Решение № 49 от 13.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Пловдив, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20215300502463 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД.

Постъпила е въззивна жалба от „************, представлявано от управителя В. Н. Н., против Решение № 261714/11.06.2021г., постановено по гр.д.№ 1037/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с., с което е отхвърлен предявения иск от дружеството да бъде осъдено „**********, да му заплати сумата от 6 000 лв., невърната по Договор за заем от дата 31.01.2018г.- главница; както и е било осъдено да заплати на ***************, сумата от 788,30 лв. - разноски по делото. Моли да бъде отменено като неправилно и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявения иск, ведно със законните последици.

Въззиваемата страна „**************, представлявано от управителя В. В. Т., чрез адв. А.П., депозира писмен отговор, с който оспорва подадената жалба като изцяло неоснователна.

1

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд - Пловдив от „********** против

*************** е заведена искова молба, с която посочва, че между страните имало сключен в писмена форма договор за паричен заем от дата 31.01.2018г, по силата на който ищецът предоставил на ответника 6 000 лв., а последният от своя страна се задължил да ги върне в срок до една година.

Уговорени били лихва и неустойка при забава в плащанията. Срокът за връщане изтекъл на дата 31.01.2019г, но парите не били върнати. Затова е направено искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба- 23.01.2020г. до окончателното плащане. Претендирани са и разноски.

Към исковата молба прилага Договор за паричен заем от 31.01.2018г.

Ответникът „***********, с управител В. В. Т., е депозирал Писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който посочва, че искът е неоснователен. Възразил, че договорът за паричен заем е недействителен – нищожен, защото е фиктивен. Същият бил сключен в условията на пълна симулация. Чрез него, бившият съдружник и управител на „***********ООД – К. К., прикривал присвояването на парични средства от дружеството като си съставял „основание“, на което тези средства да постъпват в неговото дружество по един привидно легален начин. Изтъква, че към датата на подписване на договора за заем – 31.01.2018 г. – г-н К. току-що е бил приет за съдружник и управител на „**********ЕООД. Това се случило на 23.01.2018 г., когато му бил прехвърлен дружествен дял от капитала на дружеството и бил приет за управител. К. съставял и други договори за заем – от 08.01.2018 г. и от 15.01.2018 г. Посочва се, че ответното дружество случайно разбрало за настоящото дело, затова и на основание чл. 301 от ТЗ заявява, че веднага след узнаването, се противопоставя на действията, извършени от лицето К. К.

Счита, че договорът не обвързва ответника и същият не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск. Оспорва достоверността на 2 датата на приложения към исковата молба Договор за заем от 31.01.2018 г., като се твърди същият да е антидатиран. Съставен е привидно, за да оправдае предаването на парична сума в размер па 6000 лв. на посочената дата, като обстоятелството, че сумата не е предадена на тази дата се установява и от самото съдържание на документа. Счита, че процесният договор е симулативен. Сключен при условията на пълна симулация, доколкото с него се целяло да се прикрият злоупотреби на г-н К. с парични средства на дружеството, след като той станал съдружник и управител на същото.

Конкретизира, че собственик на капитала и управител на „***********“ ЕООД до 31.12.2019 г. е бил К. К., като на споменатата дата лицето починало.

Същият бил и съдружник и управител на „*********“ ЕООД от 29.01.2018 г.

– 31.12.2019 г.

Към писмения отговор прилага копие от „Движение по с/ка за периода 19.04.2018г. - 06.01.2020г. относно банкова сметка на „**********“ ЕООД в „********“АД, 2 бр. разпечатки от „******** относно вписаните обстоятелства по партидата на **********“ ЕООД и на „********“ ЕООД.

В хода на делото е допусната и приета ССЕ, изпълнена от в.л. М.

М.

Районният съд, с решението си по делото, за да отхвърли изцяло предявения иск, излага основни съображения, договорът за заем е реален – съществуването му се предпоставя от фактическото предаване на сумата между страните. Вещото лице е отрекло счетоводни данни за такова предаване. Липсват и други документи, които да го доказват, освен първични счетоводни. Осчетоводяването на договора в двете счетоводства само по себе си не е достатъчно да се приеме, че договор има, след като липсва реално предадена сума от 6 000 лв. в полза на заемополучателя. С оглед забраната на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК, предаването не може да се доказва и със свидетелски показания, при което факта на фактическото предаване на процесната сума е останала недоказана от ищеца.

С въззивната жалба на „********“ ЕООД се правят оплаквания срещу направените правни изводи с решението, като счита същите за неправилни.

Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по 3 допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Основните възражения на жалбоподателя се състоят в това, че неправилно е приел, че договор няма заради липсата на документи, доказващи предаването на парите – предмет на заема. Също така необосновано е прието от Районния съд, че осчетоводяването на договора от две дружества само по себе си не достатъчно да се приеме, че договор има, след като липсва реално предадена сума от 6 000 лв. Поддържа, че осчетоводяването на договора е категорично признание за задължението на ответното дружество към дружеството – ищец.

Въззивната инстанция намира, че възраженията са неоснователни.

Съгл. разпоредбата на чл.240 от ЗЗД - С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Както е известно, характерните белези на договора за заем, от правно естество, са че той е консенсуален, неформален, едностранен, реален договор и безвъзмезден /ако не е уговорено противното изрично/.

Договорът се счита за сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. От момента на получаването за заемателя възниква задължението да върне сумата в определения срок, а когато такъв не е уговорен – в течение на един месец от поканата /чл.240, ал.4 от ЗЗД/. В конкретния случай по делото, в самия чл.2 от договора е записано, че – Заемната сума ще бъде предадена от заемодателя на заемателя при поискване, от която дата се счита сключен договор за заем. Едва с получаването на тази сума и на посоченото изрично основание за лицето – получател, би се породило задължението да върне сумата в същия размер. От заключението на приетата ССЕ на в.л.М. М. се констатира, че заемът по договора е осчетоводен в счетоводството на „*******“ ООД. От счетоводствата на страните по делото не са представили на експерта първични счетоводни документи относно предаването /усвояването/ на сумата 6 000 лв. в брой или по банков път. От ищеца не е 4 приложен писмен документ, от който да се установи, че била предадена сумата. Предвид на това, налага се извод, че ищецът не е ангажирал нито едно доказателство относно факта на реално предаване на сумата.

Осчетоводяването на договора, без каквито и да било други данни, в такъв случай, се приравнява само на преддоговорни отношения, но не установява да е сключен договор за заем, след като от съдържанието на същия се чете, че не е предадена сумата в размер на 6 000 лв. към датата на подписването му от управителя К. К. или евентуално в по-късен момент напред във времето до датата ********* г., когато лицето било починало. С недоказване на този съществен елемент от фактическия състав, искът се явява неоснователен.

Обжалваното решение е законосъобразно потвърждаване изцяло. и подлежи на

Разноски.

Съобразно правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата 756 лв. /платени по банкова сметка/ за направени разноски за адвокатско възнаграждение по ДПЗС /на л.23 по настоящето дело/.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 261714/11.06.2021г., постановено по гр.д.№ 1037/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с.

Осъжда „********“ ЕООД, ЕИК *************, представлявано от управителя В. Н. Н., да заплати на „***********, представлявано от управителя В. В. Т., сумата 756 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение по възз.гр.д.№ 2463/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6