Решение № 77 от 08.06.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Разград, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Светлана Л. Илиева в присъствието на прокурора С. С. О. като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20263300500108 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Б. Г. М. против Решение № 740/ 21. 11. 2025 г. по гр. д.

№ 798/ 2025 г. по описа на Районен съд Разград, с което са отхвърлени предявените от Б. Г.

М. против РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ И ОКРЪЖЕН СЪД - РУСЕ искове с правно основание чл.2В, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, при постановяване на Определение № 172 от 11.01.2024г. по гр.д. № 84/2024г. по описа на РС-Русе, потвърдено с Определение № 692 от 14.06.2024г. по в.ч.гр.д. № 268/2024г. по описа на ОС-Русе.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Изложени са подробни съображения. Твърди се, че в петитума на исковата молба ищецът е поискал да бъде установено, че описаните от него действия на Районен съд Русе и Окръжен съд Русе са незаконосъобразни и представляват нарушение на правото му на защита и на справедлив процес, а районният съд е подменил заявеното от него искане и е разгледал иска с различен и по-тесен предмет без да се произнесе по заявеното оплакване за нарушение по чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по заявените от ищеца доводи за нарушение от страна на ответниците на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейскя съюз. Съдът не е обсъдил обективно и не е 1 анализирал по същество основанията за отвод и заявените от ищеца съмнения в безпристрастността на съдия И.Й. по нохд № 786/ 2018 г. по описа на РС Русе, което представлява самостоятелно основание за нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 47 от Хартата. Не са обсъдени правилно и задълбочено показанията на разпитания свидетел С.К. във връзка със събраните по делото писмени доказателства. Необосновано съдът не е изследвал причинно-следствената връзка между твърдените противоправни действия на съдебните институции и установените с медицинската документация неимуществени вреди, претърпени от ищеца. Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното от него решение на районния съд и да бъде постановено друго, с което да се уважат предявените от него искове изцяло, както и да му се присъдят направените разноски, включващи адвокатско хонорар в размер на 700 лева, пътни разноски за пътуването му от гр. Русе до гр. Разград за всяко съдебно заседание в размер, определен от съда. Алтернативно, ако въззивният съд приеме, че делото не е изяснено от фактическа страна поради недопуснати доказателствени искания, моли решението да бъде обезилено или отменено и да бъде върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания, подробно изложени в жалбата.

Въззиваемата страна Окръжен съд – Русе е подала писмен отговор. Оспорва въззивната жалба като неоснователна. От Районен съд Русе не е подаден писмен отговор.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното: ;

Ищецът претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди - безсъние, невъзможност за концентрация, апатия и чувство за безизходица, тревожност и страх, особено свързани с участие в съдебни производства и комуникация с институции и накърняване на правото му на човешко достойнство и справедлив процес, поради накърняване на правото му на справедлив процес по чл. 6 от ЕКЗПЧ. Като правопораждащи факти сочи незаконосъобразни актове и действия на РС Русе по гр. д. № 84/ 2024 г. и по в. ч. гр. д. № 268/ 2024 г. на ОС Русе. Твърди, че подал искова молба срещу съдия И.Й. от РС Русе, за което било образувано гр. д. № 84/ 2024 г. Трима съдии се отвели от разглеждане на делото, а съдия И. И. постановил Определение № 172/ 11. 01. 2024 г. , с което прекратил производството по делото. Ищецът подал жалба срещу определението до ОС Русе и поискал да му бъде предоставена правна помощ. ОС Русе разгледал делото при закрити врати, без да бъде осигурен адвокат на ищеца в нарушение на правото му на защита, а също така не го 2 уведомил за определението си. Ищецът го получил по свое искане на 27. 09. 2024 г. На 20.

02. 2024 г. съдия И. И. постановил Определение № 741, с което отказал предоставяне правна помощ на ищеца, мотивирайки се, че жалбата му е достатъчно грамотно написана и го освободил от заплащане на държавна такса. Тези действия на съдилищата са незаконосъобразни и така са нарушили чл. 6 от Конвенцията, тъй като са ограничили правото му на защита : Неправомерно изземване на компетентност – въпросите за таксите и правната помощ, повдигнати в жалбата на ищеца до ОС Русе били разгледани и решени от РС Русе; Нарушаване на правото на защита на ищеца – делото пред ОС Русе е разгледано при закрити врати, без да му е назначен адвокат, въпреки изричното му искане и ОС Русе не му връчил постановеното определение своевременно, като по този начин ищецът бил лишен от възможността да го обжалва.

Ответниците оспорват иска, предявен срещу тях като неоснователен.

Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства, че по искова молба на ищеца Б. Г. М. против съдия от РС Русе – И.Й. е било образувано гр. д. № 84/ 2024 г. по описа на РС Русе. Искът има за предмет причинени от ответника неимуществени вреди по нохд № 786/ 2018 г. по описа на РС Русе, като не се отвел от разглеждането му. Трима от съдиите от РС Русе са се отвели от разглеждане на делото, след което делото е било разпределено за разглеждане от съдия И. И.. Последният извършил проверка на допустимостта на иска, приел, че предявения иск е процесуално недопустим и че следва да се остави без разглеждане. Постановил Определение № 172/ 11. 01. 2024 г. , с което оставил без разглеждане предявения от ищеца иск на осн. чл. 45 ЗЗД, като процесуално недопустим.

Същото е връчено на ищеца на 23. 01. 2024 г.

На 29. 01. 2024 г. ищецът подал жалба срещу определението до ОС Русе и жалбата била върната на РС Русе за администриране. В жалбата е инкорпорирано и искане за изпращане на делото на ВКС, който да разпредели делото за разглеждане от друг равен по степен съд, предвид отвеждане на съдии от разглеждане на внохд № 792/ 2020 г. и за предоставяне на правна помощ. Съдия И. И. с Определение № 741/ 20. 02. 2024 г. по искане на ищеца го освободил от заплащане на държавна такса по производството и оставил без уважение искането му да бъде предоставена правна помощ по частната жалба, като неоснователно. В определението е посочено, че в частта, с която е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред РОС. Определението е връчено на ищеца на 11. 03. 2024 г. Делото с частната жалба е изпратено по компетентност на ОС Русе и на 01. 04. 2024 г. е образувано в. ч. гр. д. № 268/ 2024 г. С Определение № 692/ 14. 06. 2024 г. състав на Русенския окръжен съд е разгледал частната жалба в закрито съдебно заседание и потвърдил Определение № 172/ 11. 01. 2024 г. по гр. д. № 84/ 2024 г. по описа на РС Русе. Посочено е, че определението не подлежи на касационно обжалване.

По делото пред РС Разград е разпитана като свидетел С.К. и са събрани писмени доказателства, установяващи, че ищецът страда от посттравматичен органичен мозъчен синдром, разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и 3 дисфункция на главния мозък, разстройство в адаптацията. Пред въззивната инстанция е представена и приета Медицинска оценка, изготвена от лекари- психиатри при ЦПЗ Русе, според която към 08.12.2025 г.по отношение на ищеца е налице Постконтузионен синдром.

Във връзка с това заболяване при М. е налице намалена поносимост към стрес, както и намалена поносимост към алкохол. Тези фактори /хроничен стрес и системна употреба на алкохол/ често водят до декомпенсация в психичното състояние на М.. Следва да се коментира факта, че М. е в състояние на хроничен стрес в резултат от „системен институционален и административен натиск спрямо него", „административно препятстване на трудовата му дейност“, както и „несправедливо лишаване от свобода за срок повече от 10 години". Тези събития се интерпретират от М. като изключително негативни и стресогенни преживявания и често водят висока психична уязвимост вкл. гневно-дисфорични отреагирания, често безсъние и оплаквания в депресивен стил.

При тези данни, съдът в настоящият състав приема, че въззивната жалба е неоснователна.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства, възражения и доводи на страните, първоинстанционният съд правилно е приел, че не е налице нарушение на чл.

47 от ХОПЕС, нито на чл. 6 от ЕКЗПЧОС или разпоредби на националното право. Посочил е, че ищецът е имал възможност да използва ефективни правни средства за защита пред Районен съд – Русе, а тогава, когато е счел, че актовете на последния не го удовлетворяват се е обърнал към Окръжен съд – Русе. Правилно и при съобразяване както на националното законодателства, така и на принципните положения, уредени в европейското законодателство защитаващи правото на справедлив процес на страните, първоинстанционният съд е приел, че актовете, постановени от ответниците са законосъобразни.

Не е налице нарушение на правото на Европейския съюз, както и нарушение на националното право. По гр. д. № 84/ 2024 г. по описа на РС Русе съдията – докладчик И. И. е извършил преценка на допустимостта на предявения иск в съответствие с изискванията на чл. 130 ГПК. Липсва направено искане от ищеца за отвод на съдиите от РС Русе, а обстоятелството, че ответникът по иска е съдия в РС Русе може да бъде основание за отвод по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, а не от категорията на абсолютните основания по чл.

22, ал. 1, т. 1-5 ГПК. Необоснован е изложеният довод, че и състава на Окръжен съд Русе е разгледал частната жалба на ищеца при очевиден конфликт на интереси със съдия И.Й. и не се е отвел от разглеждане на делото. Обстоятелството, изложено в частната жалба за изпращане на делото на ВКС, който да разпредели делото за разглеждане от друг равен по степен съд, предвид отвеждане на съдии от разглеждане на внохд № 792/ 2020 г. не съставлява само по себе си обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в тяхната обективност и безпристрастност. Трайна е съдебната практика, че наличието на основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК само по себе си не обуславя неправилност на съдебния акт, като пропускът или нарочният отказ на съда да се отстрани от делото не може да обуслови извод за неправилност на постановеното решение, ако постановилият го съд не е нарушил 4 норма, която е съществена за правилността на акта като резултат .

Както съдебният състав на РС Русе, така и на ОС Русе, като са обсъдили конкретните обстоятелства по предявения от ищеца иск са приели, че при осъществяване на своите правомощия съдия И.Й., срещу когото е насочен иска, не следва да носи гражданска отговорност. Правилен е изводът на двете съдебни инстанции, тъй като предявения иск на осн. чл. 45 от ЗЗД срещу И.Й. е недопустим, предвид разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на РБългария, че функционалният имунитет на магистратите е абсолютна процесуална пречка за ангажиране на отговорността им за деликт от техни действия или бездействия във връзка със служебните им задължения, освен ако не съставлява умишлено престъпление, установено по надлежния начин. Не е нарушен принципа на справедлив процес.