Решение № 5391 от 11.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1920/2026
- Вид
- Решение № 5391
- Подписан
- 11.08.2026
- В сила
- 11.08.2026
- Състав
- Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, ДОРА ЗАПРЯНОВА ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.21 ал.8 · Закон за пощенските услуги
- чл.85 ал.1 т.1 · Закон за пощенските услуги
- чл.85 ал.4 · Закон за пощенските услуги
- чл.410 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.410 ал.1 т.1 пр.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 5391 гр. София, 11.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Силвана Гълъбова
Членове:
Георги Ст. Чехларов
ДОРА З. ИЛИЕВА при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20261100501920 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Ин Тайм“ ООД срещу решение от 08.12.2025 г. по гр.д. №24255/2027 г. на Софийски районен съд, 76 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца ЗД „Евроинс“ АД на основание чл.410 ал.1 т.1 пр.2 КЗ и чл.86 ЗЗД сумата от 166,25 лв., представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца в качеството му на застраховател по застраховка „Товари по време на превоз“ №30700100005227/04.10.2023 г. обезщетение в полза на увредено лице „МТХ Трейд“ ООД по щета №700077995/2024 г. за липсващи стоки – 5 бр. мобилни телефони Samsung A356 Galaxy A35 5G 6/128GB DS Awesome Navy, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба /29.04.2025 г./ до окончателно изплащане на задължението, сумата от 10,39 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 09.11.2024 г. до 28.04.2025 г., както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на част от застрахованите мобилни телефони представлява покрит риск по смисъла на сключения застрахователен договор, както и че по делото не е установена загуба на част от товара. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗД „Евроинс“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЗД „Евроинс“ АД срещу решение от 08.12.2025 г. по гр.д. №24255/2027 г. на Софийски районен съд, 76 състав, в частта, която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Ин Тайм“ ООД осъдителни искове с правно основание чл.410 ал.1 т.1 пр.2 КЗ и чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 166,25 лв.
1 до пълния предявен размер от 1887,38 лв., представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца в качеството му на застраховател по застраховка „Товари по време на превоз“ №30700100005227/04.10.2023 г. обезщетение в полза на увредено лице „МТХ Трейд“ ООД по щета №700077995/2024 г. за липсващи стоки – 5 бр. мобилни телефони Samsung A356 Galaxy A35 5G 6/128GB DS Awesome Navy, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба /29.04.2025 г./ до окончателно изплащане на задължението, и за разликата над сумата от 10,39 лв. до пълния предявен размер от 122,19 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 09.11.2024 г. до 28.04.2025 г., като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и в нарушение на материалния закон. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че отговорността на ответника е ограничена до сумата от 85,00 евро, предвидена в чл.106 т.3 ОУ. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Ин Тайм“ ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие на неизпълнение на поето от ответника договорно задължение по сключен с увреденото лице договор за предоставяне на пощенски /куриерски/ услуги, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Спорът пред настоящата въззивна инстанция е съсредоточен върху следните групи обстоятелства: налице ли е покрит застрахователен риск, с оглед съдържанието на клаузата на чл.1 ал.2 т.1 ОУ към застраховка „Товари по време на превоз“, както и налице ли е основание за ангажиране на отговорността на ответника и ако да – в какъв обем, предвид позоваването от негова страна, че се касае за пратка с необявена стойност по смисъла на ЗПУ.
Настоящият въззивен състав намира, че възражението относно наличието на покрит 2 застрахователен риск на въззивника-ответник се основава на конкретни клаузи от застрахователния договор, но доколкото същият не е страна по него, в сила е правилото на чл.26 ал.2 ГПК /освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права/, поради което тези възражения по принцип не следва да бъдат обсъждани.
За пълнота на изложението обаче по същество следва да се посочи, че липсата на част от застрахованите мобилни телефони представлява покрит риск по смисъла на процесния застрахователен договор. Изрично в договора е предвидено, че в случай, че за нанесените на товара щети е виновно трето лице – превозвач, за застрахователя възникват регресни права срещу него, като писмената рекламация следва да бъде представена не по-късно от 30 дни преди изтичане на давностния срок за рекламация срещу виновното трето лице.
Действително, в клаузата на чл.1 ал.2 т.1 ОУ към застрахователния договор, на която се позовава въззивникът-ответник, представляващи неразделна част от него, от предмета на застраховката са изключени товари, превозвани при условията на международни пощенски конвенции, но в конкретната хипотеза не може да се приеме, че се касае за превоз на товари, а не за договор за куриерска услуга, изпращане на пратка/колет, каквато характеристика има процесният такъв. Освен това, ответникът е вписан в публичния регистър на операторите по чл.38 1-3 ЗПУ, с предмет на дейност – куриерски услуги. Съгласно чл.3 вр. чл.38 и пар.1 т.18 ЗПУ, куриерските услуги представляват неуниверсални пощенски услуги, извършвани от пощенски оператори, с добавена стойност над универсалната пощенска услуга.
Следователно, куриерските услуги не са универсални пощенски услуги, а според Всемирната пощенска конвенция универсална пощенска услуга е услуга с определено качество, която се предоставя непрекъснато на всички потребители на основни пощенски услуги във всяка точка от територията на страната и на достъпни цени. В случая не се касае за универсална пощенска услуга по смисъла на Всемирната пощенска конвенция, а за куриерска, неуниверсална такава, като безспорно загубата на част от пратката представлява покрит застрахователен риск по смисъла на процесната полица. Неотносими са доводите на ответника за приложимост на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз /Монреалска/, тъй като от негова страна не се доказва издаването на въздушна товарителница – от съдържанието на представената такава не се извлича, че в конкретния случай се касае за въздушен транспорт.
От представената ел. кореспонденция между получателя и изпращача на товара и кредитно известие, издадено от изпращача на товара, се установява при условията на пълно и главно доказване, че процесната пратка е достигнала с нарушена цялост и с липсващи 5 бр. мобилни телефони.
Ето защо, следва да се приеме, че е налице основание за ангажиране отговорността на причинителя на вредата, настъпила поради неизпълнение на задълженията му по договора за куриерски услуги.
Съгласно чл.85 ал.1 т.1 ЗПУ, пощенските оператори дължат обезщетения на потребителите за загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки по смисъла на пар.1 т.18 ДР. В чл.85 ал.4 ЗПУ е предвидено, че конкретните размери на обезщетенията по ал. 1 се включват в общите условия на договорите с потребителите.
Общите условия се довеждат до знанието на потребителя от пощенския оператор чрез поставянето им на видни места в пощенските станции и публикуването им на страницата им в интернет - чл.21 ал.8 ЗПУ. В случая, по делото е представен екземпляр от общите условия на „Ин Тайм“ ООД, а и същите са публично достъпни на интернет – страницата на дружеството, като с оглед момента на настъпване на застрахователното събитие – м.08.2024 г., приложение следва да намерят тези, съгласувани с решение №69/09.03.2023 г. на КРС, в сила от 01.05.2023 г., за които не се спори, че са влезли в сила.
3
Изрично в раздел Х „Отговорност на страните, процедури по рекламации и обезщетения“ се предвижда, че операторът дължи обезщетение в размерите, посочени в настоящите общи условия, в случаите на загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, пратки – чл.98 т.1, като отговорността на оператора за вреди, произтичащи от неизпълнение, непълно, неточно или забавено изпълнение на услугите, е ограничена само до размерите, посочени в общите условия – чл.99. Размерите на дължимите от оператора обезщетения при повредена, унищожена или загубена пратка, са индивидуализирани в зависимост от вида на услугата и пратката – чл.106 т.1-5 и конкретно дали се касае за международна или вътрешна такава и налице ли е уговорка за заплащане на допълнителна услуга „Обявена стойност“. Видно е от клаузите на общите условия, че обявена стойност е договорена отговорност на оператора в случай на загуба, кражба или повреда на пратка до размера на обявената от подателя стойност на съдържанието. Обявената стойност трябва да съответства на действителната стойност на съдържанието на пратката и подлежи на доказване с документи, представени от потребителя. При услугата „обявена стойност“ операторът обезщетява потребителя за действителния размер на преките загуби или вреди, причинени на пратка към деня на тяхното възникване, но не повече от размера на обявената стойност. За ползването на допълнителната услуга „обявена стойност“ се заплаща допълнително възнаграждение в размер, определен в Тарифата на оператора – чл.72 и 73 ОУ. Анализът на цитираните разпоредби на общите условия показва, че пълно обезщетяване на вредите в размера на действителната стойност на пратката операторът дължи само при уговорена между страните допълнителна услуга „обявена стойност“. Наличието на такава допълнителна услуга обуславя отговорност на оператора до размера на обявената от подателя стойност на съдържанието на пратката в случай на загуба, кражба или повреда, което следва и от разпоредбите на чл.3 ал.2 и пар.1 т.11 ДР на ЗПУ.
В случая, по делото не се установява процесната пратка да е предадена като такава с обявена стойност. Няма данни „МТХ Трейд“ ООД да е декларирал стойност на пратката и да е заплатил допълнителна такса за декларирана стойност. С оглед на изложеното, съдът приема, че доколкото съдържанието на пратката не е било декларирано, съответно не е заплатена допълнителна такса за декларирана стойност на същата, то не са налице основания за заплащане на обезщетение от страна на ответника в размер, съответстващ на стойността на пратката - в този смисъл е определение №3690/22.11.2023 г. по гр.д.
Разпечатката съдържа 34 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01259ac6-f736-4d12-958c-541e7f3240a4