Решение № 183 от 14.07.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. гр. Хасково, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20265640200393 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Център за Комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания – гр. Хасково, ЕИК ********, срещу Наказателно постановление № ****/17.04.2026 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - град Хасково, с което за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ, вр. чл.244, ал.1, т.1 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ, е наложил на жалбоподателя в качеството на работодател административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 800 евро.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон на издаденото НП, както и за необоснованост и неправилност на същото. Поддържа се липсата на извършено виновно нарушение по чл. 245 от КТ, поради временна обективна невъзможност за работодателя да изплати пълния размер на трудовото възнаграждение във връзка с негови финансови затруднения. Неправилно бил приложен чл. 245 КТ, фактите не били изяснени от АНО. Налице била и неправилна индивидуализация на наказанието, а санкцията била несъразмерна. Според жалбоподателя нарушението било маловажно, тъй като било единично и липсвали съществени вредни последици от същото, а работодателят предприел действия за отстраняването му. Моли съдът да отмени изцяло НП като незаконосъобразно и неправилно, алтернативно – да измени НП като приложи чл.415в от КТ.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“гр.Хасково- редовно уведомен, не се явява. Същият се представлява от 1 редовно упълномощения ст.юрк. ****, която взема становище за неоснователност на жалбата, респ. – за законосъобразност на НП. В съдебно заседание и в писмени бележки по делото излага доводи в насока, че същото е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

Във връзка с постъпили сигнали в Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, на 10.02.2026г. св.Л. Г. и св.К. К. – инспектори в Д“ИТ“-гр.Хасково извършили проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места в Център за **********************– гр.Хасково. Във връзка с проверката, с призовка (на основание чл.45, ал.1 от АПК ) с изх. № 2605344/10.02.2026г., били изискани необходимите документи за проверката, в т.ч. трудови договори на работещите в центъра лица, документация за сумарно изчисляване на работното време, графици, отчетни форми, ведомости за заплати, банкови извлечения за изплатени трудови възнаграждения и др.

Документите били представени в Дирекция „ИТ”- гр.Хасково и след извършена проверка на същите в периода от 13.02.2026г. до 02.03.2026г., от проверяващите били констатирани нарушения, допуснати от страна на работодателя ************************– гр.Хасково, описани в съставения Протокол за извършена проверка № *** от 06.03.2026г.

От представените им за целите на проверката документи, проверяващите установили, между *********** ЕГН:********** бил сключен Трудов договор №02/02.08.2024г. за заемане на длъжност ****** в центъра, при пълно работно време - 8 часа и основно месечно възнаграждение в размер на 981,00 лева. С Допълнително споразумение №34/ 13.05.2025г., трудовото възнаграждение на служителката ******** било променено на 577,76 евро (1130,00 лева), а с ведомост заплати за м. 01.2026г., за пълен отработен от нея месец от 20 работни дни, работодателят начислил на Кадрие Рамадан Рамадан основно трудово възнаграждение в размер на 577,76 евро, вместо гарантирания минимум от 620,20 евро - какъвто бил размера на установената минималната работна заплата в страната, считано от 01.01.2026г.

След допустимите по чл. 272, ал.1 от КТ удръжки (за данъци и осигурителни вноски, които са за сметка на работника), по банков път на лицето била изплатена сумата от 349,60 евро, при уговорена с трудовия договор периодичност на окончателно изплащане на трудовите възнаграждения до 28мо число на текущия месец.

Така проверяващите достигнали до извода, че ******************, в качеството си на работодател, не е изплатил по някои от способите предвидени в чл.270, ал.3 от КТ на ***************, ЕГН **********, на длъжност *********** в Центъра за м. януари 2026г., за пълен работен месец от 20 дни, гарантираното трудово възнаграждение в размер не по-малко от минималната работна заплата в страната – 620,20 евро, установена за страната на основание чл.244, ал.1, т.1 от КТ с ПМС № 243 от 13.11.2025г. (Обн., ДВ, бр.98 от 2025г.), считано от 01.01.2026г., пропорционално на работното време, в нарушение на 2 чл.245, ал.1 от КТ.

За това нарушение от св. Л. О. Г., в присъствие на св.К. К. и изпълняващ функциите на Директор на Център за Комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания – гр.Хасково, бил съставен АУАН №26-2600066 от 06.03.2026г., в който са отразени горните констатации.

Жалбоподателят е бил поканен за съставяне на АУАН и представляващият го е присъствал при съставянето му, който в графата за писмени възражения вписал „Възразявам!“, след което екземпляр от АУАН е бил връчен лично на представляващия Центъра – ***********, изпълняващ функциите Директор на центъра, съгласно Заповед ***/ 12.12.2025г.

Въз основа на този АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление № 26-2600066/17.04.2026г., с което за нарушение по чл.245, ал.1, вр. чл.244, ал.1, т.1 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ, на жалбоподателя в качеството на работодател е наложено адм. наказание „Имуществена санкция“ в размер на 800 евро.

Изложената фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Л. О. Г. и К. А. К. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които са достигнали в хода на административно-наказателното производство, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне, на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Показанията на посочените свидетели се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Съгласно чл.244, ал.1, т.1 от КТ, Министерският съвет определя минималната работна заплата за страната за всяка календарна година.

В чл.270, ал.3 от КТ е посочено, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда по негова платежна сметка. В случай че платежната сметка е извън страната, таксите за паричния превод са за сметка на работника или служителя.

Наложеното с наказателното постановление административно наказание е на основание чл.414, ал.1 КТ, който предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

3

Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция“, е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.

Не са допуснати и нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН в присъствие на представляващия жалбоподателя, същият му е предявен и връчен, с което е осигурена възможността представляващият жалбоподателя да се запознае с съдържанието му, както и да направи възражения по него. Спазени са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, а именно неизпълнение на задължения, вменени със закон, като оттам ясни са твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и датата на откриване на нарушителя.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление отговарят на изискванията за необходимо съдържание, като деянието е описано в достатъчна степен ясно с всички характеризиращи го от обективна страна признаци, по начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя така, че да разбере всички факти от състава на нарушението, за което е привлечен към административно наказателна отговорност, за да може да организира защитата си. Ясно е описано по време, място и начин на извършване вмененото административно нарушение, а оттам – изведена е и правилна правна квалификация на вмененото на санкционираното лице административно нарушение.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.

Тоест - не са налице съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на атакуваното НП на това основание.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства по обвинението, повдигнато с АУАН, по което с наказателното постановление е ангажирана отговорността на жалбоподателя, действително се установяват по безспорен начин.

В случая отговорността на ****************** – гр.Хасково, в качеството на работодател, е ангажирана за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ, която разпоредба регламентира при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя да се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.

От фактическа страна обвинението се основава на това, че жалбоподателят в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, в нарушение на горепосочената законова разпоредба, не е изплатил по някои от способите предвидени в чл.270, ал.3 от КТ на ************************ за м. януари 2026г., гарантираното трудово възнаграждение в размер не по-малко от минималната работна заплата в страната в размер на 620,20 евро, която е 4 установена с ПМС №**** от 13.11.2025г. (Обн., ДВ, бр.98 от 2025г.), считано от 01.01.2026г., пропорционално на работното време. Горните обстоятелства се установяват безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Видно от приложените по делото Трудов договор ****************** е назначена на длъжност *********“ при пълно работно време - 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 501,58 евро (981,00 лева), платимо окончателно до 28-мо число на текущия месец, размерът на което с допълнително споразумение ****/13.05.2025г., е бил променен на 577,76 евро (1130, 00 лева). Видно от приложената ведомост заплати за м. Януари 2026г. на ******************, за пълен работен месец от 20 работни дни, работодателят е начислил основно трудово възнаграждение в размер на 577,76 евро и след допустимите по чл.272, ал.1 от КТ удръжки (за данъци и осигурителни вноски, които са за сметка на работника) е превел сумата от 349,60 евро по сметка в банка на нейно име на 23.01.2026г. Видно от изброените документи, за м. януари 2026г. работодателят е начислил на********* при пълен работен месец от 20 работни дни трудово възнаграждение в размер на 577,76 евро, което е по-малко от размера на установената считано от 01.01.2026г минималната работна заплата в страната, а именно: 620,20 евро. По този начин работодателят не е изпълнил задължението при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника/служителя, да гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.