Определение № 802 от 11.06.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 802 гр. Плевен, 11.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500507 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Производството е образувано по постъпила частна жалба по реда на чл.248 от ГПК от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ***, ***, чрез Адвокатско дружество „Нестори, Угляров“ М.“ чрез адв. Х. М. от САК против определение №1120/06.03.2026г., постановено по гр.д.№ 117/2025г. по описа на Пл.РС, с което е оставена без уважение молба вх. № 36266/14.11.2026 г. от „СИТИ КЕШ“ ООД чрез адв. Х. М. от САК за изменение на Решение № 1654/31.10.2025 г. в частта му за разноските по реда на чл. 248 ГПК, като неоснователна.

В жалбата се изразява становище, че постановеното от Пл.РС определение по реда на чл.248 от ГПК е неправилно. Твърди се, че Договорът за правна защита и съдействие е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 вр. чл.36 ал.2 от ЗА и не може да породи правни последици, като се посочва, че според ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., съдът следи служебно за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация, която опорочава волеизявлението, поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на договора /чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД/. Съдът е длъжен при констатирана свръхпрекомерност на уговорената престария в 1 договора да зачете правните последици на този правоизключващ факт, а именно - противоречието с добрите нрави, нищожността и липсата на действие на договора. Специална хипотеза за противоречието с добрите нрави е уредена в чл.36 ал.2 от ЗА, където е постановено, че уговореното адвокатско възнаграждение следва да е справедливо и обосновано, като се твърди, че в настоящия случай договорът за правна защита, според който е уговорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 800,00 лв. е нищожен, поради явното несъответствие на договореното възнаграждение с посочената разпоредба, доколкото размерът на същото не е нито справедлив, нито обоснован. Възнаграждението не отговаря на правната и фактическа сложност на делото. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил разноски по всеки от предявените искове, като се посочва, че исковете произтичат от едно правоотношение и защитават един интерес, поради което на ищцовата страна не се дължат разноски и по трите претенции, като възнаграждението следва да бъде присъдено на база общия материален интерес, а не за всеки иск поотделно. Твърди се, че присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от Решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, като се посочва, че освен вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните, следва да се съобразят и допълнителни критерии, произтичащи от спецификата на спора. Твърди се, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в значително по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Жалбоподателят моли Окръжния съд да отмени Определение № 1120/06.03.2026 г., постановено по гр.д. № 117/2025 г. по описа на Пл.РС и да постанови друго, с което да откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при условията на евентуалност, да ги намали значително.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Г.П.А., ЕГН ********** ,чрез пълномощника й – мл. адв. И.И. от САК, в който се изразява становище, че частната жалба е неоснователна. Твърди се, че от значение е търсеният материален интерес, който при обективно съединение на искове се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор. Съгласно чл.2 ал.5 от Наредба 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа, 2 адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански и търговски дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Съгласно чл.7 ал.2 от посочената Наредба, определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес, но тълкувани, разпоредбите на чл.7 ал.2 вр. чл.2 ал. 5 от Наредба № 1/2004 за възнаграждения за адвокатската работа и предвид вида на съединяване на исковете следва, че под материален интерес по смисъла на чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа, законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно съединените искове, а не техният сбор. Твърди се, че в настоящия случай, при сключване на Договора за правна защита и съдействие е определен хонорар, съответстващ на минимума, предвиден в Наредбата. Процесуалният представител по делото е имал активно процесуално поведение, като е подал добре обоснована искова молба, ненуждаеща се от допълнителни уточнения, както и е извършил всички необходими процесуални действия за довеждане на производството до успешен край за неговия доверител. Твърди се, че съдът вече е редуцирал претендираното адвокатско възнаграждение, като го е намалил с повече от половината.

Ответникът моли окръжния съд да остави без уважение подадената частна жалба, като неоснователна.

Съдът, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба разгледана по същество. е процесуално допустима и следва да бъде

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

С Решение № 1654/31.10.2025 г., постановено по гр. дело № 117/2025 г. по описа на Пл.РС е обявен за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, Договор за потребителски кредит № *** от 31.10.2022 г., сключен между Г.П.А., ЕГН **********, от гр. Плевен и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ***, поради противоречие със закона ЗПК и ЗЗД и добрите нрави.

Осъден е на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *** да заплати на Г.П.А., ЕГН ********** от гр. Плевен сумата от 83,15 лв. договорна/възнаградителна лихва и сумата от 445,60 лв. неустойка, 3 представляващи недължимо платени разходи по Договор за потребителски кредит № *** от 31.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 08.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъден е „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *** да заплати на Г.П.А., ЕГН **********, от гр. Плевен сумата от 132,00 лв., представляваща деловодни разноски за държавна такса и сумата от 890,00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, намалено по правилото на чл.78 ал.5 от ГПК.

С обжалваното Определение № 1120/06.03.2026 г., постановено по гр. дело № 117/2025 г. по описа на Районен съд – Плевен е оставена без уважение молба вх. № 36266/14.11.2026 г. от „СИТИ КЕШ“ ООД ,чрез адв. Х. М. от САК за изменение на Решение № 1654/31.10.2025 г. в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, като неоснователна, както и е оставена без уважение молба вх. № 37897/28.11.2025 г. от Г.А. чрез адв. И.И. за изменение на Решение № 1654/31.10.2025 г. в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, като неоснователна.

С депозираната частна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *** се обжалва Определение № 1120/06.03.2026 г., постановено по гр. дело № 117/2025 г. по описа на Районен съд – Плевен в частта му, в която е оставена без уважение молба вх. № 36266/14.11.2026 г. от „СИТИ КЕШ“ ООД чрез адв.

Х. М. от САК за изменение на Решение № 1654/31.10.2025 г. в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.

За да остави без уважение молбата на от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *** по реда на чл.248 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските РС е посочил, че направеното искане от ответника е обсъдено в решението, че не са налице предпоставки за изследване материален интерес по други дела /някои вероятно и неприключили/, нито за приобщаване без основание на множество искови молби по други дела и сравняване на съдържанието им. Действително, са образувани множество дела от ищеца, но същите имат за предмет различни договори, с различно съдържание, клаузи и особености, предполагат различни форми на правна защита, поради което поведението на ищеца не следва да се тълкува като 4 злоупотреба с право. Съдът е приел, че с допълнително намаляване на адвокатското възнаграждение на ищеца, би се обезценил адвокатския труд.

Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за нищожност на договора за правна защита и съдействие, с оглед посочената в него сума и искането въобще да не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца, като е посочил, че на л.129-130 от делото е представен договора за правна помощ, който съдържа необходимите реквизити, ясно е изразена волята на страните, посочени са договорените суми, отбелязано е, че са заплатени в брой, поради което същият не страда от сочените пороци. Освен това, по делото е осъществено процесуално представителство, вкл. и чрез явяване в открито съдебно заседание на процесуалния представител на ищеца, поради което отказ на съда да репарира въобще разноски на ищеца, предвид изхода на делото, би бил незаконосъобразен.

С оглед данни по делото, Окръжният съд намира за установено следното:

Производството по делото е образувано по подадена коригирана искова молба от Г.П.А., ЕГН **********, от гр. Плевен против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ***, с която са предявени обективно-съединени иска, както следва: иск с правно основание чл.26 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК за прогласяване на недействителен на Договор за кредит с цена 1900,00 лв. и иск с правно основание чл.55 от ЗЗД за връщане на сумата от 973,00 лв., платена без основание.

С Протоколно определение № 2462/03.10.2025 г. е допуснато изменение на претенцията по реда на чл.214 ГПК, като искът по чл.55 от ЗЗД се счита предявен за сумата от 83,15 лв. договорна/възнаградителна лихва и за сумата от 445,60 лв. неустойка.

В представения в първоинстанционното производство Списък на разноските по чл.80 от ГПК, ищцата Г.П.А. претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800,00 лв., както следва: в размер на 1000,00 лв. по иска за прогласяване на недействителност на процесния Договор за кредит; в размер на 400,00 лв. по иск за договорна/възнаградителна лихва по чл.3 ал.7 от Договора за кредит и в размер на 400,00 лв. по иск за неустойка за непредставено обезпечение по чл.5 вр. чл.11 от Договора за кредит. Претендираното адвокатско възнаграждение е съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 01.07.2025 г., сключен между Г.П.А.

5 и адв. Б.В..

С постановеното първоинстанционно решение, ПлРС е редуцирал размера на претендираното от ищцата Г.П.А. адвокатското възнаграждение, като е определил същото в размер на 890,00 лв.

Настоящата съдебна инстанция намира, че адвокатското възнаграждение, дължимо на ищцата Г.П.А. в размер на 890,00 лв. е неправилно определено от първоинстанционния съд.

На първо място с подадената искова молба от Г.П.А. се предявени два обективно-съединени иска, както следва: установителен иск с правно основание чл.26 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК за прогласяване на недействителен на Договор за кредит с цена 1900,00 лв. и осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД за връщане на сумата от 83,15 лв. договорна/възнаградителна лихва и сумата от 445,60 лв. неустойка, платени без основание. При това положение, приложима е разпоредбата на чл.2 ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

В случая, по предявения установителен иск с цена 1900,00 лв., при съобразяване на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, минималното адвокатското възнаграждение е в размер на 490,00 лв., а по предявения осъдителен иск с цена 528,75 лв. минималното адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата е в размер на 400,00 лв. или общо в размер на 890,00 лв.

Разпечатката съдържа 32 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0125e66e-b76a-41e8-a4c6-1887b59064d4