Решение № 7904 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7904 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110140548 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от *** с ЕИК ***, с която са предявени осъдителни искове срещу *** с ЕИК ***.

Предявен е главен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на 14753,44 лева главница и акцесорен по чл. 86 ЗЗД за заплащане на 450,42 лева за периода 20.04.2025г.– 14.07.2025г.

Претендираното право произтича от следните обстоятелства: на ***, на първокласен път *** при км *** между л.а. *** с рег. № *** /застрахован при ищеца по „Пълно Каско“/ реализира ПТП с л.а. *** с рег. № *** /застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“/, от което за л.а. *** са настъпили материални щети. Автомобилът *** е бил спрял поради предходна катастрофа. МПС ***, поради недостатъчна дистанция го застига и удря, от което автомобилът отскача напред и се удря в предния автомобил. Съставен е двустранен констативен протокол. Образувана е щета по посочен номер. Направен е опис на щетите. Извършен е ремонт в официален сервиз на марката. Въз основа на документите е определено и изплатено обезщетение в размер на 14 738,44 лева. След изплащането ищцовото дружество, вече суброгирало се в правата на застрахования, е поискало от ответното изплащането на сумата плюс 15 лева ликвидационни разноски, или общо 14 753,44 лева. На ответника е изпратена покана за плащане, получена от тях на 21.03.2025г.

Плащане не последвало.

Ответното дружество в срок подава отговор и не оспорва валидни застрахователни правоотношения. Оспорва механизма на ПТП, вината на водача на л.а. *** за ПТП и алтернативно – размера на щетите. Оспорва, че щетите са възникнали именно вследствие на 1 посоченото ПТП. Възразява срещу включването на съдебните разноски в претенцията за обезщетение на щети от ПТП. Претендира разноски.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Не се спори по обстоятелствата по наличие на валиден договор за застраховка „Каско“ между ищеца и пострадалото лице – собственик на л.а. ***, също плащането от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение, както и валиден договор на водача на втория автомобил – специален марка ***, модел ***, за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, сключен с ответното застрахователно дружество.

Двамата водачи дават показания за настъпилото ПТП.

Първият свидетел К. К. – водач на л.а. *** си спомня за случилия се инцидент.

Казва, че по пътя *** на моста при *** имало верижна катастрофа и той бил третата кола.

Казва, че леко бил ударил спрелия пред него автомобил. Управляваният от свидетеля л.а. *** разполагал с фабрична система за предотвратяване на ПТП, чрез която спира при рязко намаляване на дистанцията с предния автомобил. След това сочи, че движещият се зад него автомобил не могъл да спре навреме и го ударил, вследствие на което л.а. *** се ударил втори път в автомобила пред него. Според свидетеля вина имал водача на първия автомобил, който спрял рязко без видима причина, а останалите водачи нямали техническа възможност да спрат. След втория удар се включили еърбеците на автомобила *** и се свързал автоматично с телефон 112. Дошла полиция и отбила движението. Свидетелят си спомня, че е карал с около 50 км/час, движението било интензивно, имало отлична видимост.

Вторият свидетел С. К. – водач на специален автомобил *** разказва, че движейки се на посочения път, казва, че при движение и както започнал да спира колата пред него – застрахованото при ищеца *** – се била блъснала вече в предната кола и се движела назад.

Водачът на л.а. *** казал на свидетеля, че всички системи са му изключили, не е предприел той маневри, а самата кола изключила и тръгнала назад. Спомня си, че светлините за движение на заден ход не светели. Казва, че времето е било ясно, сухо, но имало дупки по пътното платно. Движел се с около 60 км/час. И според този свидетел вина за ПТП имал водачът на първия автомобил.

Приетата по делото САТЕ дава заключение, че настъпилите вреди по повредения автомобил, застрахован при ищеца, по пазарната стойност са в размер на 14 738,44 лева и са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Отделно дава заключение по механизма на същото по направеното оспорване на Протокола за ПТП. На посочената дата на пътя гр. *** поради неспазване на безопасна дистанция водач на л.а. *** с рег. № *** реализира ТПТ с внезапно спрелия пред него л.а. *** с рег. № ***. В същото време зад л.а. *** се движи л.а.

*** /застрахован при ищеца/, а зад него – специалният автомобил ***, който от своя страна поради неспазена дистанция реализира удар със спрелия вече л.а. ***, модел ***. Вследствие 2 на последния удар ***-то се измества напред и настъпва нов удар с л.а. ***, спрял пред него.

Към датата на ПТП увреденият автомобил е бил в експлоатация 1 г. и 4 месеца. Само по данните от свидетелските показания, че л.а. *** към момента на удара се е движел назад може да се стигне до извод, че и двете МПС са били в движение по време на удара. Иначе в експертизата се дава заключение, че всеки от водачите е могъл да предотврати ПТП ако се е движел със съобразена с пътните условия скорост и така – да е могъл да спре навреме. Съдът кредитира заключението като компетентно и безпристрастно.

Видно от приложение на л. 114 – 117 от делото книжа и на тримата водачи /на л.а. ***, л.а.

*** и л.а. ***/ е наложена административна санкция глоба в размер на 200 лева за идентично нарушение: „водачът на пътното превозно средство не се движи на такова разС.ие от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко – виновно нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Релевантните факти към иска с правно основание чл. 411 КЗ са: 1. наличие на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, 2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение, 3. деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, 4. валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, сключен с ответното застрахователно дружество; 5. вид и размер на претърпените вреди.

Спорен по делото е въпросът за механизма на ПТП и това кой носи вина за настъпването му, респективно дали има съпричиняване. Според настоящия състав по делото се доказа, че и двамата водачи носят вина за настъпилото ПТП в различна степен. Анализирайки събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема, че ПТП е настъпило по следния начин. При движение с неустановена скорост /съдът не кредитира свидетелските показания за такава от по 50 – 60 км/час и на двамата водачи, тъй като видно от характера на удара и отварянето на въздушни възглавници е много вероятно да е била и по-висока/ л.а.

*** застига л.а. ***, който рязко намалил скоростта и се бил ударил в преден автомобил, и го удря. ТОзи удар обаче според настоящия състав не е бил „лек“ както го описва водачът – свидетелят К.. От самия удар – и по неизяснен механизъм при действието на системите на автомобила, а може би и поради наличен евентуално наклон на пътното платно – също неизследван въпрос – л.а. *** леко започва да се движи на заден ход. В този момент вече го застига и специалния автомобил ***, който го удря, защото не може и той да спре навреме.

Съдът кредитира показанията на водача на л.а. *** К., че точно преди удара между тези две МПС, а не вследствие на него л.а. *** се е движел назад, т.е. към него това още повече намалява техническата и субективната възможност на водача К. да спре навреме. Освен това съдът приема показанията, че светлините за заден ход не били светили – именно по 3 неизяснения механизъм на системите на л.а. ***. Така причините за процесното ПТП са комплексни: първо поведението на двамата водачи е станало причина едновременно за настъпването на удара. Второ недоказано остана обстоятелството какви фабрични настройки има т.нар. система за предотвратяване на ПТП на л.а. ***, съответно защо той се е движел назад и имал ли е възможност самият водач да въздейства на автомобила си или той автоматично е тръгнал нанякъде, отворил въздушните възглавници и набрал телефон 112.

Административно – наказващият орган е наложил еднакви наказания на двамата водачи.

По изложеното се налага извод за съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил в съотношение около 25 %. Съдът обаче отчита и недоказаните обстоятелства / в тежест на доказване на ищеца/ около техническите характеристики на системата за предотвратяване на ПТП и оттам – дали водачът К. е могъл да осъществи някакво действие или не, който фактор допринася в частта недоказаност на претенцията до размер на нейната половина.

Така, по наличните застрахователни правоотношения, ответното дружество дължи да покрие щетите по процесното ПТП наполовина.

По размер съдът намира претенцията за доказана в размер 14 738,44 лева, с добавени обичайните 15,00 лева ликвидационни разноски, или общо 14 753,44. От тях ответникът дължи 7376,72 лева като главница, ведно със законната лихва от 15.07.2025г. За горницата искът подлежи на отхвърляне.

По иска за мораторна лихва – доказан по основание по неоспореното от ответника обстоятелство, че му е връчена на 21.03.2025г. година покана за плащане, по приетото погоре за основния иск, се налага извод за основателност и на този иск в половината му размер, или 225,21 лева – дължима мораторна лихва за периода 20.04.2025г. – 14.07.2025г.

По разноските

При горните изводи за основателност на претенциите в една част разноски страните си дължат взаимно разноски по съразмерност. Съдът приема, че ищецът е извършил разноски общо в размер на лева 980,20 лева /посочени в о.з./ и отделно се дължи 250 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 1230,20 лева, от които по съразмерност се дължат 615,10 лева.

Ответникът също претендира разноски. Доказва сторени такива в размер на общо 490,00 лева по представен списък по чл. 80 ГПК. По съразмерност ще му бъдат присъдени 245,00 лева.

Фактът, че считано от 01.01.2026г. в България има друга официална валута не задължава съда да превалутира предявеното в левове вземане. По наличието на официален курс всяка от страните би могла да знае каква е дължимата сума в актуалната валута.

4

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА *** с ЕИК *** по иск с правно основание чл. 411 от КЗ ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК ***, сумата 7376,72 /седем хиляди триста седемдесет и шест лв. и 72 стотинки/ лева, ведно със законната лихва от 15.07.2025г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение от ПТП на ***, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдения до пълно предявения размер от 14 753,44 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА *** с ЕИК *** по иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК ***, сумата 225,21 /двеста двадесет и пет лв. и 21 стотинки/ лева – дължима мораторна лихва за периода 20.04.2025г. – 14.07.2025г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдения до пълно предявения размер от 450,42 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на *** сумата 615,10 /шестстотин и петнадесет лв. и 10 стотинки/ лева разноски по съразмерност.

ОСЪЖДА *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на *** сумата 245,00 /двеста четиридесет и пет/ лева разноски по съразмерност.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5