Решение № 7216 от 23.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7216 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Г. КОЮВА при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА като разгледа докладваното от М. Г. КОЮВА Гражданско дело № 20231110129926 по описа за 2023 година

Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ВТОРА ФАЗА по извършването на самата делба и разглеждане на претенции по сметки и възлагане.

С влязло в законна сила на 8.5.2024г. решение № 6596/11.4.2024г. на СРС постановено по делото, съдът е допуснал извършването на съдебна делба на следния недвижим имот /НИ/:

А*** по КККР на гр.София, с адм.адрес на имота гр.С***, намиращ се в сграда с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № 6*** с площ от 95,31 кв.м, и прилежащи части - мазе с площ от 5,21 кв.м. и 1,297% идеални части от общите части на сградата, при съседи на обекта: на същия етаж - с идентификатор № ***.75 и № ***.76, под обекта – с № ***.74, над обекта - няма, който обект съгласно предходен акт за собственост представлява А*** находящ се в гр.С***, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, придобит от страните по силата на договор, обективиран в Нотариален акт № ***, дело № 13 от 15.1.2021 г. по описа на нотариус М***, с район на действие Софийски районен съд, и вписан в А*** с вх. № *** г., акт № 135, том III, дело № ***г.

Недвижимият имот е допуснат до делба при квоти между страните – 1/2 ид.ч. за ищец Х. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С*** ид.ч. за ответник М. Г. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С***.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

В проведеното по делото първо открито съдебно заседание /о.с.з./ след влизане в сила на решението по допускане на делбата/първа фаза на делбата/ с молба с вх.

№208879/25.6.2024г. ищецът, чрез упълномощен адвокат, е предявил претенция по чл.346 ГПК във вр.чл.127, ал.2 вр.ал.1 ЗЗД, която е приета за съвместно разглеждане в 1 производството за сумата 19414,99 лева, защото само ищеца е изплащал кредитите, с които делбения имот е придобит в период ***г., ведно със законната лихва върху сумата от 25.6.2024г./дата на предявяване на искането/ до окончателното заплащане на задължението.

Във връзка с претенцията на ищеца по делото са приети като доказателства следните писмени документи – Договор за банков ипотечен кредит № ***г., в който ищец и ответник са вписани като кредитополучатели 1 и 2, и П*** като солидарен длъжник по кредита, като се дължи плащане на анюитетна вноска на 20-то число на месеца от сметка открита на името на ищеца Х. *** – чл.7.2 и чл.8.2.1 от Договора/л.135-148/; Договор за потребителски паричен кредит/ДППК/ № ***/14.12.2020г., в който ответника е вписан като солидарен длъжник, а ищеца като кредитополучател, като вноските отново ще се плащат чрез същата б.сметка открита на името на ищеца за титуляр/л.149/; Общи условия/ОУ/ към ДППК № ***/л.150-155/;

ОУ към ДППК за застраховка/л.156-158/; Преференциални условия ДППК № ***/л.159/; информация за движение по б.сметка на ищеца за период ***/л.160-172/; преводни нареждания от ищеца към банката по 2-та кредита от ***-3 бр./л.173-175/; и от ***-3бр./л.176-178/.

С молба с вх.№245765/29.7.2024г. приета от съда по делото ответникът е предявил искане за възлагане на имота в дял по реда на чл.349, ал.1 ГПК/л.195-196/, като с молбата са представени и приети следните писмени документи – Определение № 25192/18.7.2023г. по ГД№ 39455/2023г. и Споразумение между страните по реда на чл.127, ал.1 СК/л.197-199/; У-е за сем.положение на ответник от 16.7.2024г., в което са вписани 2 деца, а също така, че ответника е неомъжена/л.200/; У-е за раждане на М***.

С молба с вх.№245772/29.7.2024г. ответника е възразила срещу претенциите на ищеца, вкл.че платените възнаградителни лихви за период ***г./л.216-223/, като с молбата са приети като доказателства по делото Погасителен план по ипотечен кредит от 7.1.2021г./л.226-239/; ДПК от 14.1.2021г.скл.от Г***/; кредитно досие на Г***/л.248/; Справка за осиг.доход на ответник от 1.1.2022г. до 29.7.2024г./л.249-251/.

По молба на ищеца по делото са приети като доказателства копия на следните писмени докумнети – Предварителен договор за ПП на НИ от 15.12.2020г./л.267-268/; фактура за нот.такси № ***г. с платежно/л.269/; сметка/фактура за нот.такси № ***/л.270/; банково удостоверение изх.№***г. за платени суми от ищеца по сделката за придобиване на делбен имот/л.271/; ДППК № *** заедно с ОУ и погасителен план към него/л.272-281/.

По делото е изготвена и приета СТЕ /л.282-288/, която съдът приема за обективно изготвена във връзка с реалната поделяемост на делбения имот. Заключението на вещото лице е, че имотът е реално неподеляем при така формираните квоти от съда с решението по допускане на делбата. Пазарната стойност на имота е 437082,00 лева.

По делото ищецът е представил и е прието Информация за сметка за период ***./л.311/.

По искане на ищец в о.с.з. на 7.2.2025г. е разпитан свидетел И*** И., баща на ищеца, като съдът кредитира показанията на същия при спазване на разпоредбата на чл.172 ГПК и при съобразяване на показанията с останалите събрани по делото доказателства(във втора фаза на делбата). От показанията се установява, че ищецът е изтеглил два кредита – ипотечен и потребителски, за да се придобие собствеността на делбения имот, като със сумата от 50000лв. по потребителския кредит са заплатени 2 част от цената на имота, нотариални такси, данък и са останали около 7000лв., които са били ползвани за ремонт, но не са били достатъчни.

Приети са по делото и две писма на У*** за извършени плащания по двата кредита с вх.№ *** и с вх.№ *** от които се установява, че платените суми по ипотечен кредит към банката за период ***. са в размер на общо 33036,66лв., но само за главници и възнаградителни лихви, като за застраховки са платени още 4097,17лв.

(последните суми фигурират в погасителен план и по представени от банката и приети по делото извлечения за дължими и платени суми по кредита –л.160-170/, а по ДППК№ *** за период ***г. са заплатени 22554,64лв. за главници, възнаградителни лихви и месечна застраховка от 18,09лв. за всеки месец на кредита.

Други доказателства от значение за спора страните не са ангажирали по делото.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните правни изводи:

I. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.349,

АЛ.1 ОТ ГПК на ответник:

С аргумент от разпоредбата на чл.348 ГПК, когато делбеният имот е неподеляем, съдът изследва възможността същият да бъде поставен в дял на някой от съделителите.

Такава възможност е предвидена в чл.349 ГПК – когато имотът е жилищен и е направена възлагателна претенция, която се явява основателна. В този случай съсобствеността може да се ликвидира чрез поставяне на имота в дял на някой от съделителите.

В случая възлагателна претенция по чл.349, ал.1 ГПК е направила съделителката М. Г.П. (Ответник).

Основателността на претенцията предпоставя процесният имот да е неподеляем; жилищен; съсобствеността върху него да е възникнала изцяло по силата на прекратена съпружеска имуществена общност; ако общността е прекратена поради развод, упражняването на родителските права върху родените в брака деца да е възложено на съделителя, направил претенцията; съделителят да не притежава друг жилищен имот.

По делото се установи, съгласно приетото по делото заключение на изготвената СТЕ, че процесният недвижим имот а*** по КККР на гр.София, придобит в обикновена съсобственост между съделителите, докато са живели като фактически съжители на семейни начала, е реално неподеляем. От това съжителство лицата имат малолетно дете, което живее с майка си – ответницата М. Г.П.. От представената от ответницата декларация за семейно и имотно състояние, може да се направи извод, че същата не притежава друг жилищен имот, което доказване е допустимо с оглед даденото в Решение № 110/25.5.2016г. по дело № 432/2016г., ВКС, ГК, I г.о. разрешение.

Нормата на чл.349, ал.1 ГПК съдържа привилегия, която е в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Съгласно граматическото и смислово тълкуване на чл.349, ал.1 ГПК условието на съпруга да е възложено упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца се отнася само до бившия съпруг, когато предмет на делбата е съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, но не и за преживелия съпруг.

От събраните по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че претенцията на ответницата за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК е неоснователна, доколкото не са налице предвидените в закона предпоставки.

3

Това е така, защото на първо място собствеността върху процесния делбен имот не е възникнала по силата на прекратена семейна имуществена общност/СИО/, доколкото между страните не е имало брачна връзка, която в последствие да е прекратена, поради това ответницата не са ползва със защитата на СК при прекратен брак с развод.

Фактическото съпружеско съжителство се определя като неформална тР. интимна, духовна и материална връзка между мъж и жена. Именно поради неформалния характер на тази връзка, по аргумент на противното от чл.20, ал.1 ЗЛС, чл.2 СК от 1968г.(отм.), чл.6, ал.1 СК от 1985г.(отм.) и чл.4, ал.1 СК от 2009г., същата няма действието на гражданския брак и се свързва с правни последици само когато изрична законова норма му придава такива. По тази причина в случаите на фактическо съжителство на съпружески начала не намират приложение разпоредбите, уреждащи имуществените отношения между съпрузите, включително тези, регламентиращи общност на правата придобити по време на брака. Ето защо при лицата, които живеят съвместно без да са сключили брак, доходите и разходите следва да се разглеждат индивидуално и за всеки конкретен случай - самостоятелно. Според съдебната практика за да възникне СИО върху определена вещ е необходимо тя да е придобита от съпрузи, т.е. от лица, които имат валидно сключен граждански брак в резултат на съвместен принос, като фактическото съжителство на съпружески начала не води до такива последици. В настоящият случай съсобствеността върху процесния имот е възникнала като обикновена съсобственост при квоти 1/2 към 1/2 по време, в което страните са живели съвместно на семейни начала. Не е спорно, че жената упражнява родителските права по отношение на малолетното дете, но съделителите не са придобили имота в режим на СИО. Следователно не е налице една от предпоставките за възлагане – делбеният имот да е придобит в режим на СИО.

Съдът не споделя аргументите на страната за еднакво третиране от страна на закона на брачните двойки и лицата, живеещи във фактическо съжителство на съпружески начала. Следва да се отбележи, че съгласно правото на ЕС материалното семейно право и правото на собственост остават изцяло в компетенциите на държавите - членки на ЕС. Въпреки това някои въпроси, които имат трансгранично значение, попадат в обхвата на правото на ЕС. Съдебната практика на Съда на ЕС, която е свързана с правото на зачитане на семейния живот, е развита основно в областта на свободното движение на хора по отношение на членовете на семейството на граждани на ЕС. Важно е да се отбележи в тази връзка, че в точка 75 от Решението от 15 април 2010г., G*** (C-***, E***) СЕС е посочил, че макар в някои отношения фактическите съюзи и законните съюзи като брака да разкриват сходства, те не могат задължително да доведат до приравняването на тези два вида съюз.

Доколкото страните не са имали сключен граждански брак, няма как придобитото от двамата имущество, макар и по време на съвместното им съжителство, да представлява семейна имуществена общност по смисъла на чл.21 СК. Само в изрично посочени хипотези законът дава равни права на съпрузите и лицата, които са във фактическо съпружеско съжителство /например чл.166, ал.1, т.2 ГПК – за правото да отказ от свидетелстване, чл.2 ЗЗДН при домашно насилие, отвод на съдия/нотариус, право на получаване на обезщетение при смърт на фактически съжител, взаимно застраховане по чл.232 КЗ и др./, като характера на имуществото, придобито по време на фактическото съпружеско съжителство, не попада в тази хипотези. Следователно не е приложима по аналогия в настоящия случай нормата на чл.349, ал.1 ГПК.