Решение № 4285 от 28.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4285 гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100515249 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 19.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 58025/ 2020 г. на Софийски районен съд, ГО, 165 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Т. Б. Н.

/ЕГН **********/ срещу М. Д. М. /ЕГН **********/ иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000 лв., „представляваща стоп- капаро, преведено по банков път на ответника по Предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот от 20.06.2019 г., сключен между продавача М. Д. М. и купувача „ДД И.-Е.“ ЕООД- гр. София /ЕИК *******/, представлявано от К. Д.- Управител, с предмет: ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Бистрица, СО, одобрени със Заповед № РД-18-51/ 03.11.2011 г. на Изп. Директор на АГКК, находящ се в Столична община, с. Бистрица, ул.„*******, с площ от 782 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, заедно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатори *** и 04234.

6970.841.2 по КККР на с. Бистрица, СО, басейн и барбекю“.

Постъпила е въззивна жалба от Т. Б. Н. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на горепосочената сума, ведно с разноските по делото.

1

Въззиваемата страна М. Д. М. /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от СРС решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Предявеният от Т. Н. срещу М. М. осъдителен иск по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД е основателен.

Фактическият състав на чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно доказване факта на плащане на процесната сума, а ответникът дължи доказване, че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото /чл.154 ГПК/.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал /писмени и гласни доказателства/ обосновава извод на въззивния съд за наличие на визираните в чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД материално- правни предпоставки за уважаване на иска, поради настъпило за ищеца обедняване за сметка обогатяването на ответника, поради плащането без основание от първия на сумата 10 000 лева, внесена по банкова сметка на последния на 10.06.2019 г.

Не е спорно между страните, а се установява и от събраните в процеса доказателства, че сумата 10 000 лева е внесена от ищеца Т. Н. по банкова сметка на ответника М. М. в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД на 10.06.2019 г., с посочено основание на плащането: „стоп капаро“.

Според фактическите твърдения на ищеца през м.06.2019 г. между страните са 2 водени преговори относно възможността същият да закупи от ответника недвижим имот, представляващ поземлен имот /ПИ/ с площ от 782 кв.м., ведно с построените в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда, басейн и барбекю, находящ се в с.

Бистрица, Софийско, ул.„*******, относно който обаче впоследствие не били сключени нито предварителен, нито окончателен договор за покупко- продажба. Такъв предварителен договор за имота- според фактическите твърдения на ответника М., бил сключен на 20.06.2019 г. между него и трето за настоящия спор лице- „ДД И.-Е.“ ЕООД- гр. София /ЕИК *******/, с Управител К. Д. Д., като плащането на сумата 10 000 лв. от страна на ищеца Н. служело като „стоп- капаро“ по този договор, и предвид неизпълнението на насрещното задължение за финансиране на дружествотокупувач за плащане цената по договора, същият бил развален и ответникът задържал задатъка.

Според събраните в процеса доказателства между страните действително е имало преддоговорни отношения, насочени към сключването на договор за покупкопродажба на горепосочения недвижим имот, който- според твърденията на насрещните страни, представлявал бивша собственост на ищеца Н. и бил закупен на публична продан от ответника М., като целта на преговорите била да бъде отново придобит чрез покупко- продажба от бившия собственик Т. Н.. Доказателства във връзка с тези твърдения по делото обаче не са представени.

Доказателства за своевременно подаване на писмения отговор на исковата молба по чл.131 ГПК от страна на ответника по делото също липсват /такива са данните и от извършената от въззивния съд служебна справка/, поради което и възраженията му, изложени в отговора, се явяват преклудирани. Независимо, че е получил указания за съдържанието на писмения отговор и за последиците от неподаването му- чл.133 ГПК, в срока за отговор на исковата молба ответникът не е подал такъв и съответно не е реализирал защита по същество- чрез излагането на конкретни възражения срещу основателността на иска и заявяването на конкретно становище по твърдените от ищеца факти и обстоятелства /чл.131, ал.2, т.4 ГПК/. Поради това и направените след срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК възражения, които не са свързани със служебното приложение на закона, се считат за преклудирани на основание чл.133 ГПК и не могат да бъдат релевирани за първи път както впоследствие в първоинстанционното производство, така и във въззивното производство.

Независимо от горното, следва да се отбележи, че не представлява годно доказателство за установяване насрещните твърдения на ответника, дори да се приеме, че са своевременно релевирани в процеса, приложеното извлечение от предварителен договор с дата 20.06.2019 г. /4 страници от 5, без страница № 2/, тъй като същият е сключен между ответника М. М. и трето за спора лице- „ДД И.-Е.“ ЕООД, между което и ищеца Н. няма твърдения, нито данни и доказателства по делото да има връзка като 3 между „свързани лица“, както и друга връзка, основана на сключен помежду им договор, вкл. такъв с характеристиките на съглашение за поемане на дълг, в какъвто смисъл са изложени от първоинстанционния съд съображения за отхвърляне на иска.

Доколкото между страните по спора- Т. Н. и М. М., няма никаква договорна обвързаност, в изпълнение на която именно да е извършено процесното плащане на сумата 10 000 лв., независимо от обозначаването й като „стоп- капаро“ в платежния документ, при събраните в процеса доказателства не може да се приеме, че е налице основание за задържане на заплатената от ищеца Н. по сметка на ответника М. на 10.06.2019 г. сума от 10 000 лева, поради което и искът по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, който е основателен и доказан, неправилно е отхвърлен с обжалваното решение. Липсват доказателства между страните по сключения на 20.06.2019 г. предварителен договор и ищеца Т. Н. да е налична уговорка за встъпване в дълг /чл.101 ЗЗД/ или заместване в дълг /чл.102 ЗЗД/ относно фактическото плащане на сумата 10 000 лв. по повод чуждото материално правоотношение. Никъде в текста на предварителния договор или в друг документ няма такива изявления на страните, като свидетелските показания на св. Д. М. /син на ответника М. М./, преценени при условията на чл.172 ГПК и с оглед ограниченията, предвидени в чл.164, ал.1, т.1, т.3 и т.5 ГПК, не са годни да установят такава договорна клауза, тъй като са недопустими за установяването на такива факти и обстоятелства.

При въведените в процеса фактически твърдения ответникът е следвало да установи с допустими по ГПК доказателствени средства от една страна, че е имало уговорка стоп- капарото по предварителния договор да бъде заплатено от Н. вместо дружеството- купувач, и от друга страна- че страната, дала задатъка, т.е. купувачът по предварителния договор не е изпълнил задължението си по причина, за която той отговаря, поради което и ответникът има право да задържи задатъка- съгласно чл.93, ал.2, изр.1 ЗЗД, т.е. налице е изискуемото от чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД основание за плащане /задържане/ на процесната сума, обосноваващо отхвърляне на иска. Следва да се отбележи в тази връзка, че по делото не са ангажирани доказателства както за причините за неизпълнението на предварителния договор, така и за развалянето му от страна на ответника, каквото е твърдението му по делото.

Предвид горното, тъй като искът е доказан по основание и размер, следва да бъде постановено решение за уважаването му, като на ищеца бъде присъдена процесната сума- обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно с разноските по делото.

При тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение, което е неправилно, следва да бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение за присъждане на процесната сумата от 10 000 лв., получена без основание от ответника М., ведно с 4 разноските по делото.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи да заплати на ищеца сумата 1 200 лв.- разноски за първо-инстанционното производство /400 лв.- държавна такса, и 800 лв.- платено адв. възнаграждение/, и на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият дължи да заплати на въззивника сумата 1 000 лв.- разноски за въззивното производство /200 лв.- държавна такса, и 800 лв.- платено адв. възнаграждение/.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение от 19.07.2021 г., постановено по гр. дело № 58025/ 2020 г. на Софийски районен съд, І ГО, 165 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА М. Д. М. /ЕГН **********/ да заплати на Т. Б. Н. /ЕГН **********/ на основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД сумата 10 000 лв. /десет хиляди лева/, заплатена без основание на 10.06.2019 г. от Т. Б. Н. по банкова сметка на М. Д. М. в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, а също и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/- разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА М. Д. М. /ЕГН **********/ да заплати на Т. Б. Н. /ЕГН **********/ сумата 1 000 лв. /хиляда лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5