Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5050 от 18.08.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9221/2019
Вид
Решение № 5050
Подписан
18.08.2020
В сила
02.10.2020
Състав
АНЕЛИЯ ЗДРАВКОВА МАРКОВА, ПЕПА СТОЯНОВА ТОНЕВА, ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.310 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.25, ал.1 и ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.25, ал.1 и ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София,18.08. 2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,

ІІ-В въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ при секретаря ИРЕНА АПОСТОЛОВА и прокурора ТОМОВ сложи за разглеждане докладваното от съдия

МАРКОВА въззивно гражданско дело № 9221 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.

Образувано е по въззивни жалби срещу постановеното на

20.03.2019 година решение № 70775 по гр. дело № 87605 по описа за 2017 година, на СРС, ГО, 24 с-в, с което се : ОСЪЖДА Софийският районен съд да заплати на Г.К.В. по предявения иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ сумата от 4 500 лева - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на протекло в неразумен срок съдебно производство по гр.д.№ 74272/2015 г. по описа на СРС, 37 състав, преразпределено на 165 състав, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба в съда до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 25 000 лева, като неоснователен и недоказан; ОСЪЖДА на вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Софийския районен съд да заплати на адв.М. Б.Н.Т.сумата от 420,00 лева – адвокатско възнаграждение; ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК

Г.К.В. да заплати на Софийския районен съд сумата от 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Подадена е въззивна жалба от СРС, ответник пред първата съдебна инстанция.

Решението се обжалва в частта, в която претенцията по чл.2б, ал. 1 ЗОДОВ е била уважена.

Излагат се доводи за неправилност и несъобразеност на решениието със свръхнатовареността на СРС. Наред с това се сочи, че СРС не бил взел предвид свидетелските показания, от които се установило, че са налице и други обстоятелства, които водят до промени в емоционалното състояние на ищеца. Последният бил споделил във Фейсбук, че съди „Фермата“ и че ще ги осъди като вярвал, че ще получи справедливо решение. Тези обстоятелства били резултат от поведението на ищеца и на вътрешното му убеждение, а не в резултат от съдебното производство. Не били установени и какви точно са неимуществените вреди и в какъв размер са причинени от съда. По делото не било установено по безспорен начин, че твърдените от ищеца вреди са в следствие от забавеното разглеждане на гр.д.№ 74272/2015 г. по описа на СРС, 27-ми състав. Сочените от ищеца емоционални и психически реакции били неразделна част от усещанията на лица, които участват в съдебното производство-независимо от тяхната продължителност.

По въззивната жалба не е постъпил отговор от въззиваемия В..

В течение на производството се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение в частта, в която претенцията му по чл.2 б ЗОДОВ е била уважена.

Подадена е насрещна въззивна жалба от Г.К.В., ищец.

Решението се обжалва в частта, в която е отхвърлена претенцията му за разлика над

4500 лв. до пълния предявен размер, а именно 25 000 лв. по иска по чл. 2Б ЗОДОВ.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение в обжалваната част. Счита, че претенцията му е доказана и основателна в пълния предявен размер. Сочи, че СРС не бил отчел публичният отзвук на инициираното от него производство пред СРС, 27-ми състав, доколкото същото е свързано с популярно медийно предаване и изключителното негативно въздействие, което коментарите в обществеността са оказали върху последния. Не било отчетена промяната в стереотипа му на живот, срама и изолацията, която въззивникът бил изпитвал, подигравките, които е понесъл и разочарованието му от правосъдната система.

Постъпил е отговор от СРС, въззиваем по тази жалба в настоящето производство, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба, подадена от Г.К.В.. Счита, че решението е правилно. По делото не било установено влошаване на здравословното състояние или претърпяване на неимуществени вреди с особен интензитет извън обичайните тревоги и напрежение за лицата, участващи в съдебно производство.

Контролиращата страна - Прокуратура на РБ излага становище за основателност на въззивната жалба, подадена от СРС и неоснователност на насрещната въззивна жалба, подадена от Г.К.В..

По допустимостта на въззивната жалба, подадена от Софийски районен съд:

За обжалваното решение ответникът /пред СРС/ е уведомен на 26.03.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 09.04.2019 година.

С оглед срока на подаване на жалбата и частта, в която се обжалва първоинстанционното решение въззивната жалба се явява допустима.

По допустимостта на въззивната жалба, подадена от Г.К.В.:

За обжалваното решение ищецът /пред СРС/ е уведомен на 04.04.2019 г., а насрещната въззивната жалба е подадена на 10.05.2019 година.

Видно от съдържащата се по настоящето дело призовка, В. е получил препис от въззивната жалба на СРС н 30.04.2019 г.

С оглед срока на подаване на жалбата и при съобразяване с чл.263, ал.2 вр. с ал.1 ГПК, както и частта, в която се обжалва първоинстанционното решение насрещната въззивна жалба се явява допустима.

По основателността на въззивните жалби:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл.2 б ЗОДОВ. Ищецът твърди да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в огромни болки и страдания, срам, а здравословното му състояние продължавало да се влошава от драстичното забавяне на производството по гр.д.№ 74272 по описа за 2015 г. на СРС, ГО, 37- ми състав. Последното било образувано по иск, предявен от В. срещу БТВ „М.Г.“ ЕАД на основание чл.45 ЗЗД за претърпяна от него следна телесна повреда по време на участие в предаване „Фермата“. Исковата молба била подадена на 01.12.2015 г. и близо година по нея нямало движение. Ищецът подал молба за насрочване на делото, вследствие на която с разпореждане от 03.11.2016 г. съдът постановил разпореждане за оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на неясноти в същата, както и за представяне на нова декларация за материално и семейно положение. Посочил е, че отношенията между ищеца и ответника по гр.д.№ 74272 по описа за 2015 г. на СРС, ГО, 37- ми състав били публично достояние. Ищецът се надявал да получи възмездие в материален и морален аспект. Ищецът бил изнесъл твърдения в публичното пространство за намерението му да търси правата си и към датата на подаване на исковата молба същите изглеждали нереалистични. Ищецът бил изпадал в неприятни ситуации с оглед коментирането на казуса с трети лица и представители на медиите. Ищецът очаквал благоприятен изход на процесното дело с оглед възможността му да вземе необходимите мерки за възстановяване на здравословното му състояние. Следвало да се има предвид и състоянието на неяснота и напрежение с оглед движението на гражданското дело и липсата на каквато и да е възможност за прогноза, колко същото ще се проточи във времето. Счита, че изтеклите 2 години от датата на подаване на исковата молба надхвърлят разумния срок за насрочване и разглеждане на първоинстанционното дело. Сочи, че самото дело не било от фактическа и правна сложност. Ищецът бил упражнил добросъвестно процесуалните си права и не бил допринесъл с поведението са за забавянето и насрочването на делото. Самото дело било от значителен интерес за ищеца. Константна съдебна практика била дела, отнасящи се до обезщетение за причинени телесни увреждания да се разглеждат по-бързо и с предимство, а в някои случаи и в особено кратки срокове.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС се е позовал на приложения за послужване препис от гр.д.№ 74272/2015г. по описа на СРС, от който било видно, че производство е образувано по искова молба с вх.№ 23965/01.12.2015г. Близо година по – късно на 03.11.2016г. било постановено разпореждане за оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на констатираните нередовности.

Разпореждането било връчено на ищеца на 16.11.2016г., като на 23.11.2016г. била подадена молба за отстраняване на нередовностите. С разпореждане от 25.09.2017 г. производството по делото било частично прекратено в частта по предявения иск за заплащане на имуществени вреди, поради неуточнение на техния размер. С протокол от 04.01.2018г., въз основа на Заповед от 03.01.2018г. делото било преразпределено на 165 състав по описа на СРС. С определение за насрочване № 389436/19.04.2018г. /СРС е направил справка в системата, тъй като на приложението била допусната техническа грешка относно годината на постановяване/ делото било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.05.2018г., след което били проведени още две открити съдебни заседания на 10.10.2018г. и на 29.11.2018г., когато делото било обявено за решаване, като към датата на постановяване на решението по гр.д.№ 87605 по описа за 2017 г. нямало постановено решение по гр.д.№ 74272/2018г. по описа на СРС, 165 състав. Вследствие на тези си констатации СРС е приел, че в производството по гр.д.№ 74272/2018 г. е налице необосновано забавяне от датата на подаване на исковата молба до първоначалното й разглеждане почти година по – късно. След преразпределението на делото производството протекло ритмично в разумен срок предвид събирането на доказателствения материал и извършените от съда действия по събиране на доказателствата в хода на съдебното производство в три открити съдебни заседания. Периодът между датата на образуване на делото /01.12.2015г./ и първоначалното му разглеждане и оставяне без движение близо година по – късно /03.11.2016г./, обаче, бил необосновано дълъг. Налице било неоправдано забавяне в развитието на съдебното производството по неясни причини, за които ответникът отговарял.

Общата продължителност на производството до момента на постановяване на съдебния акт бил три години и четири месеца, като до момента /има се предвид постановяване на съдебния акт предмет на инстанционен контрол в настоящето производство/ все още нямало налице постановено съдебно решение.

СРС е приел, че разумният срок, при отчитане на правната и фактическа сложност на казуса, обема на доказателствения материал, процесуалното поведение на страните и предприетите от съда действия, е надвишен. Налице било необосновано забавяне в периода между депозиране на исковата молба в съда и първоначалното й разглеждане.

Относно размера на обезщетението СРС се е позовал на критериите на чл.2б, ал.2 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД. Въз основа на показанията на разпитаният свидетелят М.П., която била изложила личните си впечатления за претърпените негативните емоции от ищеца във връзка с продължилото дело в неразумен срок и неговото здравословно състояние, СРС е достигнал до извода, че на ищеца са накърнени субективни материални права или законни интереси и оказване на тази защита в един продължил сравнително дълго съдебен процес, което обстоятелство несъмнено било нарушило правото му да получи съдействие за разрешаване на повдигнатия правен спор в един разумен срок. СРС е приел за естествена и закономерна последица от това обстоятелство ищецът да е изживял неприятни емоции и душевен дискомфорт.

Последното се потвърдило и от показанията на разпитания свидетел. СРС е счел, че предявения иск като доказан по своето основание е в причинно-следствена връзка с разглеждане на повдигнатия правен спор и произнасянето по него в срок, надхвърлящ по своята продължителност разумния срок за това каква следва да бъде продължителността на едно съдебно производство с предмет процесните претенции, отличаващи се с неголяма фактическа и правна сложност. Прието е още, че със своето процесуално поведение ищецът не бил допринесъл за продължителността на висящността на процесното производство и затова заместващото обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди следвало да се определи на сумата от 4 500 лева, ведно със законната лихва като за разликата до пълния предявен размер от 25 000 лева искът следвало да бъде отхвърлен.