Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 73 от 24.03.2023, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Административно наказателно дело 727/2022
Вид
Решение № 73
Подписан
24.03.2023
В сила
30.06.2023
Състав
МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ МИХАЙЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.34,ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42,ал.1,т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42,ал.1,т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.47,ал.1,б."б" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57,ал.1,т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57,ал.1,т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63,ал.1,пр. III · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63,ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.174,ал.1,т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189,ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5,ал.3,т.1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т.25 · Закон за движението по пътищата
  • чл.14,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. К., 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20225510200727 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление №22-0284-000932/ 06.07.2022г., издадено от началник РУ в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък. Н. А. М. останал недоволен от наложеното му административно наказание и моли съда да отмени горното наказателно постановление. Твърди,че не е извършил вменените му нарушения. Същият се явява в с.з. и се представлява от адвокат Д. Д. от АК-Стара Загора.

Въззиваемата страна не изпраща представител в с.з., но изразява мнение в писмено становище.

След проверка на констативния акт(АУАН) и наказателното постановление(НП), след като взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Административно-наказващият орган приел за установено, че на дата 10.06.2022г. в 22,53 часа в гр.К. на улица „Х.А.“ до номер 83 в посока западизток Н. А. М. е управлявал собствения си л.а.„Хонда Акорд“ с регистрационен номер *****, като:

1.Водачът управлявал МПС след употреба на алкохол, установено с 1 техническо средство „Алкотест Дрегер 7510-ARDN-0023“, което е отчело положителна проба 0.85 промила на хиляда алкохол в количеството издишан въздух. Пробата била под номер 2570. Извършена била в 22,55 часа на 10.06.2022г. година. Издаден бил талон за изследване с бланков номер 092472 със залепени стикери серия А/ 041611.

Нарушителят М. отказал да подпише и получи талона за изследване, както и да избере един от двата начина на изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, което било удостоверено с подпис на св.Г. Д. Г. с посочен ЕГН и адрес.

Актосъставителят приел, че деянието на Н. А. М. не е маловажно и квалифицирал поведението на въззивника като осъществяване на нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от Закона за движението по пътищата. Актът е подписан от съставилия го полицейски служител, от свидетел по съставянето на акта и на нарушението, както и от жалбоподателя, на когото е връчен препис от него.

Последният не е възразил срещу констатациите в АУАН нито към момента на неговото съставяне и връчване, нито по-късно в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН.

Административно-наказващият орган, след като е проверил акта с оглед неговите законосъобразност и правилност, преценил е събраните доказателства и е установил, че нарушителя е извършил деянието виновно, е издал обжалваното НП, в което е възпроизвел фактическата обстановка, описана в акта, както и приетата за нарушена правна норма на чл.5,ал.3,т.1 от Закона за движението по пътищата. Поради това, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП, началник РУ в ОДМВР-Стара Загора,РУ-Казанлък наложил на жалбоподателя Н. А. М. административно наказание- глоба в размер на 1000 лева и го лишил от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 11.07.2022г. срещу подпис, в съответствие с императивната норма на чл.58,ал.1 от ЗАНН.

Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата е подадена в преклузивния срок по алинея 2 от посочения текст, от легитимиран субект/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентен съд/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима. В жалбата и в с.з. се твърди, че в хода на административно-наказателното производство са 2 били допуснати съществени процесуални нарушения.

В с.з. актосъставителят изцяло потвърди описаната от него в АУАН фактическа обстановка и настоящият съд кредитира показанията му, като последователни, непротиворечиви и логични.

Няма установени обстоятелства, сочещи предубеденост у този свидетел, както и други основания за подлагане на критика на казаното от него.

Настоящият съд, след като анализира писмените доказателства по делото, показанията на актосъставителя М. В. Г. и на свидетеля по акта Г. Д. Г., възраженията на въззивника в жалбата му и тези на неговия процесуален представител в с.з., намира административното обвинение за недоказано в неговата цялост.

Извода, че жалбоподателя е извършил нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от Закона за движението по пътищата, наказващият орган е формирал въз основа констатациите в съставения по ЗДвП АУАН, който съгласно разпоредбата на чл.189,ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното.

Тъй като съдът е обвързан от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, която препраща към чл.14,ал.2 от НПК, по силата на който доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, настоящият състав извърши проверка на обжалваното НП и установи, че същото съдържа почти всички от изискуемите от чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно- посочени са имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, както и длъжността и местослуженето на актосъставителя, посочени са данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл.57,ал.1 от ЗАНН, описано е нарушение, датата на осъществяването му, посочена е законовата разпоредба, която административно-наказващия орган е приел за нарушена, видовете и размерите на наказанията, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл.34,ал.3 от ЗАНН срок за издаване на наказателното постановление. Това е сторено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл.47,ал.1,б.„б“ от ЗАНН. Съдът счита и че акта е съставен от компетентно лице- от свидетелят М. В. Г.- служител на РУКазанлък.

При извършената проверка, относно формалните изисквания на ЗАНН 3 обаче настоящият съдебен състав констатира допуснати нарушения на процесуалните правила.

Наказващият орган е основал своя извод за извършеното от жалбоподателя нарушение на база показанията на техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер“ с фабричен номер ARDN-0023, което отчело концентрация на алкохол в издишания от Н. А. М. въздух от 0,85 промила на хиляда.

Съгласно разпоредбите на чл.42,ал.1,т.5 и чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, както в акта, така и в НП следва да бъдат посочени разпоредбите от закона, които са нарушени. В този смисъл е нужно и да е налице съвпадение между цифровата квалификация, посочена в АУАН и НП и словесната такава. В настоящия случай в акта и в постановлението тя е различна. За нарушена разпоредба е посочена тази на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП(изм.- ДВ, бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г.), според която: „На водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.“ Словесно обаче в акта и в наказателното постановление е вменено следното деяние: „Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително.“ Така нарушителят е бил възпрепятстван да разбере какво деяние му е вменено да е извършил и коя законова разпоредба е нарушил. Индивидуализирането на нарушената законова разпоредба е една от най-съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още в началния етап от започналото против него производство следва да знае каква е юридическата формулировка на нарушението, за което е обвинен, за да може да организира защитата си и да ангажира доказателства и прави възражения относно констатираното административно нарушение.

АУАН е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение. Законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство. Ето защо с неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на закона, а именно- да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл.42,ал.1 от ЗАНН реквизити. Тези формални изисквания са възведени от закона, не само защото чрез съставянето на акт се установява 4 административно нарушение, но и защото освен това акта има и функцията на официално обвинение в извършване на правонарушение.

Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта.

Пълното текстово и цифрово посочване на нарушената разпоредба е не само формален, но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за превантивната защита на нарушителя. Тя е предварителна, защото предхожда налагането на наказанието. Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН води до незаконосъобразност и на издаденото въз основа на него НП.

За пълнота на изложението следва да се отбележи и че нарушителя е бил възпрепятстван да разбере какво деяние му е вменено да е извършил и с некоректното описание на нарушението, което му е вменено да е осъществил.

Това е така, защото както актосъставителя, така и АНО впоследствие, са установили съдържание на алкохол в количеството издишан въздух от Манев от 0,85 „промила на хиляда“. В превод от латински обаче, а понастоящем и от италиански и английски, съответно „pro mille“ и „pro mill“ означава „за хиляда“. Посочено по описания начин не става ясно какво е точното съдържание на алкохол в количеството издишан въздух от жалбоподателя.

Отделно от това съдът намира за наложително да анализира вменения на нарушителя М. отказ да подпише и получи талон за изследване, както и да избере един от двата начина на изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, което било удостоверено с подпис на св.Г. Д. Г. с посочен ЕГН и адрес.

Разпоредбата на чл.174, ал. 3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследването с доказателствен анализатор или медицинско 5 изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и с глоба от 2000 лева.

Съгласно § 6, т.25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява ППС. За да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл.174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ от водача на МПС да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение.

Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деянияотказ от изпробване с техническо средство(тест за употреба на НВ) или неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби(кръв и урина), се осъществява едно и също нарушениетова по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и затова е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл.174, ал.1 от ЗДвП.