Решение № 336 от 09.04.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Стара Загора, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20255530103500 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, във вр. с чл. 240 ЗЗД.

Ищецът „Банка ДСК“ АД гр. София, чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3 ГПК предявява осъдителни искове за вземанията си срещу длъжника М. Б. Н., претендирани със заявление от 11.07.2025г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по ч. гр. д. № 491/2025г., на Районен съд - Тутракан, за които съдът е отхвърлил претенциите за следните суми: главница за разликата над 44 684, 12 лв. до пълния претендиран размер - 53 302, 97 лв., която разлика се равнява на 8618,85 лв., ведно със законната лихва върху 8618,85 лв. от 11.07.2025 г. до окончателното изплащане.

-

886,80 лв. - договорна лихва за периода 25.02.2025 г. - 24.06.2025 г.

-

38,28 лв. санкционна лихва за периода 25.02.2025 г. - 24.06.2025 г.

291,39 лв. законна лихва върху главницата от 53 302,97 лв. за периода 25.06.2025 г. - 10.07.2025 г.

С настоящата искова молба ищецът моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответницата да заплати на банката посочените погоре суми.

За останалите претендирани суми съдът издал Заповед за изпълнение № 1

197/15.07.2025 г. и изпълнителен лист № 167/15.07.2025 г. за следните суми:

•

44 684, 12 лв. - главница, ведно със законната лихва от 11.07.2025 •

759, 63 лв. държавна такса, съобразно уважената част;

-

81, 96 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената г.; част.

Ищецът излага подробни съображения относно допустимостта на исковата си претенция, обосновавайки предходно развитото производство по издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на „Банка ДСК“ АД срещу ответницата М. Б. Н..

Посочва се, че с Разпореждане № 964/15.07.2025 г., съдът отхвърлил претенциите на банката за:

Главница за разликата над 44 684, 12 лв. до пълния претендиран размер 53 302, 97лв., която разлика се равнява на 9835,32лв., ведно със законната лихва върху 9835, 32 лв. от 11.07.2025 г. до окончателното изплащане;

-

886, 80 лв. договорна лихва за периода 25.02.2025 г. -24.06.2025г.;

-

38, 28 лв. санкционна лихва за периода 25.02.2025 г.-24.06.2025г.;

291, 39 лв. законна лихва върху главницата от 53 302, 97 лв. за периода 25.06.2025 г. - 10.07.2025 г.

Според заповедния съд, договорът за кредит бил недействителен, поради неправилно определен ГПР, като на осн. чл. 23 ЗПК, присъдил само чистата стойност на отпуснатата сума, след приспадане на плащанията от длъжника. Разпореждането влязло в сила на 24.07.2025г. С него съдът дал указания на банката, че може в 1 -месечен срок от влизане в сила на разпореждането да предяви осъдителни искове вземанията, за които било отхвърлено заявлението. За останалите суми съдът издал Заповед за изпълнение №197/15.07.2025г. и изпълнителен лист № 167/15.07.2025г., описани по-горе.

Твърди се, че с Договор за кредит за текущо потребление от 08.04.2022г.

„Банка ДСК“ АД предоставила на ответницата потребителски кредит в размер на 70 000 лева със срок на издължаване 120 месеца. Сумата по отпуснатия кредит била предоставена на същата дата по разплащателна сметка *********** с титуляр кредитополучателя. Същата сметка служила и за обслужване на кредита - чл. 5 от договора за кредит. За предоставения кредит ответницата се задължила да заплаща лихва в размер на 4,75% годишнопроменлив лихвен процент, формиран от два компонента: 1/ РЛП - референтен лихвен процент, представляващ индикатор “Среден лихвен процент по салда 2 по срочни договори в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“, който към датата на сключване на договора бил 0.060 % и 2/ фиксирана преференциална надбавка в размер на 4,690 % при изпълнение на подписаните Условия за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление.

Лихвеният процент по кредита бил зависим и от стойността на РЛП и подлежал на промяна два пъти годишно - на 15 януари и на 15 юли. При отрицателна стойност, същата се приемала за 0%. Лихвеният процент подлежал на едностранна промяна от страна на банката и при нарушаване от страна на кредитополучателя на Условията за ползване на преференциална лихвена надбавка. Според договора при нарушаване на условията, правото зьа ползване на преференциите отпадало изцяло и приложимият лихвен процент се увеличавал до достигане на 6,190%. Ответницата била ползвала преференциален лихвен процент, тъй като била клиент на банката по пакет ДСК Премиум, който предоставял специални преференциални условия, посочени в Приложение №1 към процесния договор. За ползване на пакета дължала месечна такса от 12 лева съгласно договора. Отстъпката, която кредитополучателят ползвал по договорения лихвен процент и условията за прилагането били разписани в Приложение № 2 към договора. За ползване на отстъпка от 1% кредитополучателят бил поел ангажимента да осигурява по обслужващата кредита разплащателна сметка месечни постъпления от удостоверен доход в размер на 2117,23 лева. Кредитополучателят ползвал допълнителна отстъпка от 0,50% като служител на ТЕЦ „Марица Изток“.

За срока на ползване на кредита банката не била отнемала преференциите по подписаните Условия. Лихвеният процент за договорна лихва бил променян поради извършени промени от БНБ на стойностите на РЛП, като за периода 15.07.2022г. - 15.01.2025г. са посочени прогресивно нарастващи стойности на лихвения процент, като към последната дата той бил в размер на 4,99%. Този лихвен процент бил прилаган до 25.06.2025г., на която дата настъпила предсрочната изискуемост на главницата, поради което било преустановено начисляването на договорна лихва.

Страните били договорили издължаване на кредита с месечни анюитетни вноски в размер на 733,93 лева, включващи главница и договорна лихва в съотношение: увеличаваща се сума по главницата и намаляваща сума по договорната лихва съгласно погасителен план и ГПР от 08.04.2022г.

Договорената падежна дата била 25-то число на месеца с първа падежна дата 25.04.2022г. и с последна падежна вноска 08.04.2032г. С промяна на лихвения процент по кредита бил променян размера на погасителните вноски.

Подписаният погасителен план и ГПР на 08.04.2022г. бил валиден към датата на подписване на договора и не отразявал последващите промени на 3 лихвения процент. В същия били отразени месечните такси от 12 лв., дължими на основание чл. 3 от Договора за ползване на пакет Премиум на банката.

Посочен бил ГПР в размер на 5,23%, който бил изчислен въз основа на общите разходи по кредита, включващи договорни лихви в размер на 17881,04 лв. и такси по пакет Премиум в размер на 1440 лв. Те били включени в общия разход по кредита, тъй като пакетът Премиум бил пряко свързан с формирането на договорния лихвен процент по кредита. В изчислениято на ГПР по ПП не бил включен разходът за застрахователна премия - 48,19 лв. на месец, въпреки че премията била посочена като допълнително плащане от кредитополучателя. Банката не била приемала като обезпечение по договора недвижим имот, поради което не била сключвана и имуществена застраховка.

Кредитополучателят бил включен в групата на застрахованите лица по групова застраховка №D0005391840220408 с Групама животозастраховане ЕАД с покрит риск - Живот. Сключената застраховка нямала връзка с договора за кредит и не била условие за отпускането на кредита.

Банка ДСК извършила сравнително изчисление на ГПР чрез калкулатор, съгласно който ГПР бил в размер на 5,2224% с параметрите по кредита.

Вземанията на банката били обезпечени с договор за залог на вземане по сметка от 08.04.2025г. - съгласно т. 10 от договора.

Ответницата допуснала забава в погасяването на месечните погасителни вноски, считано от 25.02.2025 г., като преустановила обслужването на кредита. Последната, постъпила по кредита сума, била на 14.03.2025 г.

Съгласно общите условия, банката упражнила правото си да обяви остатъка от главницата за предсрочно изискуема, за което била уведомила ответницата.

Видно от Договор за кредит за текущо потребление от 08.04.2022 г. и приложенията към него била налице валидна облигационна връзка между банката като кредитор и М. Н. като длъжник - кредитополучател по сключения договор за банков кредит. Договорът бил сключен в писмена форма, подписан бил от страните, съдържал всички съществени елементи дата на сключване, вид на кредита, пълна индивидуализация на кредитополучателя, размер на отпусната сума, ГПР, обща дължима сума, срок на издължаването, начин на усвояване и погасяване, размер на договорната лихва, правото на отказ от договора и др.

Видно от представено извлечение от счетоводна сметка №11/28904253 от 11.07.2025 г. кредитополучателят М. Б. Н. била допуснала забава в погасяване на месечните погасителни вноски съгласно договорените условия с банката. В т.8 от извлечението били изброени всички падежирани вноски, които не били издължени до обявяване на кредита за предсрочно изискуем, 4 както и дните забава общо 135. Кредитополучателят не бил погасил следните вноски:

На 25.02.2025 г. - 443,45 лв.

На 25.03.2025 г. - 739,41 лв.

На 25.04.2025 г. - 739,41 лв.

На 25.05.2025 г. - 739,41 лв.

На основание чл. 16 ОУ банката била начислила за периода на забавата обезщетение за забава в размер на 10% върху просрочената главница за периода 25.02.2025г. - 24.06.2025г., което било в размер на 38,28 лева. за този период била дължима и договорна лихва, която възлизала на 886,80 лв.

След настъпване на предсрочната изискуемост, на основание ОУ банката била начислила законна лихва върху неиздължената падежирала предсрочно изискуема главница, дължима от 25.06.2025г. Претендираното обезщетение за забава за периода 25.06.2025г. - 10.07.2025г. в размер на 291,39 лева било формирано с лихвен процент, равен на законната лихва за периода.

Предсрочната изискуемост на остатъка от главницата по кредита била настъпила на 25.06.2025г. съгласно потвърждение за получаване от куриер за доставка на уведомление с изх. № № 0090-20-03996/19.06.2025г. за обявяване на предсрочна изискуемост. Заявлението за издаване на Заповед и изп. лист по реда на чл. 418 ГПК било подадено след настъпилата изискуемост. С получаването на посоченото уведомление настъпвали последиците на предсрочна изискуемост.

С оглед гореизложеното, моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди М. Б. Н., с ЕГН *************, с адрес село *************, да заплати на „Банка ДСК“ АД, на основание договор за кредит за текущо потребление от 08.04.2022г., сумите: главница в размер на 8618,85 лв. от общо дължимата 53 302,97 лв., ведно със законната лихва върху 8618,85 лв. от 11.07.2025г. до окончателното изплащане, 886,80 лв. договорна лихва за периода 25.02.2025г. - 24.06.2025г., 38,28 лв. санкционна лихва за периода 25.02.2025г. - 24.06.2025г., 291,39 лв. законна лихва върху главницата от 53 302,97 лв. за периода 25.06.2025г. - 10.07.2025г., за които вземания има РС Тутракан е постановил Разпореждане с №964/15.07.2025г. по ЧГД №491/2025г. за отхвърляне на заявлението по чл. 417 ГПК за издаване на ЗНИ и изп. лист.

Претендира направените разноски в заповедното и в настоящото производства.

Ответницата М. Б. Н., в законоустановения срок не е депозирала писмен отговор.

В съдебно заседание за ищеца „Банка ДСК“ АД, гр. София, се явява юриск. Д. Б.. Заявява, че поддържа доводите посочени в исковата молба и 5 моли съда да уважи изцяло предявените осъдителни искове. Моли да им бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна М. Б. Н. - редовно и своевременно призована, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съобразно чл.235 от ГПК, намери за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр. дело № 491/2025 г., по описа на РС Тутракан, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 197 от 15.07.2025г., с която е разпоредил длъжникът – М. Б. Н., гр. Стара Загора, да заплати незабавно на заявителя - ищеца „Банка ДСК“ АД, гр. София, сумите: главница – 44 684, 12 лв.; законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението на 11.07.2025г.; държавна такса – 759,63 лв.; юрисконсултско възнаграждение – 81,96 лв. Във връзка със заповедта за незабавно изпълнение е издаден Изпълнителен лист № 167/15.07.2025г. на основание чл. 416 вр. чл. 417 от ГПК.