Присъда № 12 от 15.01.2024, Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №12/15.01.2024г. по НОХД №1638/2023г., изготвени на 19.01.2024г.

С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимата Р. К. Б. за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 от НК.

В разпоредително заседание пострадалият редовно и своевременно призован се явява лично. Не предявява граждански иск и не желае да бъде конституиран в качеството на частен обвинител.

РП- С. изпраща в разпоредително заседание свой представител, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

В разпоредително заседание подсъдимата се явява лично и със служебен защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимата признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по реда на особените правила, а именно по т.2 на чл.371 от НПК- съкратено съдебно следствие.

Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Прие, че искането за разглеждане на делото по глава 27 от НПК е основателно, следва да се уважи и след приключване на разпоредителното заседание премина към предварително изслушване на страните.

При предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимата правата по чл.371 от НПК и я уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от нея самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва самопризнанието на подсъдимата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Подс. Р. К. Б. в съдебно заседание се признава за виновна, разкайва се и лично и чрез защитника си моли да й бъде наложено минимално наказание „Лишаване от свобода“.

Представителят на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подсъдимата Б. да се наложи след редукцията наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Пострадалият Р. С. Т. живеел в гр. К. на ул. „Ал. Стамболийски“, №1 заедно с баща си, който бил тежко болен и лежал неподвижен в леглото. Св.

Р. Т. притежавал мобилен телефон марка „Huawei“, модел „Р 10 Lite“, черен 1 на цвят, с IMEI 1: .......... и IMEI 2: ............ Този телефон държал в дома си, тъй като по време на работа ползвал служебния си телефон. В устройството била поставена СИМ карта с личният му номер- ............. Освен това, в жилището си под дюшека на едно от леглата той съхранявал парична сума в размер на 1600 лева.

Недвижимият имот на пострадалия имал два входа като единият, който бил към улицата той винаги заключвал, когато тръгвал на работа, а вториятстраничен вход, оставял отключен.

На 24.01.2023г. около обяд, подс. Б. помолила св. К.М.А., който имал лек автомобил да я закара до гр. К. под предлог, че ще продава дрехи. Качила се в автомобила му, в който била и св. Р.а М.Х. и потеглили заедно.

Когато пристигнали в гр. К. подс. Б. казала на св. К.А. да спре близо до ЖП прелеза, където слязла, а той и св. Р.а Х. останали да я чакат в превозното средство.

Подсъдимата Б. стигнала до къщата на св. Р. Т. и влязла в двора.

Направила опит да отвори предната входна врата на жилището, но тя била заключена. Заобиколила къщата и видяла странична врата, която била отключена. Влязла вътре и се насочила към стаята, където бил бащата на пострадалия. Влязла в стаята и без да го забележи, тъй като бил завит през глава и лежал неподвижно на леглото започнала да търси нещо, което може да открадне. Болният човек също чул шум, но помислил, че синът му се е прибрал от работа. Подсъдимата Б. забелязала две обикновени легла и едно детско легло на два етажа. Тя видяла върху втория етаж на леглото мобилния телефон на пострадалия и го прибрала. След това, преместила дюшеците на леглата и открила спестените пари в размер на 1600 лева, които също взела и си тръгнала. Качила се отново в автомобила на св. К.А., платила му 70 лева и потеглили към гр. С.. Когато пристигнали в кв. „Надежда“, подс. Б. и св. Р.а Х. слезли от превозното средство и си тръгнали. Подсъдимата Б. се прибрала в дома си, преброила откратнатите пари и дала мобилния телефон на дъщеря си, която била на 9 години да го ползва. След известно време, когато изхарчила всички пари, продала мобилния телефон на св. Н.Х.К. за сумата от 25 лева.

На 24.01.2023г. около 16,00 часа пострадалият Р. Т. се прибрал в дома си и заварил вратата на стаята, в която лежал баща му отворена. Учуден го попитал дали някой е идвал в къщата, тъй като той винаги затварял вратата на стаята му. Когато баща му отвърнал на въпР. му с въпрос „Ти сега ли се прибираш?“ и на двамата им станало ясно, че някой е влизал в къщата. Тогава св. Р. Т. се огледал и видял, че дюшеците на леглата са преместени, след което установил липсата на мобилния си телефон и сумата от 1600 лева. На 23.03.2023г. бащата на пострадалия Р. Т. починал.

По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на 1 бр. мобилен телефон „Huawei“, модел „Р 10 Lite“ по пазарни цени към момента на извършване на 2 деянието възлиза на сумата от 120 лева.

С протокол за доброволно предаване от 09.02.2023г. св. Н.Х.К. предал 1 бр. мобилен телефон марка „Huawei“, модел „Р 10 Lite“ на полицейски служител при участък „Запад“ към РУ на МВР- С., който срещу разписка го върнал на собственика му.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанието на подсъдимата, което се подкрепя от свидетелските показания на свидетелите Р. С. Т., Н.Х.К., К.М.А., З. М.Х., Р.а М.Х., протоколите за доброволно предаване и разписката за върнати вещи, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви, логични и относими към предмета на делото.

Съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимата дадени по време на досъдебното производство, тъй като същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице по изготвената съдебно-оценителна експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подс. Р. К. Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7 от НК, затова че на 24.01.2023г. в гр. К., от частен дом, находящ се на ул. „Александър Стамболийски“, №1 в условията на повторност извършила кражба на чужди движими вещи: 1 брой мобилен телефон марка „Huawei“ модел „P 10 Lite“ на стойност 120 лева и парична сума от 1600 лева, всичко на обща стойност 1720 лева, собственост на Р. С. Т. от гр. К. като деянието не представлява маловажен случай.

Деянието е извършено от подсъдимата с пряк умисъл, тъй като тя е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване. Подсъдимата Б. е знаела, че като отнема вещите, предмет на инкриминираното деяние от дома 3 на пострадалия Т. извършва деянието „кражба“, за което е обвинена. Наясно е била и с това, че като отнема тази сума пари и мобилния телефон ще настъпят вредни последици за собственика им, но въпреки това е извършила инкриминираното деяние и е увредила пострадалия Р. Т..

Подсъдимата Б. е извършила деянието в условията на повторност.

Съдът счита, че се касае за немаловажен случай като се вземат предвид характеристичната й справка, която показва, че тя има и други криминални прояви, лоши характеристични данни. Повторността се обуславя от факта, че подс. Б. е осъждана с влязла в сила на 09.11.2021г. присъда по НОХД №4063/2021г. на РС- Б., с която е осъдена за също такова престъпление „кражба“ по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК. С тази присъда й е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ месеца, което да изтърпи при първоначален ОБЩ режим. Видно е, че от изтърпяването на това наказание 09.02.2022г. до извършването на деянието по настоящото производство 24.01.2023г. не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Ето защо съдът счита, че правилно РП- С. е повдигнала обвинение на подсъдимата по т.7 на чл.195, ал.1 от НК.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимата Б. и в стремежа й за облагодетелстване по непозволен от закона начин.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие искреното разкаяние на подсъдимата.

Съдът констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно лошите характеристични данни на подс. Б. и предишни осъждания, освен обуславящото повторността.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимата, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие. Подс. Б. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съгласно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието й следва да се определи при условията на чл.58а от НК.

Съдът счете, че на подс. Б. следва да се наложи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността й обстоятелства, нито някое от изключително естество. Ето защо съдът намира, че е най- подходящо да й наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години. Така определено наказанието на подсъдимата Б. съдът счита за справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и на подсъдимата и с него ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция. Това наказание на основание чл.58а, ал.1 от НК съдът задължително следва да намали с 1/3, а 4 именно с ОСЕМ месеца. Съдът счете, че намаленото наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца подсъдимата Б. следва да изтърпи ефективно, тъй като не са налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане. Тя е осъждана на „Лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер. На основание чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража на подс. Б. следва да се определи първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на наказанието. Видно е от приложената справка за съдимост, както бе посочено по- горе наказанието по НОХД №4063/2021г. по описа на РС- Б. е изтърпяно на 09.02.2022г., т. е. от изтърпяването на това наказание до извършването на деянието по настоящото производство не е изтекъл срок повече от пет години.

Съгласно правилата на процеса съдът осъди подс. Б. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от 46,80 лева, представляваща направени разноски по делото.

Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5