Решение № 260065 от 05.04.2021, Районен съд - Димитровград

Р Е Ш Е Н И Е

№ 05.04.2021 г. гр. Димитровград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Гергана Стоянова

Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: Дарина Петрова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 547 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.против А.Н.Т., ЕГН ********** ***, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК.

Ищецът твърди, че на 25.03.2019 г. е подписано

Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 25.03.2019 г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу А.Н.Т., произтичащи от Договор за паричен заем № 158609 от дата 12.12.2017 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Приложение

1 от 25.03.2019 г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) е представено само с данните на длъжника А.Н.Т., тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните даннии приложенията към исковата молба не се представят само на съда.

С изрично пълномощно законният представител на „Сити кеш" ООД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 25.03.2019 г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал.

3 от ЗЗД до ответника от „Сити кеш" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е изпратено писмо съдържащо Уведомително писмо с изх № УПЦ-П-СТК/158609 за извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до адреса на длъжника, посочен в договора за паричен заем Писмото се е върнало в цялост. Ищцовото дружество изпратило второ Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-СТК/158609 от 14.05.2020 г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез куриерска фирма до същия адрес на длъжника. Видно било от обратна разписка към товарителница № 68897577 писмото е получено от ответника.

Към настоящата искова молба представя и моли съда да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Сити кеш” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх № УПЦ-С-СТК/ 158609 от 14.05.2020 г., което съдът да връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о..съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението да бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моли да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не бил от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение №987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011 г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.

На

25.03.2019 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 25.03.2019 г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу А.Н.Т., произтичащи от Договор за паричен заем № 158609 от дата 12.12.2017 г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Сити кеш“ ООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/158609 от дата 3.04.2019 г., изпратено с известие за доставяне.

На

12.12.2017 г. „Сити кеш" ООД. като Заемодател и А.Н.Т. като Заемател бил сключен договор за паричен заем с № 158609, при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 1000,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. С подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същия е сключен на основание отправено искане за заем от страна на Заемателя, чиито параметри и условия били описани в предоставения от Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които Заметалят се е запознал подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно.

С полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемателят, е удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя.

Така предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем“ сума съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя.

Годишния процент на разходите по заема е фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не можел да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Страните били постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 256,28лв. Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 1256,28 лв , която е платима на 11 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 114,21 лв. при първа погасителна вноска 12.01.2018 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 12.11.2018 г.Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължал на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника било начислено обезщетение за забава в размер на 636,02лв. за периода от 12.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда.Заемателят не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.

Предвид изложеното за “Агенция за събиране на вземания" ЕАД възникнал правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред, с оглед на което „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е входирала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника А.Н.Т., да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сума в общ размер на 1892,30 лева, от които главница 1000,00 лева, договорна лихва 256,28 лева, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер на 636,02 лева.Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. № 210/2020 г. по описа на РС- Димитровград, е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение му е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да си получи заповедта за изпълнение, което от своя страна обуславяло правния интерес от подаването на настоящата искова молба.

Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на ответника А.Н.Т., ЕГН **********,*** поле, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* следните суми:1000,00 лв. (хиляда лева ), представляващи главница за периода от 12.01.2018 г. до 12.11.2018 г., 256,28 лв. (двеста петдесет и шест лева и 28 ст), предстатвляващи договорна лихва за периода от 12.01.2018 г. до 12.11.2018 г., 636,02 лв. (шестстотин тридесет шест лева и 02 ст.) представляващи обезщетение за забава за периода от 12.01.2018 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноските направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, както и тези в хода на настоящото производство - заплатената от ищцовото дружество държавна такса, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл 78 ал. 8 ГПК.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер. Изрично заявява, че видно от предмета на делото, очертан в обстоятелствената част на исковата молба, иска е установителен по чл.415 от ТПК, относно чгд №210/2020г.на РСД, с предмет издаване на Заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК.Към доказателствата не са представени такива относими към чгд №210/2020г. направено е искане за прилагане на самото дело. С исковата молба се твърди, че кредита е предсрочно изискуем към 12.01.2018г., но не били представени доказателства.

Прави възражение относно релевантно настъпил факт по отношение на предсрочно изискуем кредит, не бил осъществен фактическия състав на чл.20а от ЗЗД, в която връзка е ТР 4/2013 ОСГК ТК на ВКС. Предвид обусловеността на установителния иск по чл.422 ГПК от издадената заповед за изпълнение, при установяване на недоказаност на предсрочна изискуемост на кредита, имаме ненадлежно проведено производство по издаване на заповед за изпълнение, установителния иск е недопустим.Налице е неравностойна клауза по чл.7 ал.З и 4 от Договора за заем, на която се позовава.С оглед на горното счита, че са налице предпоставки да приемете, че така предявения установителен иск е недопустим.В случай, че съдът не приеме възражението му за недопустимост на исковата претенция, взема отношение алтернативно и по основателността и доказаността на иска.

Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че установителния иск е процесуално допустим, то оспорва същия по основание и размер, оспорва същия като недоказан. Позовава се на наличието на неравностойна клауза в чл.8 от Договора за заем, прави и изрично възражение за нищожност в частта на договорена неустойка в размер на 1229 лева като противоречаща на закона и добрите нрави с оглед прекомерност.В самия предмет на исковата молба изрично не се търси вземане за неустойка, но тъй като тази претенция произхожда от представения по делото договор за паричен заем, който процесуално е предявен в това производство, счита че е налице надлежен интерес за ответника за позоваване на тази нищожност на посочените две основания: неравностойна клауза и нищожност като противоречаща на закона и добрите нрави. Оспорва иска по размер.Липсвали доказателства относно кредитното досие на ответника като длъжник - има ли плащане на каквато и да е сума, кога, в какъв размер. В тежест на ищеца било да докаже твърденията си за пълно или частично неизпълнение.