Решение № 13724 от 11.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13724 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. В. като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110135646 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Т” ЕАД, ЕИК ...., представлявано от ........, заедно, със седалище и адрес на управление - град С, против М. В.

С., ЕГН: **********, адрес гр. С, в качеството на законен наследник на починалата Т. В. С., ЕГН: **********, адрес гр. С.

Ищцовото дружество твърди, че ответникът като собственик на топлоснабдения имот е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди. Твърди се, че ответникът е ползвал топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т” АД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ- 026/11.05.2002 г. на КЕВР на основание чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ/, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т” АД на потребители в гр. София, приети с Решение по т. 5 от Протокол № 35/11.11.2004 г. и с Решение по т. 7 от Протокол № 45/15.09.2005 г. на Съвета на директорите на “Т” АД и одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на КЕВР, ОУ - одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на КЕВР, в сила от 14.01.2008г., като и сега действащите ОУодобрени с Решение № ОУ- 02/03.02.2014г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014г. В раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ”, чл. 33, ал.1 /раздел VIII от ОУ от 2008 г., чл. 33, ал.1 ;раздел VII от ОУ от 2005 г., чл. 32, ал. 1 ;раздел VI - чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2002 г./ е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответниците/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, като клиентът на топлинна енергия изпада в забава в 45-дневен срок от издаването на фактурите: Чл. 33. (1) Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. (2) Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия 1 за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Сочи се, че ответникът, съгласно извлечение от сметки за абонат - Аб. №267892, ИД № 172441, номер на инсталацията - 4.. е използвал доставяната от дружеството - ищеца топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си за топлоснабдения имот.

Сочи се, че сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово с фирма „Н” ЕАД и се твърди, че разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър.

Предвид гореизложеното, се иска съдът да постанови решение, с което да осъди М. В.

С., ЕГН: **********, адрес гр. С, в качеството й на законен наследник на починалата Т. В.

С., ЕГН: **********, адрес гр. С да заплати на „Т” ЕАД, ЕИК ...., представлявано от ........., заедно, със седалище и адрес на управление - град С следните суми: 476,38 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 01.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, 135,81 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 14.09.2019 г. до 26.05.2022г., 18,12 лв. - главница за дялово разпределение за периода м. 11.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 01.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 3,97 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 30.12.2019 г. до 26.05.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба 01.07.2022 г. до изплащане на вземането.

Прави се искане за присъждане на съдебни разноски за ищеца и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявената искова претенция и сочи, че претендираните суми са погасени изцяло чрез плащане.

По делото е допуснато до участие и конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца – "........" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1113, район Изгрев, ул. "........ " № 15, ЕИК ......, като правоприемник на „Н“ ЕАД.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се е явил надлежно упълномощен процесуален представител.

Ответникът, редовно призован по чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява в съдебно заседание, не се представлява.

Третото лице – помагач на ищеца не изпраща представител в съдебно заседание, като изразява становище, че претенцията на ищеца е допустима и основателна и сочи доказателства.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, допуснато и прието е заключението по съдебно – счетоводна експертиза, въз основа на които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че М. В. С. е придобила собствеността върху процесния недвижим имот на основание наследствено правоприемство, в качеството си на наследник по закон на починалата й сестра Т. В. С..

В този мисъл, съдът приема, че М. В. С. е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката.

Доказва се, че ответникът М. В. С. е преживяла сестра на починалата Т. В. С., която няма други наследници, и съответно я наследява.

2

Установява се, че в процесния период продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се е осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т” АД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение № ОУ- 026/11.05.2002 г. на КЕВР на основание чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ/, както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т” АД на потребители в гр. София, приети с Решение по т. 5 от Протокол № 35/11.11.2004 г. и с Решение по т. 7 от Протокол № 45/15.09.2005 г. на Съвета на директорите на “Т” АД и одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на КЕВР, ОУ - одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на КЕВР, в сила от 14.01.2008г., като и сега действащите ОУ- одобрени с Решение № ОУ- 02/03.02.2014г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014г.

В раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ”, чл. 33, ал.1 /раздел VIII от ОУ от 2008 г., чл. 33, ал.1 ;раздел VII от ОУ от 2005 г., чл. 32, ал. 1 ;раздел VI - чл. 30, ал. 1 от ОУ от 2002 г./ е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответниците/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, като клиентът на топлинна енергия изпада в забава в 45-дневен срок от издаването на фактурите:

Установява се, че съгласно чл.33 от Общите условия срокът за заплащане на дължимите се суми в размер, посочени в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят, а обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. не престира до изтичане на 45-дневния срок.

За собствения на ответника имот, който последният е придобили в условията на наследствено правоприемство, същият има качеството на наследник на потребител на топлинна енергия и за процесния период е било изготвено - извлечение от сметки за абонат - Аб.№ 267892, ИД № 172441, номер на инсталацията – 4.., като съдът приема за доказано, че ответникът е използвал доставяната от дружеството - ищеца топлинна енергия през процесния период и поради неплащане на задължението за топлоснабдения имот в срок, ищецът е начислил за плащане като доставена топлинна енергия за отопление, подгряване на битова гореща вода, отдадена от сградна инсталация процесните суми и лихва за забава.

Установява се, че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово с фирма "........" ЕООД, като правоприемник на „Н“ ЕАД, която и към момента извършва монтаж на измервателни уреди - топлинни разпределители и термостатни вентили, както и извършва дялово разпределение на доставената топлинна енергия и извършване на услуга „топлинно счетоводство“.

От приетия като писмено доказателство договор между Етажната собственост и третото лице – помагач на ищеца се установява, че разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно този договор – сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имат са начислявани от “Т” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – "........" ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Доказва се, че за топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки.

Съдът приема за доказано, че в имота е използвана топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството.

От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което на основание чл.

202 ГПК съдът кредитира, се установява, че по партидата за процесния абонатен номер са изготвени изравнителни сметки за топлинна енергия за процесния период въз основа на което и са били издавани следните общи фактури: Издадени фактури за отопление на Аб.№:

267892, ID номер: 172441 от 1.05.2018 г. до 30.04.2020 г. .- обща фактура 106578262 от 3

31.07.2019 г. за сумата от 450,15 лева, - обща фактура 1005440796 от 31.07.2020 г. за периода 1.05.2019 година до 30.04.2020 година за сумата от 299,38 лева. Доказва се, че освен двете общи фактури в счетоводството „Т“ ЕАД има вписани и суми за дялово разпределение на обща стойност 18,12 лева, които са осчетоводени и въведени в информационната система на ищеца. Вещото лице сочи, че по процесната партида има извършени плащания – платени суми в размер на 273,50 лв., които са извън търсения от ищеца остатък за плащане от общо начисленото като дължимо количество топлинна енергия и дялово разпределение.

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви.

Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно и съединяване следните осъдителни искови претенции:

- иск за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода с правна квалификация - чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- иск за лихва - законна лихва за забава с правна квалификация чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

- иск за заплащане на суми за дялово разпределение с правна квалификация чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- иск за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение с правна квалификация чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Исковите претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди и доказва правен интерес, пред местно и родово компетентния съд и следва да бъдат разгледани по същество.