Решение № 456 от 16.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

А. Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова в присъствието на прокурора Д. В. М. като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100600907 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда, постановена на 30.11.2023г. по НОХД № 5413/2020г., СРС, НО, 18 състав е признал подсъдимия М. П. Г. с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 26.11.2018г. около 17,46ч. в гр. София, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление - с пет броя НП, всички влезли в сила на 17.01.2019г., е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Голф“ с peг. № **** по бул.“Цветан Лазаров“ с посока на движение от бул. „Искърско шосе“ към бул. „Христофор Колумб“ – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК , като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и девет месеца (при първоначален строг режим на изтърпяване) и глоба в размер на 600 лева.

Присъдата не е влязла в сила. Преди изтичане на срока за обжалването й са постъпили жалби от подсъдимия М. П. Г., както и от служебния му защитник адвокат Ад. Х..

В жалбата на осъдения Г. се излага, че срещу него не е било водено досъдебно производство и не се е запознал с обвинението, и не е получил препис от обвинителен акт. Иска делото да се върне за ново разглеждане.

В жалбата на служебния защитник на подсъдимия Г. се съдържат доводи 1 за липса на категоричен извод за виновността му. Твърди се, че не е доказано по безспорен начин извършването на престъплението, като присъдата се явява незаконосъобразна и необоснована. На следващо място се посочва, че определеното наказание е явно несправедливо и съдът не е взел предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, като изразеното съжаление, доброто процесуално поведение и извънредния характер на обстановката.

Иска се отмяната на постановената присъда и оправдаването на Г..

Алтернативно се иска намаляване на размера на наказанието.

В закрито заседание въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В съдебно заседание, защитата в лицето на адвокат Х. поддържа депозираната жалба. Счита определеното наказание за високо и моли за намаляване на размера на същото предвид дългия период, който е изтекъл във времето от извършване на Д.ието. Излага твърдения, че са нарушени процесуалните права на подсъдимия по повод невъзможността му да сключи споразумение на досъдебната фаза и иска от съда да върне делото на предходната инстанция.

В хода на съдебните прения прокурорът намира присъдата на СРС за правилна и законосъобразна, а наказанието за справедливо и моли съда да остави въззивната жалба без уважение.

Подсъдимият Г., поддържа казаното от своя защитник, а в правото си на последна дума моли да бъде отменена присъдата.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, предмет на проверка в настоящето въззивно производство, намира за установено следното:

Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, тъй като е ограничено правото на защита на подсъдимото лице.

Въззивният съд намира, че неправилно районният съд е провел разпоредителното заседание на 09.03.2023г., като е прекратил допуснатата по делото правна помощ, в резултат на което подсъдимият е останал без служебен защитник, въпреки изрично манифестираното от него желание в тази насока.

Нормата на чл. 6, т. 3, б. „с” от ЕКЗПЧОС (Конвенцията), регламентира, че всяко лице, обвинено в криминално престъпление, има право да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор, а ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, има право да му бъде предоставена безплатна служебна защита, когато интересите на правосъдието го изисква.

Анализът на съдебната практика, във връзка с приложението на чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК води до извод, че винаги когато привлеченото към 2 наказателна отговорност лице поиска участието на служебен защитник, такъв следва да му бъде осигурен, като не е необходимо изследването на въпроса дали той може да си упълномощи сам. Това е така, защото съгласно практиката по приложение на Конвенцията при изрично отправено искане за осигуряване на професионална защита, такава следва да бъде осигурена и неосигуряването винаги представлява нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6 от Конвенцията.

В подкрепа на това становище е решението по дело „Пакели” от 25.08.1983г., където Съдът в Страсбург приема, че лице, обвинено в извършване на престъпление, което не желае да се защитава лично, трябва да има възможност да ползва услугите на адвокат, ако не разполага с достатъчно средства да осигури и организира защитата си.

Като е провел разпоредителното заседание без наличието на защитник, въпреки че самият подсъдим е изразил изрично желание за това, първостепенният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила.

Формално погледнато тя не е била задължителна, но съгласно чл. 94, ал.

1 т. 9 от НПК след като подсъдимият е направил искане за участие на служебен защитник, е следвало да му се осигури такава възможност за да бъде обезпечен един справедлив процес. Към датата на разпоредителното заседание подсъдимия е разполагал със служебен защитник, който обаче не се е явил в съдебното заседание, като е депозирал изрична молба, че е във влошено здравословно състояние, която е подкрепил с болничен лист и е помолил да не се дава ход на делото. Подсъдимия от своя страна също е направил изрично изявление, че желае да има защитник, но въпреки това председателя на първоинстанционния съдебен състав е дал ход на разпоредителното заседание в отсъствието на защитник и с това е ограничил възможностите за защита на подсъдимия.

Затова след като в разпоредителното заседание подсъдимия е участвал без защитник, въпреки че е изразил желание да има такъв е недопустимо разглеждане на делото, а при разглеждането му без адвокат е било нарушено правото му на защита, регламентирано в чл. 15 и чл. 55 от НПК.

Ето защо следва постановената присъда да бъде отменена поради нарушение на процесуалните правила за разглеждане на делото и същото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Водим от горното и на основание чл.335 ал. 2 вр. чл. 348 ал. 3 т.1 вр. чл.334 т. 1 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло присъда, постановена на 30.11.2023г. по НОХД № 5413/2020г., СРС, НО, 18 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

3

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4