Определение № 33851 от 17.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33851 гр. София, 17.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110125464 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т С“ ЕАД, чрез юрк. И., срещу И. К. В., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2115/2025 г. по описа на Районен съд - Ботевград.

След запознаване с приложеното електронно заповедно производство и при извършена самостоятелна преценка за допустимостта на предявените искове, настоящият съдебен състав приема същите за недопустими. Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството. В тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Видно от документите по електронното заповедно производство, в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, длъжникът И. К. В. е депозирала възражение по образец, в което изрично е посочила: „Имам сключено споразумение с Т С и редовно изпълнявам поетия ангажимент“. Към възражението са приложени копие от сключеното споразумение, както и доказателства за плащане по същото.

Възражение по смисъла на чл. 414 ГПК е всичко, което по съдържание е несъвместимо с изпълнението, всяка форма на несъгласие, всяко изречение, от което е видно, че длъжникът не признава вземането. Но, ако с възражението се признава вземането, това не е същинско възражение (т.е. не е осъществена материално-правна защита срещу заповедта за изпълнение) и заповедта влиза в сила, респ. на заявителя следва да се издаде изпълнителен лист.

Следователно налага се понякога съдът да тълкува изявлението на длъжника, за да установи дали действително е налице възражение срещу вземането. Ако не се оспорва самото вземане, това не е възражение по смисъла на закона. В рамките на компетентността на съда, пред който се подава възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК, е да прецени дали то е насочено срещу дълга и в този смисъл дали има характер на възражение по смисъла на цитираната разпоредба.

В случая от съдържанието на подаденото от длъжника „възражение“ е видно, че същото не представлява възражение по смисъла на чл. 414 ГПК, тъй като И. К. В. е посочила, че има сключено споразумение с „Т С“ ЕАД за разсрочване на задължението и редовно извършва плащания по същото. В този смисъл е и становището на заявителя „Т С“ ЕАД, чрез юрк. Т от 1

18.08.2026 г. Ето защо и предвид гореизложеното, заповедта за изпълнение е влязла в сила и са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане.

Предвид гореизложеното, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, тъй като исковете са недопустими поради липса на правен интерес. Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след влизане в сила на определението, заповедният съд следва да бъде уведомен за преценка за извършване на процесуалните действия по издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 25464/2026 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 167 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение да се уведоми заповедният съд по ч.гр.дело № 2115/2025 г. по описа на Районен съд Ботевград, за преценка за извършване на процесуалните действия по издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2