 52 от ЗЗО предвиждала, че стойността на предоставената медицинска помощ се заплаща по цени на лечебното заведение, като ценоразписът бил общодостъпен. До лицето била изпратена покана за доброволно изпълнение, като пратката била върната с отбелязване „непотърсена“. За събиране на вземането се подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което се образувало частно гр. дело № 22046/ 2024 г. на ПРС, XII гр. с-в и се издала заповед за изпълнение, връчена на длъжника по чл. 47 ал. 5 от ГПК и затова се предявявал настоящият установителен иск. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си моли за постановяване на решение при признание на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му в производството особен представител е депозирал писмен отговор, в който признава иска като основателен. Твърди, че от представената медицинска документация искът се доказвал по основание и размер.

Моли за постановяване на решение при признание на иска. В съдебно заседание особеният представител не се явява, но представя писмено становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Като писмени доказателства по делото са приети копия от лист за преглед на пациент в КДБ/СО, ведно с три листа за консултации, направление за хоспитализация, декларация за информирано съгласие, епикриза, история на заболяването, ценоразпис на медицинските услуги на болницата, сметка за пациент, покана за доброволно изпълнение, справка за от НАП за лице с прекъснати здравноосигурителни права.

Предвид признанието на иска и становището на страните, по делото не са събирани други доказателства, като с оглед изявлението им е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на 2 страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание, без да излага мотиви по същество, изследвайки аргументите на страните.

С оглед на събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ответникът е постъпил за лечение при ищеца, каквото е проведено и същият е изписан, но доколкото през време на болничния си престой той е бил с прекъснати здравноосигурителни права, същият е длъжен да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ, според ценоразписа на болницата, за което е бил изначално уведомен.

Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират и са налице доказателства, че те са действително дължими- внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 25 лева, депозит за особен представител на ответника в размер на 400 лева и адвокатско възнаграждение на пълномощника в размер на 400 лева. На особения представител на ответника се дължи внесеният за него депозит, независимо от изхода на спора, като при поискване от адвоката ще му бъде издаден РКО за съответната сума.

Поради изложеното и на основание чл. 237 ал. 1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 10936/ 27.12.2024 г., издадена по частно гр. дело № 22046/ 2024 г. на ПРС, XII гр. с-в, С. Х.

И., ЕГН: **********, от *****************************, ДЪЛЖИ на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.

„Пещерско шосе” № 66, представлявано от ****** ***** *** К.Д., сумата от размер на 957, 50 (деветстотин петдесет и седем лева и петдесет стотинки) лева- цена на предоставена медицинска помощ, състояща се в диагностика, лечение и боличен престой, проведени за периода 22.07.2024 г.- 24.07.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението- 19.12.2024 г. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА С. Х. И., ЕГН: **********, от *****************************, да 3 заплати на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, представлявано от ****** ***** *** К.Д., разноските по заповедното производство- сумата от 25 (двадесет и пет) лева- държавна такса, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 25 (двадесет и пет) лева- държавна такса, депозит за особен представител на ответника в размер на 400 (четиристотин) лева и адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната в размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4