Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1841 от 13.11.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5497/2023
Вид
Решение № 1841
Подписан
13.11.2023
В сила
30.11.2023
Състав
Димитър Василев Кацарев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1841 гр. Пловдив, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20235330205497 по описа за 2023 година и за да произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл едващи от ЗАНН.

Настоящето производство е образувано въз основа на жалба от Л. В. М. от гр.Пловдив, ЕГН ********** чрез процесуален представител адв.Т. Т. срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0046256 на ОДМВР Пловдив.

В жалбата се иска отмяна на издадения ЕФ поради неговата незаконосъобразност и недопустимост. Посочено е че подробни мотиви в подкрепа на твърдението ще се изложат в съдебно заседание.

Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв.Т. Т., който поддържа жалбата и искането за отмяна на ЕФ. Представи доводи в подкрепа на искането за отмяна на ЕФ а именно не ясно описание на нарушението поради посочване на две нарушения – превишаване на разрешената скорост и за нарушение на Кодекса за застраховането, което нарушавана правата на защита на жалбоподателя и невъзможността му да разбере какво е нарушението. Посочи, че при издаване на ЕФ, АНО не е приложил снимков материал удостоверяващ мястото на АТСС и с което е нарушил нормативната уредба, и като процесуално нарушение е достатъчно основание за отмяна на ЕФ. Посочи, че при издаване на ЕФ, АНО не е съобразил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото собственика на МПС не е бил уведомен от застрахователната компания, както и че веднага след като е 1 установил това обстоятелство собственика е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Направи искане за присъждане на разноски, както и представи доказателство за размера на направени такива.

Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. Преди даване ход на делото, с административната преписка представя писмено становище за неоснователност на жалбата, с което представя и доводи за правилно и законосъобразно издаден ЕФ и моли същия да бъде потвърден. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0046256 е съставен от ОДМВР Пловдив против жалбоподателя Л. В. М. като собственик на МПС МИЦУБИШИ ПАДЖЕРО с рег.№ **** за това, че на 06.09.2022г. в 07:22 часа в гр.Перущица, улица Иван Вазов до бензиностанция А2 с посока на движение юг на север, е установено с АТСС TRF1-M 530 управление на МПС МИЦУБИШИ ПАДЖЕРО с рег.№ ****, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка Г.О. Със съставения ЕФ за извършеното нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във връзка с чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ на жалбоподателя М. е наложено административно наказание Глоба в размер на 250 лева.

След извършена справки на интернет страницата на „Гаранционен фонд“ било установено че към дата датата 06.09.2022г. МПС с ДКН **** няма активна застраховка „ГО“. Било е установено и че към датата 21.09.2022г. МПС с ДКН **** има активна застраховка „ГО“, серия GA номер 110113912 от Застраховател ЗД Бул Инс АД, с начална дата на покритие 21.09.2022г. и крайна дата на покритие 20.09.2022г.

По административната преписка е приложена справка от 28.08.2023г. от информационните масиви на МВР, съгласно която лек автомобил МИЦУБИШИ ПАДЖЕРО с рег.№ **** е собственост на жалбоподателя Л.

М..

ЕФ бил издаден на собственика на МПС. Последният, чрез своя законен представител, в законоустановения 14 дневен срок от връчване на ЕФ е депозирал жалба срещу него, чрез административнонаказващия орган. По делото липсва данни за датата на връчване на ЕФ, няма и възражения от АНО за подаване жалбата извън законоустановения срок, поради което и съдът приема че жалбата е депозирана в законоустановения срок.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства – част от административнонаказателната преписка.

2

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: съдът намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена е в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, приложим по препращане от чл.647, ал.3 от КЗ и от надлежна страна.

Относно основателността на жалбата: разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

В тази насока, съдът взе предвид следното:

Жалбоподателят Л. М. е наказан за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно който - договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

За неизпълнение на това задължение е предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл.638, ал.1 от КЗ: глоба от 250 лв. – за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.

Съгласно ал.4 на същия член когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1.

Според разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка.

Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638, ал.4 и 6.

В този случай разпоредбата на чл.189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.

Съгласно горните разпоредби се установява, че е допустимо издаване на ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на 3 автомобилистите. В тези случаи КЗ препраща към условията и реда за издаване на ЕФ предвидени в Закона за движение по пътищата. Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН , възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП . Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

Следователно изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, към които препраща и разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено в случая. В обжалвания електронен фиш са посочени още мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на имуществената санкция, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Предвид изложеното настоящият състав, счита че процесния електронен фиш съдържа всички реквизити съгласно ЗДвП, но въпреки изложеното същия следва да бъде отменен поради следните основания:

Законодателят прави ясно разграничение на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и това по чл.638, ал.4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ от момента на придобиване и регистриране в РБългария на МПС или от изтичането валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

За съставомерността на деянието по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е без правно значение дали автомобилът се управлява или не, като състава се довършва с неизпълнение на задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ от лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

Съвсем различен е съставът на нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ, което е довършено при установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ангажирането на 4 административно-наказателната отговорност при нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ се реализира със съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление съгласно чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ.

В атакувания

ЕФ имаме друга диференцирана процедура, регламентирана в нормата на чл.647, ал.3 от КЗ която не е упомената в обжалвания електронен фиш, като правилната правна квалификация, съответстваща на описаното нарушение в текстовата част на електронния фиш би била – чл.647, ал.3, вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2 от КЗ. С разпоредбите на КЗ законодателят е въвел особен ред за установяване на административно нарушение, изразяващо се в управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; за налагане на съответното административно наказание и за заплащане на определените по размер глоба или съответно имуществена санкция. Този ред е приложим само по отношение на собственика на моторното превозно средство и е в отклонение от общото правило, въведено в чл.647, ал.1 и ал.2 от КЗ. С оглед констатираните несъответствия между описаното нарушение, посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма, остава неясна волята на административно-наказващия орган досежно конкретното нарушение, което се твърди, че е осъществено от наказаното лице.

Съдът намира, че така вмененото на жалбоподателя М. нарушение, посочено като нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ води до невъзможност да се разбере за какво е наложено наказанието – дали за това, че като собственик на посочения в електронния фиш лек автомобил няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или за това, че е установено управлението на собственото му МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Описаните съществени нарушения на процесуалните правила и приложимия за осъщественото деяние материален закон са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и неговата отмяна.