Решение № 1066 от 18.07.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 47/2022
- Вид
- Решение № 1066
- Подписан
- 18.07.2022
- Състав
- Красимир Машев, Петя Алексиева, Златина Рубиева
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14, ал. 1 · Закон за нормативните актове
- чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 492, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493а · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1066 гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Красимир Машев
Членове:
Златина Рубиева
Петя Алексиева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20221000500047 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260040/30.07.2021 г., постановено по т. д. № 2/2020 г. по описа на ОСгр. Кюстендил, ГК, частично са уважени предявените от И. М. Г. и А. М. Б. срещу ЗД „Бул Инс” АД активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от по 22500 лв. - за всяка една от ищците (исковете са отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер от по 50000 лв.
- за всяка една от ищците), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 05.09.2017 г. (смърт на брата на ищците), ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 08.07.2019 г. до окончателното му заплащане (тази акцесорна претенция е отхвърлена за периода от 08.07.2019 г. до 29.07.2019 г.)
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че ищците са доказали своята активна материална легитимация, тъй като в процеса на доказване са установили по несъмнен начин, че при настъпване на процесното застрахователно събитие – И. М. Г. и А.
М. Б. (сестри на починалия при настъпване на процесното ПТП), съгласно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. , са измежду лицата, описани в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, които имат право да получат заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техен близък, а именно че са изградили с починалия трайна и дълбока емоционална връзка, като вследствие смъртта търпят продължителни болки и страдания, които за конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. ОС-гр. Кюстендил е достигнал до правния извод, че дължимото заместващо обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на техния брат е в размер на сумата от по 45000 лв. (за всяка една от ищците), като то следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с по 1/2 (за всяка една от ищците) поради основателност на правонамаляващото материалноправно възражение за съпричиняване на 1 вредоносния резултат от починалия (управление на кросов мотоциклет без светлинна сигнализация и фар по път от републиканската пътна мрежа, по който е забранено да се движи).
Така постановеното решение е обжалвано от ответника в частта, в която са уважени активно субективно съединените осъдителни искове за сумата от по 22500 лв. (за всяка една от ищците). Въззивникът поддържа довод за необоснованост на обжалвания съдебен акт, тъй като по делото - в противоречие с прието за установено от ОС-гр. Кюстендил, не били доказани всички юридически факти, включени във фактическия състав на непозволеното увреждане, както и че присъщата за българското общество между брат и сестра привързаност надвишава обичайните за българските традиции и нрави топли чувства, т.е. не е налице изключителност в тези отношения, които с оглед принципа на справедливост следва да бъдат обезщетени. Счита, че загиналият е допринесъл чрез своето противоправно поведение за настъпване на невъзвратимите вредоносни последици в по-голяма („изключителна”) степен от определената от окръжния съд. Поддържа, че поради непредставяне на банкова сметка застрахователното дружество не е изпаднало в забава.
Въззиваемите-ищци са подали в законоустановения срок писмен отговор на въззивната жалба, в който излагат правни съображения за нейната неоснователност.
Решението не е обжалвано от ищците в частта, в която предявените от тях искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на заместващо обезщетение са отхвърлени над сумата от 22500 лв. до пълния им предявен размер от 50000 лв. (за всяка една от тях), респ. в частта, в която акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главното парично притезание е отхвърлена за периода от 08.07.2019 г. до 29.07.2019 г. (за всяка една от тях), поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне - в тази част.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
ОС-гр. Кюстендил, е бил сезиран с активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
Както бе изяснено, въззивният съд действа като апелация (т. нар. ограничен въззив – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната и писмения отговор правни доводи. Следователно, правният спор, пренесен пред 2 настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали ищците са от кръга на увредените лица, които притежават субективно право на застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди при смърт на близък, респ. ако притежават активна материална легитимация в настоящия процес, какъв е интензитетът и обемът на причинените им неимуществени вреди, както и дали степента на съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия надвишава определения от първоинстанционния съд - 1/2 (въззиваемите в отговора на въззивната жалба не са релевирали довод за необоснованост на този фактически извод на съда, поради което САС следва да приеме, че приносът на починалия родственик на ищците е поне тъждествен с този на застрахования при ответното застрахователно дружество делинквент) и дали ответникът е изпаднал в забава с оглед на обстоятелството, че при предявяване на т. нар. застрахователна претенция ищците не са представили банкова сметка, на която да бъде преведено дължимото застрахователно обезщетение.
Неоснователни се явяват правните доводи на ответника за неправилност на първоинстанционното решение, тъй като ОС-гр. Кюстендил е достигнал до правния извод, че ищците, които са сестри на починалия при настъпване на процесното застрахователно събитие И. М. Г., са измежду кръга лица, които притежават субективното право да получат заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Както е изяснено в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.V.1961 г. и ППВС № 5/24.ХI.1969 г., както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в съответния установен по делото случай е справедливо да бъдат обезщетени. Както е изяснено обаче в тези задължителни за правосъдните органи тълкувателни акта на ВС, респ. на ВКС, правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно – то може да бъде упражнено, ако претендиращият обезщетение докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно нормативните правила, уредени в чл. 52 ЗЗД. В задължителния за правосъдните органи тълкувателен акт е прието, че макар и братята/сестрите да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, поради което връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, при смъртта на някой от тях, причинена от деликт, за преживелия близък се поражда субективно право да получи заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди само по изключение, а именно когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Терминът „изключителност” от лексикална (семантична) гледна точка означава обстоятелство, което се е осъществило извън обичайното, типичното проявление на фактите и явленията в обективната действителност, т.е. когато неговите проявни форми излизат извън повтарящото се в живота правило за поведение (събитието е извънредно, специално).
В този смисъл, изключението се свързва с отклонение от типичното, често повтарящото се, извън обичайната социална, емоционална и духовна среда, в която човек се ражда, развива се и получава духовна, морална и материална подкрепа.
Следователно, духовната връзка между починалия и родствениците (в конкретния 3 случай между брат и сестри) трябва да е изградена и да се развива в по-дълбока, по-трайна и в по-голяма степен от общоприетите за морала на съвременното българско общество емоционална привързаност, така че скръбта от трагичната кончина на близък родственик значително да превишава интензитета на естествената горест, чувство за безпомощност и трагична непрежалимост.
В конкретния случай - за да възникне активната материална легитимация на ищците (сестри на починалия при настъпване на процесното застрахователно събитие), следва в процеса на доказване да се установи чрез главно и пълно доказване от И. М. Г. и А. М. Б. (по несъмнен, безспорен начин, както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК), че те са изградили със своя починал родственик (техния брат) такава духовна и емоционална връзка, която да е била трайна, като болките и страданията от загубата на своя брат да са с по-висок интензитет от обичайните, както и те да са продължили в относително дълъг период от време.
С влязла в сила присъда, която обвързва гражданския съд - арг. чл. 300 ГПК, е установено, че смъртта на брата на ищците е причинена от застрахования при ответното застрахователно дружество делинквент, поради което буди недоумение поддържаният във въззивната жалба довод, че „по делото не се доказаха пълно и главно всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане”.
От показанията на свидетеля Р. Г., във фактическо съжителство с ищцата И.Г., се изяснява, че отношенията между сестрите и техния починал брат са били близки, взаимно си помагали и подкрепяли. Свидетелства, че между тях съществувала силна духовна връзка, която се заздравила през годините след ранната загуба на техния баща, в детските им години. Именно в този период загиналия изиграл ролята на „баща в семейството” „Живееха заедно и той й помагаше, беше за И. като баща, защото те са загубили баща им. В една къща живееха тримата И., А. и И. в с. ***. Мисля, че баща им е починал през 1997 г., доста отдавна. Мога да кажа, че това събитие - загубата на родител, е довело до по-близки отношения между И., А. и брат им И.. Моите наблюдения, които ми дават основание да дам такъв отговор, е, че след смъртта на баща им те са си останали сами и брат им е бил един вид много голяма опора”. Изяснява правнорелевантното обстоятелство, че И. се грижел за неговите сестри, вкл. финансово. И. разбра за катастрофата с И. от сестра й - тя преживяла много тежко новината за кончината на своя брат, постоянно плачела и се затворила в себе си. След неговата смърт (след около 2 месеца) направила аборт. И днес продължава да тъгува за И., споделя, че той й липсва, че случилото се за нея е голяма загуба. След този инцидент И. се променила - в поведението, характера, държанието, психическото й състояние. Макар и И. да е по-голяма от брат й, тя го приемала като глава на семействата („като баща”) - той й е помагал и финансово („Работил е в чужбина, купувал им е дрехи...
Разпечатката съдържа 29 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/012a182c-4890-4aa0-b68b-051ac18daf70