Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2747 от 03.06.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 16888/2024
Вид
Решение № 2747
Подписан
03.06.2025
В сила
03.06.2025
Състав
Крум Борисов Гечев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2747 гр. Пловдив, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330116888 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК:

201196810 против А. И. Г., ЕГН: ********** , с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 800 лева – главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние с № * г., 79,20 лева договорна (възнаградителна) лихва за периода 27.01.2021 г. – 26.07.2021 г., 213,39 лева – обезщетение за забава за периода 26.07.2021 г. – 22.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 26.01.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с № 777/29.01.2024 г. по ч.гр.д. № 1458/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, Х гр. състав.

Ищецът твърди, че сключил в качеството на кредиполучател с ответника процесния договор за потребителски кредит при условията на ЗПФУР. Твърди се, че в полза на ответника е предадена в заем сумата от 800 лева на каса на „Изипей“ АД. Твърди се, че падежа на задължението е настъпил като кредита е изцяло падежирал на 26.07.2021 г., но не е погасен. Ето защо и ответникът е изпаднал в забава считана от 26.07.2021 г. Моли за уважаване на предявените искове и присъдените на разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

1

В съдебно заседание представителят на ищеца моли за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответната страна.

Ответникът А. И. Г., ЕГН: **********, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В дадения едномесечен срок не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не са представени доказателства и не е поискано делото да се разглежда в негово отсъствие.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На ответника, съгл. чл. 239 ГПК са указани последиците от непредставяне на отговор и неявяване в съдебно заседание. Същият е редовно призован.

Съдът счита, че и исковата претенция е вероятно основателна, с оглед изложените твърдения и представените с исковата молба и приети по делото доказателства.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ще се присъдят в полза на ищеца сторените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, 122 лева – ДТ. В заповедното производство по ч.гр.д. № 1458/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, Х гр. състав ищецът е направил съдебни разноски в общ размер на 75 лева, които също следва да му се присъдят с решението.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.

И. Г., ЕГН: ********** дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК: 201196810 следните суми: 800 лева – главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние с № * г., 79,20 лева договорна (възнаградителна) лихва за периода 27.01.2021 г. – 26.07.2021 г., 213,39 лева – обезщетение за забава за периода 26.07.2021 г. – 22.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда 26.01.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 777/29.01.2024 г. по ч.гр.д. № 1458/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, Х гр. състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. И. Г., ЕГН: ********** да заплати на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК: 201196810 сумата от общо 297 лева, представляваща направени съдебно – деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч ч.гр.д. № 1458/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, Х гр. състав.

2

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд – Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3