Решение № 2396 от 18.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2396 гр. Пловдив, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330115644 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът Институт по зеленчукови култури „Марица“ – гр. Пловдив е предявил против „Филипа Коста“ ЕООД кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.

415, ал. 1 ГПК и чл. 232, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 5485/30.06.2025 г. по ч.гр.д. № 11780/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII граждански състав, както следва: сумата от 20 450, 47 лв., представляваща незаплатено наемно възнаграждение за периода от месец юли 2022 г. до месец май 2024 г. по Договор за наем от 31.05.2019 г., сключен между страните за обект – публична общинска собственост, представляващ „Водоем“ с площ от 2 652 кв.м., находящ се на територията на ИЗК „Марица“, гр. Пловдив, ул. ****, и сумата от 5 655, 18 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.07.2022 г. до 26.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.06.2025 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за наем от 31.05.2019 г., по силата на който на ответника е предоставен за временно и възмездно ползване обект – публична общинска собственост, представляващ „Водоем“ с площ от 2 652 кв.м., находящ се на територията на ИЗК „Марица“, гр. Пловдив, ул. ****. Сочи, че в договора е установено наемно възнаграждение от 742 лв. без ДДС или 890, 40 лв. с ДДС, платима от 1-во до 5-то число на текущия месец, за който се дължи, като за всяка наемна вноска на наемателя се издава фактура. Твърди, че за периода на 1 действие на договора ищецът е изпълнил задълженията си като е предал държането на наетия недвижим имот и е осигурявал безпроблемното му ползване. Сочи, че ответникът е преустановил изпълнение на задълженията си по договора, като не е заплатил задълженията си за периода от месец юли 2022 г. до месец май 2024 г. Претендира и заплащане на обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Филипа Коста“ ЕООД, не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са активно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 232, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 5485/30.06.2025 г. по ч.гр.д. № 11780/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII граждански състав, както следва: сумата от 20 450, 47 лв., представляваща незаплатено наемно възнаграждение за периода от месец юли 2022 г. до месец май 2024 г. по Договор за наем от 31.05.2019 г., сключен между страните за обект – публична общинска собственост, представляващ „Водоем“ с площ от 2 652 кв.м., находящ се на територията на ИЗК „Марица“, гр. Пловдив, ул. ****, и сумата от 5 655, 18 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.07.2022 г. до 26.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.06.2025 г. до окончателното й изплащане

Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което са налице специалните предпоставки за неговата допустимост.

Възникването на претендираното от ищеца субективно притезателно право се обуславя от положителното установяване при условията на пълното и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на следните матераилноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на действително правоотношение по договор за наем; 2. предаване на наетата вещ на наемателя и предоставяне на свободното ползване на обекта на наема в рамките на уговорения срок; 3. установяване на наемно възнаграждение в посочения размер и настъпване на падежа за заплащане на задължението.

Договорът за наем представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат 2 правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното наемно възнаграждение, не се включва в неговия фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни задължения. За да възникне задължението за заплащане на уговореното наемно възнаграждение, респ. за заплащане на разноските за ползване на наетата вещ, наемодателят следва да предаде на наемателя вещта, предмет на наемния договор.

Основното задължение на наемодателя е: 1) да предаде наетата вещ на наемателя и 2) да му предостави свободното ползване на обекта на наема в рамките на уговорения срок, а за наемателя се пораждат следните правни задължения: 1) да заплати уговореното наемно възнаграждение, респ. сторените за ползването на наетата вещ разноски; 2) да пази вещта, като я използва съгласно обичайното или уговореното предназначение; 3) да заплаща всички уговорени разходи, свързани с ползването и поддържането на вещта, както и 4) да я върне след изтичане на уговорения срок на ползване.

От Договор за наем от 31.05.2019 г., сключен между Институт по зеленчукови култури „Марица“ – гр. Пловдив – наемодател, и „Филипа Коста“ ЕООД – наемател, се установява, че наемодателят е поел задължение да предостави за временно и възмездно ползване на наемателя следния недвижим имот, публична общинска собственост - „Водоем“ с площ от 2 652 кв.м., находящ се на територията на ИЗК „Марица“, гр. Пловдив, ул. ****.

Установено е, че договорът за наем се сключва за срок от 5 години, считано от датата на неговото подписване. В разпоредбата на чл. 3 от Договора е установена месечно наемно възнаграждение от 742 лв. без ДДС, като в чл. 5 от Договора е установено, че наемното възнаграждение се заплаща от 1-во до 5-то число на текущия месец, за който се дължи.

С разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Договора е установено, че наемодателят е длъжен да предаде обекта на наемателя в състоянието, в което се намира в деня на сключване на договора, за което се съставя приемопредавателен протокол, както и да осигури на наемателя свободен достъп и нормално ползване на наетия обект за целия наемен период.

Предявените искове са допустими за разглеждане, доколкото ищецът разполага с процесуална легитимация за предявяване на иска за заплащане на задължения, произтичащи от Договор за наем на имот, публична държавна собственост. За да достигне до този правен извод съдът съобрази практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 6/01.06.2011 г. по гр.д. № 833/2009 г., ГК, IV г.о. на ВКС, в което се приема, че с предоставяне на управлението на имота публичното тяло, което упражнява правото на държавна собственост се явява процесуален субституент на държавата във формата на процесуална суброгация, който може да брани това право чрез иск и да претендира от свое име последиците от лишаването му от ползването на имота.

Това обстоятелство не е оспорено от ответника. Нещо повече – в производството за заплащане на задължения, произтичащи от договор за наем 3 съдът не изследва дали наемодателят е собственик на имота. Договорът за наем може да бъде валидно сключен и от лице, което не е собственик на имота, като той е носителят на правата по договора. Договорът за наем е облигационен, не прехвърля права по отношение на имота, а с последният се предава единствено държането на имота. Договор за наем на недвижим имот, който е сключен от лице, което не е титуляр на правото на собственост върху имота, не е недействителен и поражда права и задължения между страните – в този смисъл е Решение № 49 от 26.06.2017 г. по т. д. № 89/2016 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС. Задължението за заплащане на наемното възнаграждение възниква със сключване на договора и изпълнение на задълженията на наемодателя за предаване на държането върху имота в полза на наемателя и осигуряване на правото му за спокойно и необезпокоявано ползване на имота по неговото предназначение.

По делото е представен Приемо – предавателен протокол от 31.05.2019 г., подписан от управителя на наемателя, от който се установява, че отдаденият под наем обект е предаден на наемателя, който го е приел без забележки. В протокола е посочено, че зареждането на водоема с вода се осъществява чрез водоподаване от р. П. с помпа, като подаването на водата е чрез бетонов преливник и изпусквателен таблен метален савак – 2 бр., чието управление е ръчно с волан, посредством винт и гайка.

Така представеният протокол не е оспорен от ответника. Процесуалният представител на ответника не е оспорил протокола и исковата претенция в първото по делото съдебно заседание, като не е оспорил обстоятелството, че за процесния период е ползвал отдадения под наем обект и не е заплатил наемната цена.

В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответника е посочил, че отдаденият под наем обект се ползва за рибарник и е имало проблем с доставката на вода, като наемодателят не е могъл да осигури ежегодно – през цялата година, вода за рибарника.

За установяване на това обстоятелство е представено Удостоверение от 26.04.2024 г., издадено от „Напоителни системи“ ЕАД – клон Марица, в което е посочено, че „Напоителни системи“ ЕАД – клон Марица може да осигури необходимите водни обеми през поливен сезон (в периода май – септември) за зареждане на водоем с площ от 2, 652 дка в имот № **** в землището на гр.

Пловдив от водоизточник тяхна собственост, като най-близкият такъв е ГНК „Ени Арк“. Посочено е, че транспортирането на необходимите водни обеми е задължение на ответника, като за услугата доставка на вода е необходимо да се сключи договор.

От така представеното удостоверение не се установява, че през периода, за който се претендира заплащане на наемно възнаграждение е съществувал проблем с водозахранването на водоема, който е отдаден под наем.

Задължение на наемодателя е да осигури спокойно и безпрепятствено ползване на отдадения под наем обект през периода на действие на наемния договор – по неговото предназначение. В случая, предвид спецификата на 4 отдадения под наем обект, който представлява водоем – държавна собственост, следва наемодателят да осигури снабдяването на последния с вода.

От представения по делото Приемо-предавателен протокол се установява, че обектът е предаден и приет без забележки от наемателя – т.е. предаден е захранен. Същевременно в този протокол изрично е посочен какъв е начинът на захранване на обекта с вода - чрез водоподаване от р. П. с помпа, като подаването на водата е чрез бетонов преливник и изпусквателен таблен метален савак – 2 бр., чието управление е ръчно с волан, посредством винт и гайка.

В производството по делото не се установява предвиденият начин на захранване на обекта да не е осигурявал необходимите количества вода за периода на неговото ползване от наемателя. Представеното удостоверение от „Напоителни системи“ ЕАД – клон Марица е издадено в края на наемния период, като от него се установява единствено, че наемателят е отправил запитване за наличие на друг източник на водозахранване.

Същевременно, ако водозахранването на водоема, предмет на договора за наем, е преустановено, то това обстоятелство представлява обективна пречка за ползване на наетия обект и основание за прекратяване на договора за наем по смисъла на чл. 26, ал. 2 от Договора от страна на наемателя, което не е сторено и ползването е за целия процесен период.