Определение № 1025 от 27.03.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1025 гр. София, 27.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20251100601958 по описа за 2025 година Настоящото производство е по реда на чл.345 ал.1 НПК.

Предмет на въззивна проверка е постановен в разпоредително с.з. акт от 06.03.2025г. по НОХД № 16894/24г. по описа на СРС, 135-ти състав, а именно определение, с което по реда на чл.248 ал.1 т.2 пр.2 НПК е оставено без уважение искането на защитата за спиране на наказателното производство по делото, а така също и определение, с което е оставено без разглеждане искането за връщане на ВД.

Срещу горните съдебни актове са подадени от адв.М., защитник на подс.В.В., две отделни частни жалби с отправени искания за отмяна на първоинстанционните съдебни определения и постановяване на нови такива, удоволетворяващи претенцията на защитата за спиране на наказателното производство и за връщане на иззетото в хода на ДП веществено доказателство, в случая мотоциклет Ямаха ДТ 200. В подкрепа на така отправените искания се релевират доводи за наличие на законовите предпоставки за връщане на ВД, в частност обсъжда се законовия регламент на чл.111 и чл.113 НПК и този на чл.53 НК; а касателно искането за спиране на наказателното производство се твърди наличие на хипотезата на чл.25 ал.1 т.4 НПК, като по мнение на защитата, на практика следва да се постави знак на равенство между преюдициалното запитване до СЕС и искане до КС на РБ за провъзгласяване на противоконституционност, тъй като правните последици са идентични.

Съдът, след като се запозна с изложените в частните жалби доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частните жалби са ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМИ и като такива, 1 следва да бъдат оставени без разглеждане.

СГС намира за нужно да подчертае следната фактология:

Производството по НОХД № 16894/24г. е образувано по повод депозиран в съда ОА против подс.В.В. с вменено му престъпление по чл.343 ал.3 вр. ал.1 НК.

След внасяне на ОА по делото е представено и Постановление на СРП от 21.11.24 с отказ по реда на чл.111 ал.1 НПК за връщане на ВД, ведно с депозирана жалба.

По делото са подадени от защитата и писмени становища относно подлежащите на обсъждане въпроси по чл.248 ал.1 НПК, като в същите е отразено искането за спиране на наказателното производство и за връщане на ВД. Идентични искания са отправени и в проведеното разпоредително с.з., като относно искането за спиране на наказателното производство е постановено нарочно определение, а относно искането за връщане на ВД реално липсва изричен диспозитив, а в протокола само е отразено становището на съдебния състав досежно невъзможността за връщане на ВД в съдебната фаза на процеса, доколкото липсва правен ред за разглеждане на подобно искане.Въпреки това обаче волята на съда е ясна и въззивният съдебен състав приема за наличен постановен съдебен акт, тъй като това е в интерес на жалбоподателя.

В контекста на горното и на първо място се отбелязва процесуалният етап, на който се намира делото в момента на постановяване на двете атакувани определения, а именно разпоредително с.з.В хода на това заседание се обсъждат само и единствено въпросите, изчерпателно регламентирани в чл.248 ал.1 НПК, като в кръга на тези въпроси не е включено обсъждане и произнасяне по искане за връщане на ВД, и поради това, а и с оглед нормата на чл.248 ал.5 НПК, регламентираща правомощията на съда, първостепенният съд е приел и за излишно постановяване на отделен нарочен диспозитив по това искане.Доколкото въпросът за връщане на ВД не се обсъжда в разпоредително с.з. и респ. съдът не дължи произнасяне, то и депозираната в тази насока жалба се явява процесуално недопустима.В случая липсва правен ред, позволяващ разглеждане на подобно искане. СГС намира за нужно да подчертае и обстоятелството, че доколкото настоящото производство се разглежда по реда и условията на гл.22 НПК, то дори и да се приеме наличие на нарочно постановено от основния съд определение за оставяне без разглеждане искането за връщане на ВД, то същото не е включено и в кръга от съдебни актове по чл.341 ал.1 НПК. В допълнение на горното и за изчерпателност на настоящото изложение въззивният съд отново акцентира и на направеното с частната жалба искане, а именно отмяна на определението на СРС и постановяване връщане на претендираното ВД – по своето съдържание подобно искане също е недопустимо, тъй като въззивната инстанция извършва само и единствено контрол и проверка на актове на първоинстанционния съд, който в случая не е разгледал по същество искането 2 и именно поради това, и СГС не притежава правомощие за решаване на процесния спор по същество.

На следващо място и жалбата против определението на СРС с отказ за спиране на наказателното производство не следва да бъде разгледана по същество, тъй като отново липсва правов ред за това и в тази вр. правилно СРС не е посочил и възможността за обжалване на това определение.

Съгласно разп. на чл.251 ал.5 НПК на въззивна проверка подлежи само и единствено съдебното определение за спиране на наказателното производство, а не и това с постановен отказ.В тази вр. законът е категоричен.Т.е. процесуалната допустимост на подадената жалба се предопределя не само от наличието на интерес за съответния жалбоподател, но изисква и наличие на законова възможност и конкретен правен регламент за инстанционна проверка на постановения съдебен акт, каквато в случая липсва.

При горните съображения и двете депозирани жалби се явяват процесуално недопустими.Така констатираната процесуална недопустимост прегражда и възможността за разглеждане на процесния спор по същество, респ. съдът следва да остави и двете жалби без разглеждане.

Водим от горното, СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената жалба от адв. М. против определение от 06.03.2025г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 16894/2024г. по описа на СРС, н.о., 135-ти състав, с което определение е оставено без уважение искането за спиране на наказателното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и подадената жалба от адв. М. против определение на СРС по горното дело, с което е оставено без разглеждане искането за връщане на ВД.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3