Определение № 5249 от 19.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5249 гр. София, 18.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20248002100411 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 6912 от 01.08.2023 г., допълнена с касационна жалба с вх. № 6965 от 02.08.2023 г., подадени от А.

М., съответно чрез адв. С. Ш. и адв. С. М., против въззивно решение № 83 от 21.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 130/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 314 от 13.12.2022 г., постановено по гр. д. № 195/2022 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, за отхвърляне на предявените от А. М. против Районен съд – Елхово и Народно събрание на Република България искове с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за солидарното осъждане на ответниците да му заплатят сумите: 15 500 евро и 10 900 щатски долара, представляващи обезщетение за имуществени вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, което обезщетение представлява размера на отнетите в полза на Държавата недекларирани от ищеца суми; 15 392 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на лишаване на ищеца от възможността да се ползва от отнетите парични средства в размер на 15 500 евро за периода от 10.10.2012 г. до 16.06.2022 г., равняващо се на законната лихва върху отнетата сума за посочения период; 11 448 щатски долара, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на лишаване на ищеца от възможността да се ползва от отнетите парични средства в размер на 10 900 щатски долара за периода от 10.10.2012 г. до 16.06.2022 г., равняващо се на законната лихва върху отнетата сума за посочения период; 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени 1 вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при отнемане в полза на Държавата на недекларирани от ищеца суми в размер на 15 500 евро и 10 900 щатски долара.

В касационните жалби се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът посочва в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.

3 ГПК следните правни въпроси: 1/ „Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по правнорелевантните факти, относими към въпросите по съществото на спора и по-конкретно за началния и крайния момент на правото на иск в конкретния случай, а също и за сравнение между двете процедури – общ исков процес и тази по чл. 2в ЗОДОВ?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 10 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 533/2010 г. и решение № 12 от 16.02.2016 г. по гр. д.

№ 2184/2015 г., и двете на III г.о.; 2/ „Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви по правнорелевантните факти, относими към въпросите по съществото на спора и по-конкретно за началният и крайният момент на правото на иск в случай, че мотивите на първоинстанционния съд са декларативни и всъщност липсват такива?“ – твърди се противоречие с решение № 116 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 787/2020 г. и решение № 7 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г., и двете на II г.о. на ВКС; 3/ „Възможно ли е да се приеме, че е била налице възможност и законодателно съдействие за увредено лице, което е пострадало от нарушение на ПЕС в случай като конкретния, за да се приеме, че увреденият е имал действителна възможност за действие, т. е. да упражни ефикасно и равностойно с други пострадали от действията на държавата лица, чиито нарушения са се обхващали от специалния закон – ЗОДОВ, при изменението на последния и въвеждането на специалната норма – чл. 2в ЗОДОВ?“; 4/ „Допустима ли е от правото на ЕС, като се вземе предвид обичайната съдебна практика на съда на ЕС при произнасяне по сходни по вид дела, отнасящи се до национални правни уредби, уреждащи производства за упражняване право на иск и/или репарация на претърпени вреди от нарушение на правото на ЕС, приложението на общ давностен или преклузивен срок за предявяване на претенция срещу държавата за обезщетяване на причинени имуществени вреди от нарушение на ПЕС, в случай като конкретния, при който размерът на имуществената вреда е точно определен, тъй като нарушението се е изразило в приложение на неравностойна по тежест санкция, при реализацията на която се е достигнало до принудително лишаване на наказаното лице от неговите притежания, по начин, несъвместим с правото на ЕС?“; 5/ „Допустимо ли е от правото на ЕС, като се вземе предвид обичайната съдебна практика на съда на ЕС при произнасяне по сходни по вид дела, отнасящи се до национални правни уредби, уреждащи производства за упражняване право на иск и/или 2 репарация на претърпени вреди от нарушение на правото на ЕС, приложението на общ давностен или преклузивен срок за предявяване на претенция срещу държавата за обезщетяване на причинени имуществени вреди от нарушение на ПЕС, в случай като конкретния, при който размерът на имуществената вреда е точно определен, тъй като нарушението се е изразило в приложение на неравностойна по тежест санкция, при реализацията на която се е достигнало до принудително лишаване на наказаното лице от неговите притежания, по начин, несъвместим с правото на ЕС, без в конкретния случай да се изследва въпросът еднакво благоприятни за пострадалото лице ли са били процедурните условия за реализация на отговорността на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз преди и след въвеждането на чл.

2в ЗОДОВ?“; 6/ „Допустима ли е от правото на ЕС, като се вземе предвид обичайната съдебна практика на съда на ЕС при произнасяне по сходни по вид дела, отнасящи се до национални правни уредби, уреждащи производства за упражняване право на иск и/или репарация на претърпени вреди от нарушение на правото на ЕС, приложението на общ давностен или преклузивен срок за предявяване на претенция срещу държавата за обезщетяване на причинени имуществени вреди от нарушение на ПЕС, в случай като конкретния, при който размерът на имуществената вреда е точно определен, тъй като нарушението се е изразило в приложение на неравностойна по тежест санкция, при реализацията на която се е достигнало до принудително лишаване на наказаното лице от неговите притежания, по начин, несъвместим с правото на ЕС, без в конкретния случай да се изследва въпросът еднакво ефективни ли са били процедурите за реализация на отговорността на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз за пострадалото от нарушение лице преди и след въвеждането на чл.2в ЗОДОВ?“; 7/ „Допустима ли е от правото на ЕС, като се вземе предвид обичайната съдебна практика на съда на ЕС при произнасяне по сходни по вид дела, отнасящи се до национални правни уредби, уреждащи производства за упражняване право на иск и/или репарация на претърпени вреди от нарушение на правото на ЕС, приложението на общ давностен или преклузивен срок за предявяване на претенция срещу държавата за обезщетяване на причинени имуществени вреди от нарушение на ПЕС, в случай като конкретния, при който размерът на имуществената вреда е точно определен, тъй като нарушението се е изразило в приложение на неравностойна по тежест санкция, при реализацията на която се е достигнало до принудително лишаване на наказаното лице от неговите притежания, по начин, несъвместим с правото на ЕС, без в конкретния случай да се изследва въпросът практически възможно ли е било за пострадалото от нарушение на ПЕС лице без значителни затруднения от финансово или процедурно естество да се възползва от правото си на иск по чл. 4, пар. 3 ДЕС, в случай като конкретния, преди законодателното уреждане на специалната процедура по чл. 2в ЗОДОВ?“ – по поставените въпроси от трети до седми включително се поддържа наличието на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като се твърди липса 3 на установена национална съдебна практика и противоречие с практиката на СЕС, обективирана в решения по дела C-485/2019, C-571/2016 и C-684/2016.

Ответникът по жалбата Народно събрание на Република България, чрез юрк. А. С. и юрк. М. Г., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Ответникът Районен съд – Елхово не взема становище по жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба в частта, насочена против въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в срока по чл. 283 ГПК, но срещу неподлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява недопустима.

Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Нормата е императивна и за спазването съдът следи служебно. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.

Касационната жалба в останалата част (срещу въззивното решение в частта, с която като краен резултат са отхвърлени исковете с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди) е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е установил, че производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на А.

М., гражданин на Р. Т., против Районен съд – Елхово и против Народно събрание, за солидарно осъждане на двамата ответници да заплатят на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 15 500 евро и 10 900 щатски долара от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, което обезщетение представлява размера на отнетите в полза на Държавата недекларирани от ищеца суми; обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи в размер на 15 392 евро, настъпили вследствие на лишаване на ищеца от възможността да се ползва от паричните средства в размер на 15 500 евро за периода от 10.10.2012 г. до 16.06.2022 г., равняващо се на законната лихва върху отнетата сума за посочения период; обезщетение за имуществени вреди в размер на 11 448 щатски долара, настъпили вследствие на лишаване на ищеца от възможността да се ползва от паричните средства в размер на 10 900 щатски долара за периода от 10.10.2012 г. до 4

16.06.2022 г., равняващо се на законната лихва върху отнетата сума за посочения период; и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева от достатъчно същественото нарушение на правото на Европейския съюз.

В обжалваното решение е посочено като безспорно между страните, че на 09.09.2012 г., при преминаване на българската граница при ГКПП „Лесово“, ищецът не е декларирал пред митническите органи сумите от 15 500 евро и 10 900 щатски долара, с левова обща равностойност 47 093,74 лева; с одобрено на основание чл. 382 от НПК споразумение от 10.10.2012 г. по НОХД № 499/2012 г. по описа на РС – Елхово, ищецът е бил признат за виновен в нарушение на чл. 11а, ал. 1, вр. ал. 5 от Валутния закон , за което на основание чл. 251, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК му е било наложено наказание от 7 месеца лишаване от свобода, отложено с 3-годишен изпитателен срок, а на основание чл. 251, ал. 2 НК предметът на престъплението – недекларираните суми от 15 500 евро и 10 900 щатски долара, са били отнети в полза на държавата; към момента на извършване на инкриминираното деяние от ищеца, в националното право е действала изрична материалноправна норма чл. 251, ал. 2 НК (отм. ДВ, бр. 83 от 2019 г.), предвиждаща, че предметът на престъплението по чл. 251, ал. 1 НК се отнема в полза на Държавата, а когато той липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност; разпоредбата на чл. 251, ал. 2 НК е в противоречие с разпоредбата на чл. 9 от Регламент ЕО 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент ЕО 1889/2005), в която е посочено, че всяка държава-членка въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране на пари в брой на стойност 10 000 евро или повече при влизане или излизане от Общността (чл. 3), като тези санкции трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, вр. чл. 4, § 2 от Регламента, според който, ако задължението за деклариране, предвидено по чл. 3, не е изпълнено, парите в брой могат да бъдат само задържани след издаване на административно решение в съответствие с условията, предвидени по националното законодателство.

Разпечатката съдържа 26 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01242b81-b193-4ca4-b6eb-ab11f9fd2db1