Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5278 от 04.08.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7471/2026
Вид
Решение № 5278
Подписан
04.08.2026
В сила
04.08.2026
Състав
Рени Коджабашева, Велислава Иванова Илиева, Мария Георгиева Шейтанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5278 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Велислава Ив. Илиева като разгледа докладваното от Велислава Ив. Илиева Въззивно гражданско дело № 20261100507471 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№ 7949/19.06.2026 г. от С. П. С., чрез адв. И.

В., срещу разпореждане от 02.06.2026 г. на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 при КЧСИ, постановено по изп. дело № 20158400400954 по описа на ЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК, поради което се иска отмяна на обжалвания отказ и прекратяване на изпълнителното производство.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕАД, с които жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като в хода на изпълнителното производство са извършвани своевременно изпълнителни действия, а взискателят е проявявал процесуална активност чрез регулярни искания за прилагане на изпълнителни способи.

Моли се жалбата да бъде оставена без уважение, а отказът на съдебния изпълнител – потвърден. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, както и възражение, че в настоящото производство не се дължат разноски.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че през цялото 1 изпълнително производство взискателят е проявявал процесуална активност, като своевременно е инициирал предприемането на изпълнителни способи, а по делото регулярно са извършвани изпълнителни действия. По тези съображения счита, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съдът, като съобрази данните по изпълнителното дело, изложените в жалбата оплаквания, становището на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Изпълнителното дело е образувано по молба вх. № 15149/25.11.2015г. на взискателя „Обединена българска банка“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 15.10.2015 г., издаден по ч. гр. д. № 59977/2015 г. по описа на СРС, срещу длъжника С. П. С. за парично вземане, произтичащо от неизпълнение на договорни задължения.

С разпореждане от 15.12.2015 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, като едновременно с това са наложени запор върху банковите му сметки в „Банка ДСК“ АД, запор върху трудовото му възнаграждение и възбрана върху притежаван от него недвижим имот.

Ежемесечно в периода от 01.2016г. до 09.2017г. са постъпвали суми от наложения запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

По молба на взискателя със запорни съобщения от 02.04.2019 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника.

С разпореждане от 02.06.2020 г. като взискател по изпълнителното дело е конституирано „ЕОС Матрикс“ ЕАД като цесионер на вземането, придобито от първоначалния кредитор „Обединена българска банка“ АД по силата на договор за цесия от 25.06.2019 г. Със съобщение от същата дата длъжникът е уведомен за извършеното процесуално правоприемство и за насрочен опис на движими вещи.

Впоследствие по изпълнителното дело са предприети следните действия: със запорно съобщение с изх. № 9345/10.05.2021 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Те Дже Зираат Банкасъ“ АД – клон София; със запорно съобщение с изх. № 3993/20.02.2023 г. – върху банковите му сметки в „Общинска банка“ АД; с призовка с изх. № 6587/28.03.2023 г. длъжникът е уведомен за насрочен опис на движими вещи; със запорни 2 съобщения от 04.10.2023 г. са наложени запори върху банковите му сметки в „Алианц Банк България“ АД, „Банка ДСК“ АД и „Търговска банка Д“ АД; със запорно съобщение с изх. № 1669/21.01.2025 г. е наложен запор върху банковите му сметки в „УниКредит Булбанк“ АД, а със запорно съобщение с изх. № 16015/30.07.2025 г. – върху банковите му сметки в „Алианц Банк България“ АД.

С молба от 02.06.2026 г., длъжникът по делото е поискал неговото прекратяване на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. С разпореждане от същата дата съдебният изпълнител е отказал да уважи искането, като именно този отказ е предмет на настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство подлежи на прекратяване, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Прекратяването настъпва по силата на закона при осъществяване на предвидения в нормата фактически състав, а постановлението на съдебния изпълнител има само констативен характер.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В същото тълкувателно решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

При съобразяване на дадените разяснения в мотивната част на ТР, следва да се приеме, че изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан, както и други действия по принудително изпълнение до постъпването на суми от проданта или плащания от трети задължени лица.

В настоящия случай от материалите по изпълнителното дело се установява, че след образуването му през 2015 г. взискателят е проявявал последователна процесуална активност, като по негово искане са 3 предприемани изпълнителни действия, включително налагане на запори върху банкови сметки, запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, възбрана върху недвижим имот и насрочване на опис на движими вещи. Наред с това, в периода от м. януари 2016 г. до м. септември 2017 г. по изпълнителното дело ежемесечно са постъпвали суми по наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, представляващи изпълнителни действия в рамките на вече приложен изпълнителен способ. Впоследствие, на 02.04.2019 г. са наложени нови запори върху банковите сметки на длъжника, а след това са предприети и последващи изпълнителни действия чрез налагане на запори на 10.05.2021 г., 20.02.2023 г., 04.10.2023 г., 21.01.2025 г. и 30.07.2025 г.

При така установената хронология не се установява да е налице период от две години, през който взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което към датата на подаване на молбата за прекратяване на изпълнителното производство – 02.06.2026 г., не е настъпило прекратяване по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че съдебният изпълнител правилно е отказал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което жалбата срещу този отказ следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 7949/19.06.2026 г., подадена от С. П. С. срещу разпореждане от 02.06.2026 г. на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 при КЧСИ, постановено по изп. дело № 20158400400954 по описа на ЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4