Решение № 767 от 24.06.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

ХVІ – ти състав, в публично заседание на 09.06.2020 г., в състав :

Административен съдия : Красимир Кипров при секретаря Камелия Александрова като разгледа докладваното от съдия Кипров адм.дело №3231 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП във вр. с чл.

166 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Н.Д.М., ЕГН **********, чрез адв.М.Т. – ВАК, против акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/3321/03.10.2019 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с който на основание чл.14, ал.1, т.3 от Наредба № 11/03.04.2008 г., чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, във вр. с чл.166 от ДОПК, във вр. с чл.20а, ал.5 и ал.6, във вр. с ал.2 и ал.1 от ЗПЗП жалбоподателят е изключен от подпомагане и е установено публично държавно вземане в размер на 9 267.95 лв., представляващо 50% от общата изплатена сума по мярка 212 за кампании 2012 г., 2013 г., 2014 г.,ведно със съответната лихва.

С жалбата и депозираното становище се претендира, че оспореният административен акт е нищожен, поради липса на компетентност.

Твърди се че не е представена заповед по чл.20а, ал.6 от ЗПЗП, с която изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” да е предоставил правомощия по съставяне на АУПДВ за нарушения на Наредба №11 от 03.04.2008 г. Посочва се, че с представената по делото заповед № 03-РД/715/27.06.2017 г., на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” били делегирани описаните от т.1 до т.17 правомощия, но същата била издадена на друго основание. Излага се твърдение за отсъствие на една от предвидените в закона предпоставки за издаването на оспореният акт, а именно – не бил прекратен с влязъл в сила административен акт многогодишният ангажимент на адресата. Навеждат се доводи, че остава недоказан действителния размер на получените от заявителя компесаторни плащания, поради което е невъзможно определянето на размера на публичното държавно вземане. Посочва се, че било налице противоречие между фактическо описание и квалификация на неизпълнените ангажименти от страна на жалбоподателя. Изложени са доводи, че в оспорения акт на стр.1 било посочено, че са нарушени изискванията на чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №11 от 03.04.2008 г., като в акта липсвали каквито и да било мотиви относно неизпълнението по чл.4, ал.1, т.3, с което било нарушено правото на защита на адресата на акта. Твърди се, че в акта липсвали мотиви въз основа на които административният орган е направил извод, че не са налице изключителни обстоятелства по смисъла на §1, т.3, б.”б” от ДР на Наредба №11 от 03.04.2008 г. Излага се твърдението, че наличието на такива обстоятелства се доказвало с представените амбулаторни листове. Посочва, че именно тези обстоятелства предизвикали наличието на дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента, което не му позволявало да продължи изпълнението на ангажимента след 2015 г. Иска се отмяна на оспорения АУПДВ и присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание, жалбата се поддържа от упълномощения адвокат М.Т.. Навеждат се допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради това,че административното производство било започнато от некомпетентен орган, тъй като издаденото уведомително писмо от зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” било с дата 21.06.2019 г., а заповедта за делегиране на правомощия била с дата 23.07.2019 г.

Ответникът – зам.изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез упълномощения старши юрисконсулт Д.Б.– А.изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Излагат се съображения за установеност съгласно чл.37, ал.2 от ЗПЗП , че за кампания 2015 г. кандидатът не е подал заявление за подпомагане за четвъртата година,с което са нарушени изискванията на чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №11 от 03.04.2008 г. Навеждат се доводи, че с изменението на чл.14, ал.1 от Наредба №11 от 03.04.2008 г.,издаването на АУПДВ вече не е обусловено от наличието на влязъл в сила административен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства,съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По подадено заявление за подпомагане с УИН № 03/170512/54419 от 17.04.2012 г. /л.41 от адм.преписка/, жалбоподателят М. е регистриран по следните схеми и мерки за подпомагане: „Схема за единно плащане на площ”, „Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя“ и „Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинките райони”. Същият е бил одобрен за подпомагане ,с което съгласно чл.4,ал.1,т.2 от Наредбата е поел за периода 2012 – 2016 г. 5-годишен ангажимент за обработване на площите в заявения за подпомагане необлагодетелстван район, включително за подаване всяка година на отделно заявление за подпомагане. Такива заявления за подпомагане са били подавани от жалбоподателя до 2014 г. вкл., т. е. за първите три години от поемане на ангажимента,а именно : за кампания 2012, за кампания 2013 и за кампания 2014 г. За кампания 2015 г. М. не е подавал заявление за подпомагане съгласно чл.4, ал.1, т.3 от Наредбата.

С писмо изх.№01-6500/3321/21.06.2019 г. /л.7-8 от адм.преписка/ на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, връчено на 08.07.2019 г. на майката на жалбоподателя, последният е уведомен за открито производство за установяване на публично държавно вземане, поради констатирано в хода на проведената по реда на чл.37, ал.2 от ЗПЗП адм.проверка незаявено участие в кампания 2015 г. по мярка 212, водещо до нарушаване на задължението по чл.4, ал.1, т.3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за подаване на заявление за подпомагане за всяка следваща година след първото компенсаторно плащане.

С възражение рег.№ 01-6500/3321/18.07.2019 г./л.9-10 от адм.преписка/ жалбоподателят е оспорил изложените в писмото фактически обстоятелства. Посочил е, че не оспорва факта, че не е подал заявление по чл.4, ал.1, т.4 от Наредба №11 от 03.04.2008 г. за 2015 г., като неизпълнението се дължало на форсмажорни или изключителни обстоятелства, които не могъл да предвиди и съобрази.

Изложил е твърдения, че не е подал заявление за подпомагане за 2015 г., тъй като ползваните от него земи, без негово знание и съгласие били предоставени на друго лице по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ. Изложил е твърдения, че в резултат на предоставянето със заповедта по чл.37в от ЗСПЗЗ на обработваните от него земеделски земи на трето лице се е създала конфликтна ситуация със собствениците на имотите на които дължи рента, довела до влошаване на здравословното му състояние и дългосрочна негова неработоспособност. В условията на евентуалност е възразил, че посочените в писмото като получени суми имали различно основание и не представлявали плащане по мярка 212.

С възражение рег.№ 01-6500/3321/29.08.2019 г. /л.13 от адм.преписка/ , жалбоподателят е представил документи от двама лекуващи лекари психиатри във връзка с писмо от 30.07.2019 г., с което от него са били изискани доказателства за твърдяното форсмажорно обстоятелство, изразяващо се в дългосрочната професионална нетрудоспособност. Изложени са твърдения, че процесната земеделска земя била непрекъснато обработвана от него към 29.08.2019 г. , след което заявление било подадено от П.И.У., а след смъртта на последния от В.П.У. .

На 03.10.2019 г. заместник – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е издал оспорения акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/3321, с който на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. е изключил от подпомагане Н.Д.М. и е установил публично държавно вземане по отношение на него в размер на 9 267.95 лв., представляващи 50% от общата изплатена сума по мярка 212 за кампании 2012, 2013 и 2014. Като правни основания за издаването на акта са посочени разпоредбите на чл.14, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. ; чл.27, ал.3 и 5 от ЗПЗП ; чл.162, ал.2, т.8 и 9 и чл.166 от ДОПК ; чл.5, §1 и §2 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедурите за контрол, както и на кръстосаното спазване по отношение на подкрепата за развитие на селските райони ; чл.80, §1 и §2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. От фактическа страна са изложени обстоятелствата, че при извършване на административни проверки на основание чл.37, ал.2 от ЗПЗП било установено, че за кампания 2015 кандидатът не е подал заявление за подпомагане с декларирана мярка 212, регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Органът се е обосновал,че с неподаването на заявление за подпомагане по мярка 212, Н.М. е нарушил изискванията на чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 11/2008 г., според които кандидатите за подпомагане са длъжни да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане, както и да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане.

Посочено е, че правните последици на установените неспазвания на изискванията по мярка 212, уредени в чл.14, ал.1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. водят до това, че кандидатът се изключва от подпомагане по мярката и следва да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си. Описани са и изплатените по мярка 212 за кампания 2012 г., кампания 2013 и за кампания 2014 г. суми за финансово подпомагане и техния общ размер възлизащ на 18 535.90 лева, като е посочено, че на основание чл.14, ал.1, т.2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. бенефициентът Н.М. следва да възстанови сумата от 9 267.95 лева , представляваща 50% от получената субсидия по мярката, поради прекратяване на участието му след третата година от поетия ангажимент. Обсъдени са подадените от Н.М. възражения срещу образуваното производство за издаване на АУПДВ, като същите не са приети за относими към производството. Посочено е, че приложените амбулаторни листи и психиатричното освидетелстване не представляват форсмажорно или изключително обстоятелство по смисъла на §1, т.3 от ДР на Наредба №11 от 03.04.2008 г. В заключение, решаващият административен орган е направил извод, че неизпълнението на поетия от кандидата със Заявление с УИН 03/170512/54419 ангажимент за подаване на заявление за подпомагане за декларираните площи по мярка 212 за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане, представлява основание за прилагането на правните последици по чл.14, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Оспореният АУПДВ № 01-6500/3321/3.10.2019 г. е съобщен на Н.Д.М. на 8.11.2019 г. ,а жалбата срещу него е подадена в АС- Варна на 21.11.2019 год.

В хода на съдебното производство ответникът е представил извлечение /л.47-48 от делото/ от системата за електронно банково разплащане /СЕБРА/, от което се установява, че на Н.Д.М. са изплатени субсидии по мярка 212 „Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските“ – „М212-НР2“, както следва: за кампания 2012 – 9 472.72 лв. ; за кампания 2013 г. – 8 278.92 лв. ; за 2014 – 665.15 лв. и за кампания 2015 – 119.11 лв. Представени са също Заповед №03-РД/715/27.06.2017 г./л.16-17/, Заповед №03-РД/2891/23.06.2019 г./49-51/ и Заповед №03-РД/4509/23.07.2019 г./л.52-53/, издадени от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. С административната преписка е представена справка от ИСАК за подаваните и регистрирани заявления за подпомагане.