Решение № 2058 от 29.03.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ …….. гр. София, 29.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА при секретаря Ирена Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 8765 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М.Ж.М. против П.НА Р.Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Ищцата твърди, че на 19.12.2012 г. в

12.50 часа въз основа на издадена заповед за задържане на лице е задържана на работното си място и изведена с белезници в присъствието на колегите си, като е задържана за срок от 24 часа. Твърди, че е привлечена като обвиняема на същата дата като й е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лева. Твърди, че размерът на гаранцията е намален на 800 лева на 08.01.2013 г. Поддържа, че със Заповед №

ЧР – 03-003/09.01.2013 г. на Министъра на правосъдието била отстранена от длъжност „Инспектор ІІ степен (Пробация) в затвора в гр. София във връзка със започналото наказателно производство, а със Заповед № ЧР-03-18/21.03.2013 г. на Министъра на правосъдието й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, като е преценено, че е налице злоупотреба с доверие и използване на служебно положение, както и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН“. Твърди, че на 13.03.2015 г. СГП е внесла в съда обвинителен акт, с който е обвинена в извършване на престъпление по чл. 293, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 290, ал. 1 от НК, като с Присъда от 07.04.2017 г. по НОХД № С-54 / 2015 г. по описа на СГС, 6 състав, в сила от 20.04.2017 г. ищцата е оправдана по повдигнатото обвинение. Поддържа, че наказателното производство е продължило почти 5 години (от 19.12.2012 до 20.04.2017 г.), като била задържана за 24 часа. В този период ищцата била търпяла отрицателни емоции, стрес и притеснения, тъй като повдигнатите обвинения били тежки, останала без работа, накърнено било човешкото й достойнство и доброто й име в обществото, както и професионалния й авторитет на държавен служител. Влошено било психическото и физическото й здраве. Твърди, че преди започване на наказателното производство е претърпяла онкологична операция с назначено медикаментозно лечение след изписването и проведена постоперативна радиотерапия. При престоя й в ареста същата не била получила необходимите медикаменти и в резултат на преживения шок и силно притеснение получила сърдечен пристъп и паднала на земята. При падането си ударила главата и получава травматична катаркта на лявото око. Твърди, че през следващите няколко години така получената травма се усложнява и довежда до необходимостта от оперативно лечение през 2015 г., когато е била оперирана. Твърди, че след започване на наказателното производство, в резултат на силния стрес, започнала да получава стягане в гърдите, придружено със сърцебиене, като през януари 2013 г. постъпила за болнично лечение по повод на оплакванията си на МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД. Поставена й била диагноза „нестабилна стенокардия“. Твърди, че в следващите месеци и години здравословното й състояние се влошило и се проявили трайни сърдечни и хипертонични проблеми и заболявания. Допълнителен стрес й причинило и оставането без работа и доходи. Оценява неимуществените си вреди на 80000 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 20.04.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Прокуратура на Република

България в отговора оспорва исковата молба като поддържа, че описаните в исковата молба неимуществени вреди на са в резултат на повдигнатото обвинение. Твърди, че по отношение на част от обвиненията не е постановен акт, с който да се установява, че действията са незаконни. Поддържа, че няма доказателства, че е повдигнато обвинение, от което тя да е търпяла вреди. Твърди, че не е налице причинна връзка между повдигнатото обвинение и оставането на ищцата без работа. Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди. При условията на евентуалност оспорва претенцията по размер, като моли при определяне на размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид икономическия стандарт в Република България, обстоятелството, че повдигнатото обвинение не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Твърди, че наказателният процес е протекъл в разумен срок, като липсват данни за интензивно ангажиране на ищцата при провеждане на определени действия, като по отношение на ищцата е била взета мярка за неотклонение „гаранция“. По отношение на задържането на основание ЗМВР поддържа, че не носи отговорност. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

С Постановление от 09.11.2012 г. по пр.пр. №4-1756/2012 г. по описа на СГП е образувано ново досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на неустановени дати през месеците септември – октомври 2012 г. в гр. София, в правното си качество на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение ИСДВР, поискал дар – сума в размер на 5000 лева от лице, лишено от свобода, които не му се следват, за да извърши действия по служба – да го предложи на комисия по чл. 73 от ЗИНЗС за условно предсрочно освобождаване – престъпление по чл. 301 от НК.

Със Заповед за задържане на лице от

19.12.2012 г. на служител от МВР е разпоредено задържането на М. Ж.М. в помещение за временно задържане на 07 РПУ при СДВР.

С Постановление от 19.12.2012 г. по ДП № ЗМ 139/2012 г. по описа на ГД „Национална полиция“ на МВР, пр.пр. 4-1756/2012 г. по описа на Софийска градска прокуратура М.Ж.М. е привлечена като обвиняем за това, че през м. октомври 2012 г. в съучастие с В.Д.Л.като подбуждали лишени от свобода лица – Т.М.Т.и Г.Н.Р., свидетели по дело С-49/2012 г. по описа на СГС, НО, 19 състав към престъпление по чл. 290 от НК пред 19 състав на СГС, насрочено и проведено за 17.12.2012 г. устно, съзнателно да потвърдят неистина в полза на подсъдимия В.Д.Л.– престъпление по чл. 293, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 290, ал. 1 от НК, както и за това, че на неустановена дата и месец през 2009 г. до 19.12.2012 г. в гр.

София, в качеството си на длъжностно лице – инспектор социални дейности и възпитателна работа в затвор София, отговарящ за превъзпитание на лишени от свобода поискала дар – сума от 100 лева, която не й се следва, за да извърши действие по служба, да заличи наложено наказание на лице лишено от свобода Т.М.Т.и 2000 лева, за да подготви предложение до комисията по чл. 73 от ЗИНЗС със същото лице, лишено от свобода – престъпление по чл. 301, ал.1 от НК и за това, че в неустановени дати месец юни 2012 г. в гр. София в съучастие с В.Д.Л.поискали дар – сумата от 5000 лева от лице, лишено от свобода К.С.К., която не им се следва, за да упражнят влияние при взимане на решение от длъжностни лица от комисията по чл. 73 от ЗИНЗС във връзка със службата им – да подкрепят внесено за лишения от свобода К.С.К. – престъпление по чл. 304 б, ал. 1 от НК. По отношение на ищцата М.М. била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5000 лева. С Определение от 08.01.2013 г. по нчд № С-3/2013 г. по описа на СГС мярката за неотклонение „парична гаранция“, взета по отношение на М.М. с Постановление от 19.12.2012 г. е изменена като размерът й е намален на 800 лева.

С Постановление от 16.05.2014 г. по ДП № ЗМ 139/2012 г. по описа на ГД „Национална полиция“ на МВР, пр.пр.

4-1756/2012 г. по описа на Софийска градска прокуратура М.Ж.М. е привлечена като обвиняем за това, че на неустановена дата през м. март 2008 г.в гр. София, в качеството на длъжностното лице – инспектор социални дейности и възпитателна работа в Затвора София, съгласно Заповед № ЛС-03-1165/03.08.2004 г.), отговарящ за превъзпитанието на лишените от свобода в 9 група, поискала дар – парична сума в размер на 1000 лева, която не й се следва от Т.М.Т., лишен от свобода в 9 група, за да извърши действие по служба, а именно да го предложи на основание чл. 74 б, буква „К“ от ЗИН за награда със Заличаване на наложено дисциплинарно наказание, наложено със Заповед № 143/17.03.2008 г., престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, както и за това, че на 31.10.2012 г. от 11.35 до 11.56 в жилище н апартамент, находящ се в гр. София, ул. „********подбудила лишения от свобода Т.М.Т.като свидетел по НОХД № С-49/2012 г. по описа на СГС, НО, 19 състав към престъпление по чл. 290 от НК чрез неговата майка М.Т.М.като посредствен извършител устно, съзнателно да потвърди неистина в полза на подсъдимия В.Д.Л.– престъпление по чл. 293, ал. 1 вр. 290, ал. 1 НК. На 03.06.2014 г. на М.Ж.М. е предявено разследване по ЗМ № 139/2012 г. по описа на ГД Национална полиция- МВР.

С Постановление от 25.06.2014 г. по ДП № ЗМ 139/2012 г. по описа на ГД „Национална полиция“ на МВР, пр.пр.

4-1756/2012 г. по описа на Софийска градска прокуратура М.Ж.М. е привлечена като обвиняем за това, че на неустановена дата през м. март 2008 г.в гр. София, в качеството на длъжностното лице – инспектор социални дейности и възпитателна работа в Затвора София, съгласно Заповед № ЛС-03-1165/03.08.2004 г.), отговарящ за превъзпитанието на лишените от свобода в 9 група, поискала дар – парична сума в размер на 1000 лева, която не й се следва от Т.М.Т., лишен от свобода в 9 група, за да извърши действие по служба, а именно да го предложи на основание чл. 74 б, буква „К“ от ЗИН за награда със Заличаване на наложено дисциплинарно наказание, наложено със Заповед № 143/17.03.2008 г., престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК, както и за това, че на 31.10.2012 г. от 11.35 до 11.56 в жилище н апартамент, находящ се в гр. София, ул. „********подбудила лишения от свобода Т.М.Т.като свидетел по НОХД № С-49/2012 г. по описа на СГС, НО, 19 състав към престъпление по чл. 290 от НК чрез неговата майка М.Т.М.като посредствен извършител устно, съзнателно да потвърди неистина, че като лишен от свобода е бил жертва на измама от лишени от свобода лица, които са му искали парични суми от името на инспекторите на длъжност социални инспектори, за да бъдат придвижени положително техни молби по въпроси, свързани с престоя му в затворническото общежитие, без знанието на самите инспектори с думите „Да каже, че той е жертва на същата измама“ „И че това не е от вчера. И че той го е предупредил преди да стане това“, „Го е предупреждавал от пролетта, че на негов гръб бръмчат и си изкарват пари“, „Че на негов гръб бръмчат, защото той е в една стая и е сред тях и е знаел“, „И че той тука, когато е бил, е бил жертва на такава схема“ – престъпление по чл. 293, ал. 1 вр. 290, ал. 1 НК. На 04.08.2014 г. на ищцата е било предявено разследване по ДП ЗМ № 139/2012 г. по описа на ГД Национална полиция- МВР.

На 13.03.2015 г. Софийска градска прокуратура е внесла в Софийски градски съд Обвинителен акт против М.Ж.М., по който е било образувано НОХД № С-21/2015 г. по описа на Софийски градски съд. С Определение от 12.06.2015 г. съдебното производство е било прекратено и е било върнато на Софийска градска прокуратура с указания.

На 30.06.2015 г. Софийска градска прокуратура е внесла нов обвинителен акт, с който М.Ж.М. е предадена на съд, като е обвинена в престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК и чл. 293, ал. 1 вр.

290, ал. 1 НК. Образувано е НОХД № С-54/2015 г. по описа на СГС.

На 04.04.2017 г. е постановена

Присъда, с която М.Ж.М. е призната за невиновна по повдигнатите обвинения и е оправдана. Присъдата е влязла в сила на 20.04.2017 г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т.Ю.Д.и В.Т.Б.. В показанията си свидетелката Д. установява, че познава ищцата от 4-5 години. Споделяла, че води дела за незаконно уволнение. Била в голяма депресия на антидепресанти и в много тежко психично състояние. Много говорели по въпроса. По време на този процес отключила доста болести, които били на психична и на стресова основа. Едното било високо кръвно налягане, което отключило и миниеров синдром. Преди това не била имала такова оплакване. Установява, че преди била в онкологията, но следвало да приема лекарства, когато е била вкарана в ареста. На свидетелката било известно, че в ареста ищцата получила припадък, в резултат на което получила травматична катаракта. Присъствала след операцията и била свидетел на период, в който тя била в затруднено финансово и морално състояние. Сама отглеждала детето си. Била без работа след уволнението. Имала повишени нива на кръвна захар. Била на антидепресанти заради уволнението. Преживявала стрес от това, че била с белезници пред всички. Травмирало я уволнението и ареста. Била в тревожно състояние, вдигала е кръвната захар, със сърцебиене.