Разпореждане № 6392 от 30.07.2024, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6392 гр. София, 30.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20241100901061 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 59186/23.05.2024 г., подадена от А. П. срещу „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ИНДУСТРИАЛНИ ЗОНИ“ ЕАД. В исковата си молба ищцата твърди, че е член на Съвета на директорите на ответното търговско дружество, като между страните бил сключен Договор за възлагане на управлението на 26.01.2023 г. след спечелване на проведен конкурс и решение на Министъра на икономиката и индустрията, взето с Протокол № РД - 18-3-/26.01.2023 г. По силата на сключения договор за възлагане на управлението, на 03.02.2023 г. било извършено вписването на ищцата като член на Съвета на директорите по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ. Срокът на договора за възлагане на управлението бил до 11.11.2027 г.

На 17.05.2024 г. Министърът на икономиката и индустрията, в качеството на представляващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала в ответното търговско дружество взел решения, с които освободил незабавно членове на Съвета на директорите, включително и ищцата, както и прекратил сключените с тях договори за възлагане на управление. Ищцата твърди, че решенията, обективирани в Протокол № РД18- 14/17.05.202 4 г . на Министъра на икономиката и индустрията, в качеството на едноличен собственик на ответното дружество, са незаконосъобразни, взети в противоречие с приложимия закон /нарушени са чл. 17, ал. 1 от Устава и чл. 24, ал. 1 от Закона за публичните предприятия/ и като такива са нищожни. Поддържа, че министъра не е посочил никакви мотиви за освобождаването на ищцата като член на СД и за незабавно прекратяване на договора за възлагане на управление /в частност не са посочени нито предвидените в договора за възлагане на управлението от 26.01.2023 г. основания за прекратяване, нито тези, предвидени в 24, ал.1 от Закона за публичните предприятия/, както и не била дадена възможност на ищцата да вземе отношение по евентуалните основания или мотиви за нейното освобождаване. Ето защо едноличният собственик на капитала е приел решение в грубо нарушение на специалните разпоредби на ЗПП, 1

ППЗПП, както и на устройствените актове. Взетите от едноличния собственик на капитала решения, които са нищожни обуславяли несъществуване на обстоятелствата, заявени за вписване, както и създавали спор относно съществуването на мандатното правоотношение, обективирано в сключения договор за възлагане на управлението, сключен на 26.01.2023 г.

По изложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което 1/ да бъде прогласена нищожност на решението за нейното освобождаване като член на Съвета на директорите на „НКИЗ“ ЕАД, обективирано в Протокол №РД-18-14/17.05.2024 г. на Министъра на икономиката и индустрията, в качеството му на едноличен собственик на капитала на ответното дружество; 2/ да бъде прогласено съществуването на мандатното правоотношение между ищцата и „НКИЗ“ ЕАД, по силата на договора за възлагане на управление, сключен на 26.01.2023 г. като член на Съвета на директорите на „НКИЗ“ ЕАД и 3/ да бъдат прогласени за несъществуващи заявените за вписване обстоятелства по заявление А5 вх. № 20240523095007 по партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ.

С разпореждане №4657 от 31.05.2024 г. постановено по т. д. №1061/2024 г. по описа на СГС, ТО, VO – 18 състав, след проверка редовността и допустимостта на подадената искова молба съдът е дал указания на ищцата на основание чл. 129, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с 1 брой препис 1/ Да посочи изрично дали предявява искове за отмяна на решението, прието от едноличния собственик на капитала на ответното дружество, което счита, че е незаконосъобразно поради посочените в исковата молба обстоятелства или предявява иск за прогласяване на нищожността на това решение, като в последния случай, да заяви ясно и изчерпателно какви са конкретните обстоятелства, на които основава твърденията си за нищожност, включително да заяви изрично дали твърди, че решението е сред тези, посочени в чл. 75, ал. 2, вр. с ал. 1 ТЗ, дали твърди, че решението е отразено като съществуващо в съставения протокол за неговото приемане или в протоколната книга на дружеството, а всъщност такова решение изобщо не е взето, респ. твърди ли, че това решение е извън пределите на определената от закона и учредителния акт компетентност на органа, който ги е приел; 2/ Да посочи ясно конкретните обстоятелства, от които твърди, че за ищцата произтича правен интерес да предяви иск за прогласяване на нищожността на решението, взето от едноличния собственик на капитала /в случай че това е иска, който предявява/; 3/Да посочи ясно конкретните обстоятелства, от които твърди, че за ищцата произтича правен интерес от установителен иск за съществуване на мандатно правоотношение между нея и ответника, по силата на договор за възлагане на управление, сключен на 26.01.2023 г.;4/ Да посочи твърди ли по партидата на ответника в търговския регистър да са вписани конкретни обстоятелства, които счита, че не са съществуващи и ако е така да уточни кога е извършено вписването, какви конкретни обстоятелства са вписани, както и да заяви защо счита, че всяко едно от тях не съществува; 5/ Да посочи обстоятелствата, от които 2 твърди, че за нея произтича правен интерес да предявява искове за установяване на несъществуване на вписани в търговския регистър обстоятелства по партидата на „НКИЗ“ ЕАД, като съобрази разпоредбата на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, която указва кои са страни в производството по уредения с нея иск, както и разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, която урежда последиците на постановеното положително решение по този иск; 6/ Да посочи при какво съединяване предявява исковете, описани в исковата молба, а именно искове за нищожност на решението на едноличния собственик на капитала, за установяване съществуване на правоотношение между страните въз основа на договора за възлагане на управление, съответно искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ – кумулативно или евентуално, като в последния случай да уточни и кои от исковете предявява като главни и кои като евентуални и 7/Да внесе по сметка на СГС държавна такса в размер на 240,00 лв. и да представи вносен документ.

Съобщениe за така постановения съдебен акт, ведно със служебно изготвен препис от последния, са били връчени лично на ищцата на 11.06.2024 г.

Съгласно правилата на чл.60, ал.4 ГПК, следва да се приеме, че дадения срок за отстраняване на констатираните недостатъци на исковата молба е изтекъл в края на работния 18.06.2024 г. До настоящия момент, обаче, ищцата не е предприела никакви действия по изпълнение на указанията на съда. Не е релевирано и искане по реда на чл.63, ал.1 ГПК. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав, визиран в нормата на чл.129, ал.3 ГПК, поради което исковата молба следва да бъде върната.

Независимо от изложеното настоящият състав приема също така, че предявените искове са недопустими, поради което исковата молба подлежи на връщане и на основание чл.130, изр.І ГПК, поради следните съображения:

В исковата молба липсват фактически твърдения, които да обосновават интереса от търсената с исковете защита – липсват твърдения, които биха могли да доведат при установяването им по делото до искания от ищцата краен резултат - липса на валидна воля за прекратяване на мандатното й правоотношение, респективно да обосноват основателност на предявените искове за съществуване на договорното отношение. Това е така, тъй като не е налице правен интерес от установяване недействителността /нищожността/ на решението на едноличния собственик на капитала за освобождаване на ищцата като член на СД, поради липсата на някоя от материалноправните предпоставки за предсрочно прекратяване на договора за поръчка.

Същевременно пороците на процесното решение, на което се позовава ищцата в исковата молба, са такива, които при съобразяване на критериите, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, водят не до неговата нищожност, а до неговата незаконосъобразност. Недопустима обаче е отмяна на решенията на принципала като незаконосъобразни, тъй като по същество ще се стигне до 3 последиците на конститутивен иск, с правно основание чл. 74 ТЗ, какъвто не е предвиден по отношение решенията на едноличния собственик на капитала, с оглед принципа за изчерпателна регламентация на тази категория искове.

Съгласно съдебната практика, обективирана в решение № 311 от 06.02.2019 г. по т. д. 2742/2017 г. по описа на ВКС, ТК, II TO и решение № 234 от 23.12.2016 г. по т. д. 54/2016 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, както и по решение 32 от 28.04.2010 г. по т. д. 431/2009 г. по описа на ВКС, I ТО, също и определение № 50428/17.10.2022 г. по ч. т. д. 1627/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и определение № 50013/06.02.2023 г. по ч. т. д. 283/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, както и цитираната в тях относима практика, е прието, че лице, което не е съдружник, няма регламентирано от ТЗ “право” да бъде управител. Овластяването му за такъв може да бъде оттеглено по всяко време, без обвързване с основания за освобождаване /извод, основан на чл. 141, ал. 4 ТЗ/. Правата на управителя, който не е съдружник, произтичат от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки. В този смисъл, активната легитимация на управителя, който не е съдружник, да оспорва като порочно вписването на заличаването си като управител и вписването на нов управител, не би могла да бъде обоснована с “нарушаване” на гарантирано от закона “право”, възстановимо по реда на така предявените искове, ако биха били основателни. Предвид специалната разпоредба на чл. 24, ал. 1 ЗПП р. обективната липса на обстоятелства, удовлетворяващи предвидените в разпоредбата основания за предсрочно прекратяване на мандатното правоотношение, би обусловила интерес единствено от осъдителен иск за обезщетяване на претърпени вреди и пропуснати ползи от неоснователно прекратяване, без да се засяга валидността на решението на принципала за оттегляне на овластяването /аналогично на правата на довереника по всеки един договор за поръчка, по който доверителят е оттеглил поръчката, без да е налице виновно неизпълнение от страна на довереника - чл. 287 – чл. 288 ЗЗД/. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Определение № 234 от 06.06.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 944/2022 г., I т. о., Определение № 50470 от 11.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1983/2022 г., II т. о., и Определение № 50013 от 06.02.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 283/2022 г., I т. о., с които определения не са допуснати до касация актове на САС, с които са потвърдени определения на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по искове, аналогични на предявените по настоящото търговско дело претенции.

Предвид изложените съображения, Софийски градски съд РАЗПОРЕДИ:

В Р Ъ Щ А искова молба с вх. № 59186/23.05.2024 г. по т. дело №1061/2024 год. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав, ведно с приложенията 4 към нея, на ищцата А. П.-Я., ЕГН **********, к а т о ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 1061/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 състав.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

Препис от разпореждането да се връчи на ищцата.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5