Решение № 176 от 20.09.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Бургас, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Катя Й. Господинова

Светлин Ив. И. при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора З. М. М. като разгледа докладваното от Светлин Ив. И. Въззивно частно наказателно дело № 20222100600247 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI, във връзка с чл.341 ал.1 и чл.306 ал.1 т.1 и ал.3 предл. първо от НПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на осъдения М. Н. А. ЕГН **********, чрез упълномощения му защитник адв. Д. Д. от АК-Бургас, против Определение № 315 от 22.02.2022г., постановено по ЧНД № 188/ 2022г. по описа на Районен съд-Бургас. С обжалваното определение съдът на основание чл.306 ал.1 т.1 от НПК, наложил на осъдения А. общо наказание по НОХД № 817/ 2020г. и по НОХД № 3743/ 2021г., двете по описа на Районен съд-Бургас, в размер на най-тежкото, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което да изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим, на основание чл.68 ал.1 от НК привел в ефективно изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, наложено на осъдения по НОХД № 157/ 2019г. по описа на Районен съд-Поморие, и на основание чл.25 ал.2 и чл.59 ал.1 от НК приспаднал изтърпяната до момента част от общото наказание и предварителното задържане по което и да е от осъжданията.

С жалбата се оспорва законосъобразността и обосноваността на съдебния акт в частта, с която е извършено групирането и фактът, че съдът е привел условното наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № 157/ 2019г. по описа на Районен съд-Поморие в 1 ефективно изпълнение, с което според жалбата противозаконно се изменяла условната присъда в ефективна. Релевирани са оплаквания, че със съдебния акт е допуснато нарушение на принципа за най-благоприятно за осъдения групиране на наказанията му. Твърди се, че в случая не са били налице основанията по чл.25 ал.1 от НК за групиране на изброените присъди. Претендира се отмяна на първоинстанционното определение, не са отправени доказателствени искания.

Във проведено съдебно заседание, въззивният прокурор оспорва жалбата с доводи, че липсват слабости в първоинстанционния съдебен акт, които да го опорочават или да сочат на неправилно приложение на материалния закон. Поддържа наличието на предпоставки по чл.25 вр. чл. 23 от НК за групиране и определяне на общо наказание по НОХД № 817/ 2020г. и по НОХД № 3743/ 2021г., двете по описа на Районен съд-Бургас, извършеното от районния съд групиране на наказанията е по-благоприятно за осъдения с привеждане в изпълнение на наказанието 10 месеца „лишаване от свобода“ по НОХД № 157/ 2019г. по описа на Районен съд-Поморие. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения М. А. поддържа жалбата с изложените в нея съображения, с твърдение, че извършеното от първата инстанция групиране водело до правния абсурд да се подмени волята на съда по НОХД № 817/ 2020г., потвърдена и с решение на Окръжен съд-Бургас, с което на осъдения било наложено условно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години. Изразява претенции наложеното по НОХД № 817/ 2020г. наказание да се изтърпи отделно, без да се групира с другите присъди на А., което бил най-благоприятният за осъдения вариант. Моли за уважаване на жалбата и отмяна на първоинстанционното определение.

Осъденият А. участва лично в производството, в последната си дума се присъединява към тезата на своя защитник.

Бургаският окръжен съд, след собствена въззивна проверка на определението в предмета и пределите, установени в чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, като подадена в установения в чл.319 ал.1 от НПК преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу годен за съдебен контрол по този ред акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В първоинстанционното съдебно производство са събрани достатъчни по обем и съдържание доказателства, от които се установява следното:

М. Н. А. ЕГН ********** от гр.С. е осъждан до момента с 3 влезли в сила присъди и споразумения за извършени умишлени престъпления от общ характер, както следва:

1. С Присъда № 17/26.11.2019 г. по НОХД № 157/2019 г. по описа на Районен съд Поморие, в сила от 11.12.2019 г., за извършено в периода 27.08.2018 г. - 05.10.2018 г. престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години;

2

2.Със Споразумение № 411/25.11.2021 г. по НОХД № 3743/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас, в сила от 25.11.2021 г., за извършено на 24.12.2020г. престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, търпимо на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС при първоначален „общ“ режим.

С протоколно определение от 25.11.2021г. по същото дело, в сила от 11.12.2021 г., е приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, наложено по НОХД № 3743/2021 г. по описа на Районен съд Бургас, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. Наказанието една година „лишаване от свобода“ по НОХД № 3743/2021 г. е изтърпяно на 11.12.2021 г. Приведеното наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца по НОХД № 157/2019 г. по описа на Районен съд - Поморие е с начало на изтърпяване 15.12.2021 г.;

3.С присъда № 260114/30.09.2021 г. по НОХД № 817/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, потвърдена с Решение № 167/22.12.2021 г. по ВНОХД № 1199/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в сила от 22.12.2021 г., за извършено на 24.12.2018 г. престъпление по чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изпълнение на основание чл.66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

Меродавният критерий за допускане на групирането е престъпленията да са били извършени, преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, и това е изрично прогласено в чл.23 ал.1 от НК. Щом тази първа предпоставка е налице, независимо от броя на включените в съвкупността престъпления, и наложените за всяко от тях отделни наказания, законосъобразното групиране изисква на дееца да се определи и наложи едно общо наказание, което по вид, размер и начин на изтърпяване да е най-тежкото измежду наложените му за отделните съставни престъпления. В случая тези изисквания са изпълнени в цялост.

При конкретно установените по делото релевантни факти, въззивната инстанция констатира, че изброените осъждания допускат само два варианта на групиране и определяне на общо наказание. Това е така, тъй като наказанието, наложено с последната влязла в сила присъда по НОХД № 817/2020 г., при спазване на правилата по чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК, е възможно да формира съвкупност поотделно с всяко от наказанията по останалите две дела, но не и с двете едновременно. Възможните варианти за определяне на общо наказание са следните:

I. Определяне на общо наказание по НОХД № 157/2019 г. по описа на Районен съд Поморие, и по НОХД № 817/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, тъй като престъпленията по тези дела са извършени в периода 27.08.2018 г. - 05.10.2018 г. и на 24.12.2018 г., а присъдата по първото дело е влязла в сила на 11.12.2019 г. Общото наказание по тази съвкупност следва да е по – тежкото от наложените по двете дела, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3 години. Това общо наказание обаче не би могло да остане условно, както е определено в присъдите, тъй като престъплението по НОХД № 3743/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас е извършено на 24.12.2020г., попада в изпитателния срок на наказанието по НОХД № 157/2019 г. по описа на Районен съд 3 Поморие, и с влязло в сила определение от 25.11.2021г. по НОХД № 3743/2021 г. условното наказание в размер на 10 месеца „лишаване от свобода“ е приведено в ефективно изпълнение на основание чл.68 ал.1 от НК. При това положение, осъденият ще трябва да изтърпи ефективното наказание 1 година „лишаване от свобода“ по НОХД № 3743/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас (вече изтърпяно), и общо наказание в размер на 3 години „лишаване от свобода“ по НОХД № 157/2019 г. по описа на Районен съд - Поморие, и по НОХД № 817/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, т.е. общо 4 години „лишаване от свобода“.

II. Вторият възможен вариант за групиране е този, предложен от прокурора и възприет от първоинстанционния съд. Определено е общо наказание по НОХД № 817/ 2020г. и по НОХД № 3743/ 2021г., двете по описа на Районен съд-Бургас, в размер на найтежкото, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което следва да се изтърпи ефективно, и на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение условното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца по НОХД № 157/2019 г. по описа на Районен съд – Поморие, което осъденият търпи понастоящем, тъй като привеждането му вече е реализирано с определението по НОХД № 3743/ 2021г. При този вариант осъденият ще изтърпи общо наказание НОХД № 817/ 2020г. и по НОХД № 3743/ 2021г. в размер на 3 години „лишаване от свобода“, както и приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца по НОХД № 157/2019 г. по описа на Районен съд – Поморие, което води до общ сбор от 3 години и 10 месеца „Лишаване от свобода“, т.е. с 2 месеца помалко от първия вариант.

От изложеното е очевидно, че оспореното първоинстанционно определение не страда от пороците, посочени в жалбата на осъдения и поддържани пред въззивната инстанция.

Групирането на присъдите и определянето на общото наказание е сторено при стриктно спазване правилата на чл.25 ал.1 и чл.23 ал.1 от НК, като е преценено, че предложеният от прокурора вариант на кумулация действително е по-благоприятен за осъдения, тъй като води на по-малка обща продължителност на подлежащите на изтърпяване наказания по съвкупността и приведеното в изпълнение по реда на чл.68 ал.1 от НК. Правилата за определяне на общо наказание за престъпления, извършени в условията на съвкупност по смисъла на чл.23 ал.1 от НК са императивни, поради което при наличие на визираните в тях предпоставки съдът е длъжен да определи на осъдения общо наказание. Тъкмо поради това не е възможно при действащата правна регулация да не бъде извършено групиране на наказанията, в каквато насока са изложените пред въззивния съд претенции на защитата.

Въпросът в случая е не дали да се извърши групиране, или не, а как групирането да се осъществи по най-благоприятен за осъдения начин. В случая, определянето на общо наказание и привеждането на условното наказание са извършени в пълно съответствие с материалния закон, и по начин, най-благоприятен за осъдения. Разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК също е императивна и предписва във всички случаи, когато в изпитателния срок на предходно условно осъждане деецът извърши умишлено престъпление от общ характер, за което макар и след изтичане на този срок му бъде наложено наказание „лишаване от 4 свобода“, съдът да приведе в изпълнение и отложеното наказание „лишаване от свобода“, както е сторено в случая.

Правилно е определен и първоначалният режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание. Разпоредбата на чл.57 ал.2 б. „в“ от ЗИНЗС е съвършено ясна и предвижда изтърпяване на наказанието при първоначален „строг“ режим при умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено условното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът на двете наказания надвишава две години. Настоящият случай е именно такъв

Обосновано и в съответствие с правилата на чл. 59 ал.1 и ал.2 и чл. 25 ал.2 от НК районният съд е приспаднал от срока на определеното общо наказание изтърпяната до момента част, както и времето, през което осъденият А. е бил задържан под стража по което и да е от осъжданията.