Определение № 2668 от 27.05.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2668 гр. Бургас, 27.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20262120101949 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от Е., против „Н., с която са предявени два установителни иска.

С разпореждане № 4764/14.05.2026 г. съдът остави производството без движение, като предостави на ищеца едноседмичен срок да отстрани нередовностите на исковата молба, като: с писмена молба, с препис за ответника, уточни правния интерес от предявяване на установителни искове от Е., тъй като заповедта за изпълнение е издадена в полза на кредитора „В. и е разпоредено длъжникът да заплати сумите в полза на това дружество, а не в полза на Е., като е указано именно на „В. да предяви установителни искове, а не на ЕС; представи доказателства за доплатена държавна такса по сметка на съда в размер на 21,73 евро, тъй като са предявени два установителни иска по чл. 422 от ГПК, вр. чл.6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС.

Съобщение с указанията на съда е получено от ищеца на 19.05.2026 г., който депозира уточняваща молба на 27.05.2026 г., към която е приложено доказателство за доплатена държавна такса. В уточняващата молба се твърди, че процесните вземания представляват вземания на Етажната собственост, възникнали въз основа на решения на общото й събрание, приети на 03.09.2025 г., за определяне на месечни вноски за управление, поддръжка и фонд „Ремонт и обновяване“. Твърди се също така, че дружеството не е носител на самостоятелно материално право относно вземанията.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и със заповедното дело, намира производството за недопустимо, като мотивите за това са следните:

Съдът, разглеждащ установителния иск, дължи самостоятелна проверка за наличието на предпоставките за предявяването му.

В заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. дело № 1064/2025 г. по описа на РС – Панагюрище, като заявител е посочено дружеството „В. В заявлението никъде не е отразено, че дружеството го подава в качеството на домоуправител на Етажна собственост, т.е. в качеството на представляващ кредитора, и цели присъждане на сумите именно в полза на Етажната собственост, а не в своя полза.

В заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 771/18.12.2025 г., издадена по ч. гр. дело № 1064/2025 г. по описа на РС – Панагюрище, е разпоредено на 1 длъжника „Н. да заплати на кредитора „В. конкретни суми. В заповедта за изпълнение отново липсва отбелязване, че „В. предявява чужди права (тези на ЕС) пред съд. В частта за обстоятелствата, на които се основат вземанията, в заповедта за изпълнение е посочено, че ЕС възлага на домоуправителя всички правомощия съгласно чл.23 от ЗУЕС.

Тъй като дружеството длъжник депозира възражение против издадената заповед за изпълнение, с определение № 56/05.02.2026 г. по ч. гр. дело № 1064/2025 г. по описа на РС – Панагюрище е указано на кредитора „В. да предяви установителни искове, а не на Етажната собственост.

Исковото производството е продължение на заповедното, поради което установителните искове следва да бъдат предявени от заявителя, който претендира свои вземания срещу длъжника ответник, т.е. трябва да е налице идентичност на страните.

Субективните предели на решението на исковия съд не може да се различават от тези на заповедта за изпълнение. В процесния случай установителните искове за вземания са предявени от Етажна собственост, която не е заявител в заповедното производство, поради което същите се явяват недопустими – етажната собственост няма правен интерес от предявяването им. Същевременно не са налице хипотезите на частно и на универсално правоприемство между „В. и Е.

Ето защо, производството следва да бъде прекратено. Исковият съд не следва да обезсилва издадената заповед за изпълнение – това е задължение на заповедния съд, който следва да прецени дали указанията му до заявителя да предяви установителни искове в едномесечен срок са изпълнени или не – аргумент от чл.415, ал.5 от ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.130, ал.1 от ГПК съдия при БРС ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1949/2026 г. по описа на БРС, образувано по искова молба на Е, против „Н., с която са предявени два установителни иска по чл.422 от ГПК за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 1064/2025 г. по описа на РС – Панагюрище.

След влизане на определението в сила, препис от същото да се изпрати на заповедния съд по ч. гр. дело № 1064/2025 г. по описа на РС – Панагюрище за преценка дали са изпълнени указанията му заявителят да предявени установителни искове в срок.

Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2