Решение № 537 от 13.05.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. Варна, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20253100500341 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 403/16.01.2025 г. по регистратурата на Районен съд-Провадия, подадена от Община В. чрез кмета Д.Д., против Решение № 7/06.01.2025 г., постановено по гр.д. № 83/2024 г. по описа на ПРС, с което е прието за установено в отношенията между ищците Г. П. П., Р. Г. К. и М. Г. П. и ответника Община В., ЕИК 000093458, че ищците са собственици на следния недвижим имот: дворно място, находящo се в село В., общ. В., обл. Варна, представляващо парцел IV-общ, в квартал 3 по плана на село В., одобрен със Заповед № 5859/05.09.1964 г., с площ 830 кв.м., при граници и съседи: от две страни улица, УПИ *** и УПИ ***, при следните квоти: 4/6 ид. части за Г. П. П., 1/6 ид. част за Р. Г. К. и 1/6 ид. част за М. Г. П. въз основа на давностно владение и присъединено такова от общия им праводател М. Р. П.а /поч. на ***./, на основание чл.124, ал.1 ГПК.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на постановеното от първоинстанционния съд решение. Жалбоподателят счита, че събраните по делото гласни доказателствени средства са неточни и противоречиви.

Изтъква, че от показанията на св. В.М. не може да се обоснове извод, че ищците владеят процесния имот считано от 1990 г. Твърди, че показанията на св. С. почиват на предположения, а не на безспорно установени факти.

Излага, че стопанисването на имота, вкл. плащането на данъци, ограждането му, както и фактът, че трети лица знаят, че имотът е собственост на Г. П. и семейството му, не представляват действия, които отричат собствеността на Община В. Оспорва изводите на съда, че в съставения акт за общинска собственост липсва посочено фактическо основание за придобиване на имота 1 от Община В. Излага, че имотът е придобит по реда на пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС, доколкото е бил бивша държавна собственост. Твърди, че от представения по делото договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя № 91/09.07.1990 г., се установява, че имотът е бил държавен, като впоследствие по силата на закона е станал общинска собственост.

Жалбоподателят счита, че ищците е следвало да демонстрират намерение за своене на имота спрямо Община В., като намира, че плащането на данъци и декларирането на имота като собствен не са действия, които представляват демонстриране на намерение за своене. Твърди, че в действителност ищците са установили фактическа власт върху имота считано от 1990 г., но това е било на годно правно основание, а именно отстъпено право на строеж, което им придава качеството на държатели на имота, а не на владелци, като е следвало същите да демонстрират промяна в намерението си от държане към своене. Моли за отмяна на решението и за присъждане на разноски.

Становището на въззиваемите Г. П. П., Р. Г. К. и М. Г. П. е за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Считат обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Излагат, че от събраните гласни доказателствени средства безспорно се установява, че имотът е станал собственост на ищците. Намерението за своене твърдят, че е демонстрирано още през 1998 г. с подаването на декларация по чл. 14 ЗМДТ от М. П.а, в която е декларирала като собственици себе си и съпруга си Г. П. П.. Твърдят, че след погасяване на правото на строеж в полза на Общината, за тях не е имало задължение за заплащане на данъци, но те са продължили да заплащат задълженията именно защото са се считали за собственици на имота. Считат, че по делото не е установено, че имотът е бил държавен, респ. не са се установили предпоставките по пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС имотът да премине в собственост на Общината. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят O. В., чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба и моли за отмяна на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Въззиваемите не се явяват и не се представляват. С писмена молба, депозирана от процесуалния им представител адв. Р. И., изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба и молят за потвърждаване на първоинстанционното решение.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред Районен съд – Провадия е образувано по искова молба на Г. П. П., Р. Г. К. и М. Г. П. срещу Община В., ЕИК 000093458, с която са заявени субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на следния недвижим имот: дворно място, находящo се в село В., общ. В., обл. Варна, представляващо парцел IV-общ, в квартал 3 по плана на село В., одобрен със заповед № 5859/05.09.1964 г., с площ 830 кв.м., при граници и съседи: от две страни улица, УПИ *** и УПИ ***, при следните квоти: 4/6 ид. части за Г. П. П., oт които 3/6 ид. части придобити по давностно 2 владение, осъществявано лично от него и 1/6 ид. част придобита по наследство от неговата съпруга; 1/6 ид. част за Р. Г. К. и 1/6 ид. част за М. Г. П., придобити по наследство от тяхната майка М. П.а.

В исковата молба е изложено, че ищецът Г. П. П. заедно със своята съпруга М. Р. П.а владеят процесния недвижим имот от 09.07.1990 г., когато съпругата му е сключила договор за отстъпено право на строеж на държавна земя с Общински народен съвет с. В. със срок от пет години. На *** съпругата му М. Р. П.а починала и се е наложило предеклариране на недвижимия имот в данъчната служба. В исковата молба се сочи, че декларацията по чл. 14 от ЗМДТ не била приета от общината, независимо, че от 1990 г. до настоящия момент имотът е бил деклариран на Г. П. и съпругата му, а данъците съответно - заплащани. От скица № 486/25.08.2023 г. ищците узнали, че процесният имот е собственост на Община В. съгласно съставен АОС № 718/04.12.2008г. Изложено е, че от 1990 г. процесният имот е владян от Г. П. и М. П.а, като още от тогава бил ограден с масивна ограда, железни порти, заключени с катинар, без достъп до имота на трети лица, облагороден, с дългогодишни плодни дръвчета и зеленчуци, отглеждани от цялото семейство. Посочва се, че повече от 30 години имотът е ползван от семейството необезпокоявано, спокойно и манифестирано спрямо трети лица.

Излага се, че давността за имоти частна държавна собственост е започнала да тече от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г., от когато съгласно мораториума, установено с § 1 от ДР на ЗС, спира давностния срок за определен период от време, като след постановяване на Решение № 3 по к.д. № 16/2021 г. на КС на Република България, този срок продължава след 08.03.2022 г. Ищецът Г. П. в уточнителна молба от 30.04.2024 г., заявява, че процесният имот е владял заедно със съпругата си от 1990 г., като осъществяваното от него владение продължава до датата на исковата молба 25.01.2024 г., а владението, осъществявано от съпругата му М. П.а до нейната кончина ***, през който период съгласно горепосочените уточнения е изтекла повече от дванадесетгодишна придобивна давност за тях. Поради изложеното Г. П. твърди, че се легитимира като собственик на ½ ид. част от имота, владян съвместно със съпругата му, което състояние се породило по време на техния брак. След смъртта на М. П.а по силата на наследяването, се посочва, че правото на собственост, придобито от нея по реда на придобивната давност, се прехвърля спрямо нейните наследници – ищците в настоящото производство и това обуславя претенциите им в размер по 1/6 ид. част за всеки един от тях. В уточнителна молба ищците Р. К. и М. П. излагат, че придобивното основание на претендираните от тях по 1/6 ид. части от имота е наследственото правоприемство на придобитото от тяхната майка право на собственост върху ½ ид. част от имота по давностно владение, осъществявано от нея в периода от 09.07.1990 – *** Поради изложеното, се моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

Становището на ответника Община В. е за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Посочва, че със Заповед № 84/12.04.1990 г. Общински Народен съвет с. В. на основание чл. 15 от Закона за собствеността и чл. 103 от Наредбата за държавни имоти е отстъпил право на строеж върху държавна земя на М. Р. П.а, а именно върху процесното дворно място. На 09.07.1990 г. бил сключен договор № 91 за отстъпено право 3 на строеж в полза на М. П.а. Посочва се, че съгласно чл. 67 ЗС при неупражняване правото на строеж в петгодишния срок от страна на суперфициаря, то се погасява по давност. Изразява становище, че собственост върху сграда, построена въз основа на учреденото право на строеж, може да възникне само, ако тя е възникнала като годен обект на вещни права според изискванията на съответните строителни норми, като реферира към чл. 164 от Закона за благоустройството от 1941 г. и § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ. За неоснователно счита твърдението на ищеца Г. П., че владее недвижимия имот от 1990 г. Посочва, че спрямо имота е издаден акт за общинска собственост № 718/04.12.2008 г. С изтичане на петгодишния срок по договора за отстъпено право на строеж върху държавна земя, се счита, че ищците са владели без правно основание имота, представляващ общинска собственост. Ответникът посочва, че съгласно чл. 180 ЗУТ правото на строеж се учредява в съответствие с влязъл в сила ПУП или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината, каквито липсвали. Поради това се счита, че договорът за учредяване правото на строеж е нищожен поради невъзможен предмет. Посочва, че ползването на имота от страна на ищците при учредено право на строеж следва да представлява осъществяване на специфично въздействие върху имота, а именно – извършване на различни видове строително монтажни работи, насочени към изграждането на проектираната в имота постройка и реализиране правото на строеж. В подкрепа на това намира, че е и разпоредбата на чл. 64 от ЗС, с която е уредена възможността на собственика на постройката да ползва земята само дотолкова, доколкото това е необходимо за използването й според нейното предназначение. Излага, че суперфициарят притежава правото на въздействие върху прилежащия терен по силата на правомощието ползване, включено в съдържанието на неговото право на строеж и законът не е предвидил допълнително правомощие, на което ишците основават своите претенции. Неоснователно счита и твърдението, че Р. Коева и М. П. са собственици на основание наследствено правоприемство от общия им наследодател, тъй като с изтичане на петгодишния срок, след като правото на строеж не е било упражнено, то се е погасило в полза на собственика на земята и съответно не е съществувало към момента на наследяване и не би могло да бъде наследено. Поради изложеното, моли съдът да остави без уважение исковата претенция като необоснована, недоказана и неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от Заповед № 84/12.04.1990 г. на ИК на ОНС В. – Варненски окръг на осн. чл. 15 Закона за собствеността и чл. 103 от Наредбата за държавните имоти е отстъпено право на строеж върху държавна земя в полза на М. Р. П.а, представляваща парцел № IV, кв. 3, находящ се в с.

В., целият с площ 830 кв.м. срещу заплащане на сумата от 2400 лева.

По делото е представен и Договор за отстъпено право строеж от 09.07.1990 г., сключен между М. Р. П.а и ОНС В., по силата на издадената Заповед № 84/12.04.1990 г., съгласно който М. Р. П.а се е задължила да извърши строеж по одобрен архитектурен проект върху държавна земя, представляваща парцел № IV, кв. 3, находящ се в с. В., 4 целият с площ 830 кв.м. в срок от пет години, считано от датата на договора.

Съгласно заверка-удостоверение № УД-281/27.09.2023г. от общинска администрация В., отдел „МДТ и НП“ процесният имот е деклариран и записан на името на М. Р. П.а, ЕГН **********.