Решение № 619 от 25.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. Варна, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Г.

Членове:

Красимир Т. Василев

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20233100500554 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 8204/01.02.2023г. по регистратурата на ВРС подадена от П. Г. А., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител срещу Решение № 4059/19.12.2022г. постановено по гр.д. № 15596/2021г. по описа на ВРС, 18-ти състав , с което съдът е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Г. А., че Н. Б.

Н., ЕГН ********** е собственик на 5/38 ид. части от поземлен имот с ид.

*** по Кадастралната карта на с. Б., община А., област Варна, одобрена със Заповед № РД-18-18/06.03.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: ***, с площ от 459 кв. м., при съседи: ПИ с ид.***, ид.***, ид.*** и ид.***, придобит на основание договор за дарение, сключен с Б.Х.К., съгласно нот. акт № 171, том XVIII, дело № 3883 от 25.03.2019г. на СВ-Варна и е ОСЪДИЛ П. Г. А. да предаде на Н. Б. Н. владението върху притежаваните от него 5/38 ид. части от описания недвижим имот, на основание чл. 108 от ЗС.

1

Въззивницата – П. А. обосновава жалбата си с твърдения за неправилност и необоснованост на обжалваното първоинстанционно решение. Посочва, че съдът необосновано не е приел за основателно възражението й за придобиване на процесния имот по давност във връзка с ангажираните за установяването му гласни доказателства. Счита, че правилният им анализ би довел до извод, че е владяла собствената на праводателката на ищеца - Б.К. ½ ид.част от имота и е противопоставяла владението си на нея и на самия ищец, ограничавайки достъпът им до имота считано от 2005г. до предявяване на иска. Излага, че доколкото е придобила по давност притежаваната от праводателя на ищеца ½ ид.част от имота към 2015г. и е станала собственик, то прехвърлителката сделка от Б.К. към ищеца, с която му е дарила процесните 5/38 ид.части от имота не е породила вещнотранслативно действие и не го е направила собственик. Moли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният осъдителен иск за собственост да бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – Н. Б. Н., чрез процесуалния му представител, с който заявява становище за неоснователност на същата и за правилност и законосъобразност на решението на ВРС.

Поддържа, че предявеният осъдителен иск за собственост на 5/38 ид.части от процесния имот – ПИ с ид. *** по Кадастралната карта на с. Б. е процесуално допустим и основателен съобразно събраните и преценени от съда доказателства. Излага, че правилно първоинстанционния съд е приел за неоснователно възражение на ответницата за придобиване на процесния имот по давност поради това, че същата е упражнявала фактическа власт по отношение на имота като фактически съжителстващо лице с единия от собствениците, а едва след 2018г. в качеството си на собственик на ид.част от имота. Ограниченията на достъпа до имота спрямо ищеца са от 2019г., когато същият е придобил правото на собственост от Б.К.. Искането е въззивната жалба да бъде оставена без уважение и за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Заявява становище за неоснователност на направените във въззивната жалба доказателствени искания.

В съдебно заседание във въззивната инстанция въззивницата П. А., чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена, като обжалваното решение бъде отменено, а предявеният иск бъде отхвърлен.

2

Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна Н. Н., чрез процесуалния си представител поддържа становището си за неоснователност на въззивната жалба и за правилност и законосъобразност на постановеното съдебно решение. Също претендира за присъждане на съдебно-деловодните разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Варненският районен съд е бил сезиран с предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС от Н. Б. Н. против П. Г. А. за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 5/38 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на с. Б., община А., с адм.адрес: ***, с площ от 459 кв.м., при съседи: имоти с ид.№ ***, № ***, № *** и № ***, придобити на основание договор за дарение с нот.акт № 171, том XVIII, дело №3883 от 25.03.2019г., сключен с Б.Х.К. и за осъждане на ответницата П. Г. А. да предаде на ищеца владението на притежаваните от него 5/38 идеални части от описания недвижим имот.

Ищецът твърди, че по силата на договор за дарение обективиран в нот.акт № 171, том XVIII, дело № 3883 от 25.03.2019г. Б.Х.К. му е дарила 5/19 идеални части от собствената си 1/2 идеална част от процесния поземлен имот равняващи се на 5/38 идеални части от имота. Със същия нот.акт праводателката на ищеца се разпоредила с останалата част от дела си от поземления имот, както и с ½ от построената в него жилищна сграда с ид.***.1 по Кадастралната карта, в полза на племенницата си М.С.Н.. Заявява, че останалата ½ идеална част от поземления имот и ½ идеална част от сградата са собственост на ответницата П. Г. А., която ги е придобила от С.Х.Й. по силата на договори за замяна и покупко-продажба, обективирани в нот. акт № 4, том 78, peг. 29610 от 29.10.2018г. и нот.акт № 183 том 77, per.

29577 от 29.10.2018г. Н. Н. посочва, че е собственик и на граничещия с процесния имот поземлен имот с ид. ***, находящ се на адрес: ***, като до 1982г. двата имота били обединени в един урегулиран поземлен имот, а именно – УПИ XIV-382 в кв. 48 по плана на с. Б. собственост на Б. Н. Б. – баща на ищеца. Излага, че на 27.03.2019г. отправил до П. А. покана за 3 осигуряване на достъп до съсобствения имот, но на посочената в поканата дата ответницата не допуснала съсобствениците си в имота. На това основание предявява иск за осъждане на ответницата да предаде на ищеца собствените му 5/19 ид.части от имота с ид.*** по Кадастралната карта на с.Б., община А..

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор, в който навежда доводи за недопустимост и неоснователност на иска. Поддържа, че искът е недопустим, доколкото е насочен само срещу един от съсобствениците, както и предвид забраната за разпореждане с идеални части от съсобствен имот, без уредени дворищно-регулационни сметки при липса на изработени регулационни планове за двата съседни имота за уточняване на промяната на регулационната линия и съсобстветната имотна граница.

Оспорва иска като неоснователен, като поддържа, че многократно е канила ищеца да заснемат геодезически регулационните граници между процесния имот и съседния имот – собственост на ищеца, тъй като същите не съответстват на нито един от действалите до момента планове. Самата тя възложила извършването на заснемане, от което станало ясно, че оградата на ищеца навлиза с 5 м. в процесния имот, които се равняват приблизително на 5/38 идеални части от него. Поддържа, че имотът е бил съсобствен между Б.Х.К. и С.Х.Й., но през 2005 г. Й. и ответницата го завладели, като спрели да допускат трети лица в него. Прави възражение за придобиване по давност на целия имот въз основа на упражнявано владение в периода от 2005г. до настоящия момент, като се позовава на присъединяване на владението на праводателя си С. Й..

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 13, том VIII, дело № 2348/1983г. на нотариус при РС-Варна /приложен по приобщеното гр.д.№ 788/2020г. по описа на ВРС/, Б. Н. Б. е дарил на внука си С.Х.Й. незастроено дворно място, находящо се в с. Д.б., представляващо УПИ XIX-382 в кв. 48.

На последния е издадено разрешение за строеж от 25.07.1983г. за изграждането на вила в имота.

С нот.акт № 48, том 2, дело № 457/1986г. /приложен по приобщеното гр.д.№ 788/2020г. по описа на ВРС/ С. Й. е продал на сестра си Б.Х. Й.а ½ от 4 имота получен от него по дарение от дядо му през 1983г.

С нот.акт за замяна на недвижим имот и движима вещ № 175, том II, рег. № 10868, дело № 329/26.10.2018г. С.Х.Й. е прехвърлил на П. Г. А. 1/10 ид. част от поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и 1/10 ид.част от построената в имота еднофамилна жилищна сграда.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нот.акт № 176, том 2, рег. № 10869, дело № 330 от 2018г. /приложен по приобщеното гр.д.№ 788/2020г. по описа на ВРС/, С. Й. е продал на ответницата 4/10 идеални части от процесния поземлен имот и 4/10 ид.части от построената в него двуетажна еднофамилна сграда.

С нот.акт за дарение № 69, том 1, рег. № 1058, дело № 81/25.03.2019г. на Б.Х.К. е дарила на М.С.Н. 14/19 идеални части от собствената си ½ идеална част от поземлен имот с ид. ***, заедно с ½ идеална част от построената в него сграда с ид. ***.1, а на Н. Б. Н. – 5/19 ид. части от собствената си ½ идеална част от поземления имот.

С договор за дарение обективиран в нот.акт № 6, том 1, рег.№ 218, дело № 5/2022г. М.С.Н. е дарила на М.Н. Б. 9/19 ид.части от собствените си 14/19 ид.части от ½ ид.част от процесния имот с ид.*** заедно с ½ ид.част от построената в същото дворно място жилищна сграда с ид.***.1 по Кадастралната карта. Със същия нот.акт М.Н. е дарила на Н. Б. Н. 5/19 ид.части от собствените си 14/19 ид.части от ½ ид.част от процесния имот с ид.*** по Кадастралната карта.

Видно от приложената на л. 119 от делото телепоща, ищецът е поканил ответницата на 04.03.2022г. да му предаде ключ за входната врата на процесния имот, като при отказ я е поканил да заплаща обезщетение за лишаване от право на ползване. Видно от съдържанието на съставения протокол от 04.03.2022г. в кантората на нотариус В.П., П. А., чрез процесуалния си представител е отказала да предаде на Н. Н. ключове от входната врата за съсобствения им недвижим имот.

Представени са удостоверения, изх. № БЛ-ГП-17/14.03.2022 г. и изх.

№ БЛ-ГП-18/14.03.2022г., видно от които С.Х.Й. и П. Г. А. са регистрирали на 04.04.2014г. като свой настоящ адрес този в ***.

От съдържанието на приложената на л.149-154 от делото трудова книжка става ясно, че за периода от 10.08.1998г. до 16.08.1999г. П. Г. А. е работила като контрольор в „Транстриумф холдинг“ АД, а от 13.05.2013г. до 5

01.10.2013г. – като чистач-хигиенист в СОК „К.“ ЕАД. От 21.01.2015г. до 28.01.2015г. ответницата е работила като продавач-консултант в „Табак маркет“ АД, а от 07.06.2016г. до 17.08.2016г. – в „Мирана 13“ ООД. Съгласно служебна бележка изх. № 17/03.04.2015г., издадена от ЕТ „Ки ни си – Н. А.

И.“ /л. 157/ в периода от 01.05.2012г. до 30.09.2012г. А. е упражнявала трудова дейност с място на работа к-с К..

Видно от приобщеното към доказателствата по делото гр.д. № 788/2020г. по описа на ВРС с Решение № 3489/27.07.2020г. е отхвърлен предявеният от С.Х.Й. срещу Б.Х.К. /починала в хода на производството и заместена от наследника си Ц. Н. К./, М.С.Н. и Н. Б. Н. иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на с. Б., основан на твърдения за придобиване на собствеността по давностно владение, осъществявано в периода от 1994г. до 22.01.2020г. Решението е влязло в законна сила на 16.12.2021г., когато е постановено Определение № 60452/16.12.2021г. по гр. д. № 2927/2021г. на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване Решение № 849/07.05.2021г. по в. гр. д. № 3146/2020г. на ВОС, постановено по повод проведения инстанционен контрол на решението на ВРС.