Решение № 471 от 09.11.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Бургас, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20212100501721 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. вр. с чл. 310, ал. 1, т. 1 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на въззивникът - ответник Д.Г. М. , ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж. к. “Л.”, бл. **, вх. *, ет. *, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Живко Бойчев- БАК против решение от 860 от 05.08.2021 г., постановено по гр. дело № 2992/2021 г. по описа на РСБургас, с което са отхвърлени предявените от него срещу ответника „ДИТСМАНН“ АД, ЕИК: 831914845, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Козлодуй № 14, административна сграда блок А, ет. 3, представлявано от Александр Амаури и Франсоа Еван Жаверзак, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1- 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на заповед № 249/26.10.2010 г., с която е извършено, за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „м. м. и.“, и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 15193.14лв. за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконосъобразното уволнение, както и в частта, с която в тежест на ищеца е възложено заплащане на направените от ответника разноски по делото в размер на 200 лв.

Въззивникът Д.Г. М. е изразил недоволство от обжалваното решение, с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че районният съд неправилно е приел извършения от работодателя подбор за законосъобразен. Сочи, че въпреки наведените в 1 исковата молба съображения, липсват ангажирани от работодателя доказателства, че подборът е извършен реално и надлежно съобразно представения за това протокол, съставен от назначената нарочна комисия. На следващо място въззивникът счита, че в подбора не са включени всички работници, заемащи длъжността на ищеца, както и, че няма данни кой е определил критериите за извършването му и как е определена относителната им тежест, въпреки изискването на чл. 329 от КТ и двата критерия „квалификация“ и „справяне с работата“ да имат еднаква тежест. Излага оплаквания за пороци в работатата на комисията, извършила подбора, в т.ч. за работатата на отделните й членове, по съображения, че комисията не е работила в екип, а единият от членовете й изобщо не бил запознат с досиетата на служителите, измежду които е извършен подбора. Твърди също така, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е обсъдил твърденията му, изложени в исковата молба за допуснато от работодателя нарушение на принципа на добросъвестността по смисъла на чл. 8 от КТ, в т.ч. и не е дал на ищеца указание за наличие на доказателствената тежест за установяване на твърдяната от него злоупотреба с право. Сочи, че въпреки това, за установяване на тези твърдения, ищецът е направил доказателствени искания по т. 4 и т. 5 от исковата молба, които не са уважени от съда. По подробно изложените в жалбата съображения, моли за отмяна първоинстанционното съдебно решение и постановяване на ново, с което исковете му да бъде уважени. Направено е доказателствено искане по чл. 190 от ГПК, което е уважено от въззивната инстанция. В съдебно заседание, въззивникът чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната си жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемия –ответник „ДИТСМАНН“ АД, чрез упълномощения си по делото процесуален представител – юрисконсулт Златарев е депозирал писмен отговор, в който е заявил, че счита възивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, законосъобразно, постановено в съотвествие с материалния и процесуалния закон и в пълна кореспонденция със събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка. Посочил е, че в хода на делото е установена законосъобразността на уволнението, както и, че ответникът е заплатил на ищеца обезщетенията по чл. 220 и чл. 222, ал. 1 от КТ. Излага съображения за неверност на твърденията на ищеца за липса на реално и надлежно проведен подбор, както и за възраженията му, че в подбора не били включени всички служители. Сочи, че представения протокол за извършения подбор и проведения разпит на св. М. доказват, че подборът е извършен общо и за двете длъжности „м.“ и „м. м. и.“, тъй като същите са със сходни по характер задължения.Навежда доводи, че събраните свидетелски показания изцяло кореспондират с приетите по делото писмени доказателства. Изразява несъгласие с твърденията на въззивника, че съдът не е разпределил доказателствената тежест и не е обсъдил наведените твърдения в исковата молба за нарушение на чл. 8 от КТ, тъй като в доклада на съда е указано, че в тежест на ищеца е да докаже всички възражения, изложение в исковата му молба. Счита, че правилно районният съд е отхвърлил доказателствените искания на ищеца по т. 4 и т. 5 от исковата молба, по съображения, че доводите за незаконосъобразност на уволнението на ищеца поради извършено масово уволнение и, че поради това, че уволнението е извършено с цел да се намали фонд работна заплата са ирелевантни за законосъобразността на атакуваната заповед. Моли въззивния съд да не уважава тези доказателствени искания на ищеца, направени във въззивната жалба, поради тяхната ирелевантност по делото.

По подробно изложените в писмения отговор съображения моли за потвърждаване на обжалваното решение, с което исковете са 2 отхвърлени, както и за присъждане на разноските за въззивната инстанция. В съдебно заседание, въззиваемото дружество, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмения си отговор по въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Излага съображения, че е налице реално съкращаване в щата и не е налице злоупотреба с право от страна на работодателя.

Бургаският окръжен съд, взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1- т.3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконосъобразно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено с предизвестие от 25.10.2021г. и заповед № 249/26.10.2010., издадена от ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от 25.05.2020г. на основание чл.328, ал.1, т. 2, предл. 2 от КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „м. м. и.“ и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 15193.14лв. за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконосъобразното уволнение,.

С обжалваното решение, районният е отхвърлил изцяло предявените искове, като е приел, че е налице реално съкрашаване на щата и, че извършения от работодателя подбор е законосъобразен.

След служебна проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от Г П К , въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

С оглед самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и направените в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

По делото не е спорно, а и от данните по делото е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „м. м. и. “ в предприятието на ответното дружество.

С писмено предизвестие, връчено на ищеца на 25.02.2021г., ответният работодател го е уведомил, че поради съкращение на щата в предприятието и намаляване на щатните бройки за заеманата от ищеца длъжност, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ вр. с чл. 326, ал. 2 от КТ от КТ, едностранно прекратява трудовото му правоотношение с 30 дневно предизвестието, считано от денят, следващ връчване на предизвестието. Без да спази срока на даденото предизвестие, с атакуваната заповед № 249 от 26.02.2021г. ответният работодател е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от 26.02.2021г. на основание чл.328, ал.1, т. 2, предл. 2 от КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 25.02.2021г. срещу подпис.

Предвид направеното от ищеца оспорване на заповедта за уволнение, законосъобразността й следва да се преценява от съда съобразно съответствието на посоченото в нея основание за това и действителното фактическо положение. Съобразно правилно разпределената от районния съд доказателствената тежест в тежест на работодателя е да докаже законосъобразно упражняване на правото да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на соченото в заповедта основание, т.е. да докаже, че е налице твърдяното реално съкращаване на щата чрез намаляване на заеманата от ищеца длъжност с двама служители.

Досежно фактическото основание в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – реално съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал.1, т. 2, предл. второ от ЗЗД, по делото се установява, че със заповед № 56 от 19.10.2020 г. за утвърждаване на структурни промени в списъчния състав съгласно щатно разписание от 24.07.2020г. е 3 наредено закриване на щатни бройки в Оперативен център – Бургас, а с последаща заповед № 57 от 19.10.2020 г. е утвърдено ново щатно разписание от 20.10.2020г. на длъжностите, считано от 20.10.2020 г. , като за Оперативен център – Бургас числеността за длъжността на ищеца - „м. м. и.” е намалена от 14 на 12 служители. Въз основа на тези данни правилно районният съд е приел, че ангажираните по делото доказателства за утвърдено ново щатно разписание доказват реалното намаляване на щата, като липсата на новоназначени служители след съкращаването на щата е видно и от събраните пред въззивната инстанция писмени доказателства.

С оглед обстоятелството, че извършеното съкращаване в щата касае намаляване на щатната численост на две щатни бройки н а еднородни длъжности, в изпълнение на задължението си по чл. 329 от КТ работодателят е извършил подбор измежду всички служители, заемащи длъжността „м. м. и.“ с цел да уволни тези от тях, които са с най-ниска квалификация и работят най-некачествено.

По делото е представената заповед № 58/20.10.2020 г., с която работодателят е назначил комисия за извършване на подбор на служителите, заемащи длъжностите, които се съкращават във връзка с утвърденото ново щатно разписание от 20.10.2020 г., състояща се от трима членове –двама на длъжност зам.управител и един на длъжност човешки ресурси.

Установява се, че назначената комисия е съставила протокол от 22.10.2020 г. за извършения подбор при спазване на следните критерии: „образование и професионална квалификация“ /скала от 1 до 5/ и „оценка за работата“ /скала от 1 до 10/. От съдържанието на протокола е видно, че подборът по отношение на длъжността „м. м. и.” е извършен между всички лица, заемащи тази длъжност – общо 14 служители, в т.ч. и ищеца Д. М. , като в обща графа, озаглавена „м.“ са включени общо 23 служители, от които 14 –те служители на длъжността на ищеца „м. м. и.“, така и 9- мата служители на длъжности „м.“, „с. м.“ и „м., п. о. “.

Съгласно извършеното оценяване, ищецът и колегата му Г. Г. са получили най-ниска осреднена оценка в размер на по 5.5 точки, образувана от оценките по първия показател „образование и квалификация“ – с оценка от максималните 5 точки, а по вторият показател „оценка на работата“ – с оценка от 6 точки от максимално възможни 10 точки.

Пред първата инстанция са ангажирани гласни доказателства, като е разпитан свидетеля Ч. М. – з.-у. на ответното дружество, кой е втория от членовете на комисията по подбора. В показанията си свидетелят е посочил, че подборът е извършен между служителите в офиса на дружеството в гр. Бургас по зададените от работодателя – „управлението в София“ критерии, описани в протокола. От показанията му се установява, че макар, че длъжностите „м.“ и „м. м. и.“ се припокриват и са почти идентични, подборът за тях е направен поотделно, тъй като работодателят е обособил тези длъжности като отделни. Свидетелят сочи, че оценките са давани на базата на погледа за работата за всеки от служителите, в т.ч. оценка и от наблюдението му като зам. управител, така и при съобразяване на мнението на преките ръководители на оценяваните служители, което е дадено в устна форма след консултации с тях. По отношение критерия за образование и квалификация, от показанията се установява, че оценка е дал третият член на комисията, заемащ длъжността „Човешки ресурси“, като свидетелят сочи, че не е проверявал образованието, нито се е запознавал с досиетата на служителите, тъй като неговата работа, в т.ч. и на първия член на комисията по подбора е била да оценяват техническите способности на служителите. Свидетелят заявява, че след извършения подбор оценките на ищеца и още един негов колега на същата длъжност били най-ниски, поради което те били съкратените двама служители длъжността „м. м. и.“. Сочи, че след съкращаването, работодателят не е назначавал други лица на длъжността на ищеца.