Протокол № 275 от 08.04.2026, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 275 гр. С., 08.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Величка Маркова

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело № 20255440101523 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът Б. Р., редовно призован не се явява и не се представлява.

Постъпила е молба от процесуалния му представител адв. О., с която изразява становище по хода на делото както и по отношение на изготвеното заключение като моли същото да се приеме. Прави се искане за изменение размера на иска на основани чл. 214 ал. 1 от ГПК с оглед заключението по експертизата. Изразява становище по същество. Представя договор за правна защита и съдействие и списък с разноски.

За ответника Р. *** - С., редовно призован, се явява юриск. М. Х., редовно упълномощена. Представя и актуално пълномощно.

Вещото лице С. Щ., редовно призована, налице.

Съдът докладва постъпило заключение по назначената ССчЕ, депозирано на 27.03.2026 г.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.

Юриск. Х. – Да се даде ход на делото. Представям ново пълномощно с оглед промяната на ръководството на дирекцията.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Юриск. Х. – Оспорвам исковете по съображения изложени в отговора.

Поддържам писмения отговор.

На основание чл.146 от ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА се делото:

Обстоятелствата, от които произтичат

1 претендираните права и възражения:

С исковата молба ищецът твърди, че е служител в системата на МВР като същият понастоящем заема длъжността „*** - С. като полага 12-часови смени, включително нощен труд.

За периода 01.01.2023 г. - 30.09.2025 г. е положил 2000 часа нощен труд, който при преизчисляване с коефициент 1,143 възлиза на 2286 часа дневен труд. Разликата от 286 часа представлява извънреден труд, който не е заплатен.

Ищецът твърди, че съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно и допълнителни възнаграждения, включително за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).

Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично (чл. 187, ал. 1 ЗМВР), като при работа на смени се прилага сумирано изчисляване за тримесечен период.

Работата извън редовното работно време се компенсира съгласно чл. 187 ЗМВР чрез допълнителен отпуск или възнаграждение, като извънредният труд се заплаща с увеличение от 50% върху основното възнаграждение. Редът за отчитане и компенсиране на работното време се определя с наредби на министъра на вътрешните работи.

Твърди, че в действащите наредби липсва изрична уредба за преобразуване на нощния труд в дневен, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407/2014 г. Тази липса представлява празнота в правната уредба, поради което следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от нея, при сумирано изчисляване нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. На основание чл. 179, ал. 1 и чл. 188, ал. 2 ЗМВР, както и препращането към Кодекса на труда, приложението на този коефициент е задължително. Неприлагането му води до неравнопоставеност спрямо други държавни служители и работници по трудово правоотношение.

Сочи, че с Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 Съдът на ЕС приема, че макар да не е задължително нощният труд да е с по-кратка продължителност, следва да се предвидят компенсаторни механизми – като заплащане или други придобивки.

Липсата на такива, както и на методика за изчисление, е несъвместима с правото на ЕС, ако не се основава на обективен критерий.

Ищецът твърди, че измененията в чл. 187 ЗМВР (ДВ бр. 60/2020 г.), които предвиждат коефициент 1, водят до неравно третиране на служителите в МВР спрямо други категории работници, без обективно оправдание. Това противоречи на принципа на равенство и на правото на ЕС, поради което следва да се приложи субсидиарно чл.

9, ал. 2 от НСОРЗ и коефициент 1,143. Поради неизплащане на дължимото възнаграждение работодателят е изпаднал в забава (чл. 84, ал. 1 ЗЗД) и дължи обезщетение под формата на законна лихва. Претендира се лихва за периода 01.01.2023 г. – 15.05.2025 г. Съгласно ЗМВР се дължи възнаграждение за извънреден труд. При липса на изрична уредба за преобразуване на нощния труд, следва да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, както и закрилата по Кодекса на труда.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

2

Сочи, че ищецът е държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, чиито правоотношения се уреждат от специалния закон - ЗМВР. За процесния период той е работил на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време, като при превишаване на нормата положеният труд е заплащан като извънреден по чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР. Съгласно ЗМВР нормалната продължителност на дневния и нощния труд е еднаква – 8 часа, поради което не е приложим коефициент 1,143, предвиден в Кодекса на труда. В действащата уредба (чл.187, ал.4 ЗМВР и Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г.) изрично е установено, че при сумирано изчисляване нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.

Твърди, че не е налице празнота в правото, която да обосновава субсидиарно приложение на КТ и НСОРЗ. Специалната уредба на ЗМВР е пълна и изключва прилагането на общите правила. Практиката на ВКС, включително Тълкувателно решение №1/15.03.2023 г., приема, че разпоредбите на КТ и НСОРЗ не се прилагат при отчитане на нощния труд на служители в МВР.

Ответникът сочи, че различният режим спрямо работниците по КТ е обоснован от спецификата на службата и се компенсира с редица социални и материални придобивки. Този подход е съобразен и с практиката на Съда на ЕС (дело С-262/2020 г.), която допуска различно третиране при наличие на обективни причини. Предвид липсата на основание за преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, не възниква и претендираното вземане.

Счита и акцесорният иск за лихва по чл.86 ЗЗД за неоснователен, тъй като следва съдбата на главния иск.

Правната квалификация: чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 7 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Съдът обявява за безспорно и ненуждащо се от доказване това, че ищецът е служител на РДГП-С. същият работи на сменен режим на работата с продължителност на работата 8 или 12 часа в зависимост от графика.

Разпределяне доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти: С оглед правилото на чл. 154 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже че е работил при ответника през исковия период, че е полагал извънреден и нощен труд в същия период като 286 часа от този труд не е преобразуван и заплатен по описания в исковата молба начин, както и следва да докаже размера на претендираното възнаграждение за извънреден труд, респ. забавата на ответника и размера на лихвата за забава. Следва да докаже, че в процесния период е изпълнявал длъжността на смени.

Ответникът следва да докаже, че е платил исковите суми, възраженията за неоснователност на исковете или настъпването на други правопогасяващи или правоизключващи факти, ако твърди наличието на такива.

Юриск. Х. – Не възразявам по така изготвения доклад. Моля същия да бъде обявен за окончателен.

С оглед становищата на страните съдът счита, че следва да обяви за окончателен доклада по делото и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен съобщения в съдебно заседание доклад по делото Юриск. Х. – Запозната съм със заключението на вещото лице. Не възразявам да се изслуша вещото лице.

3

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:

С. С. Щ. – ***

Съдът напомни на вещото лице отговорността по чл. 291 НК и същото обеща да даде вярно заключение.

Вещото лице Щ. – Поддържам представеното заключение. Данните за изготвяне на експертизата съм ги взела от счетоводството на Р. ***- С..

Юриск. Х. – Нямам въпроси към вещото лице. Моля да се приеме заключението.

Съдът счита, че следва да приеме към доказателствата по делото изслушаното в днешно съдебно заседание заключение по назначената ССчЕ и затова О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА изслушаното в днешно съдебно заседание заключение по назначената ССчЕ, изготвено от вещото лице С. Щ., на която да се изплатят 102,26 евро от бюджета на съда.

Юриск. Х. - По молбата за изменение на иска, допустима е, но неоснователна.

Съдът счита, че с оглед направеното искане на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, което е своевременно, следва да се допусне изменение на размера на предявените искове, съобразно заключението на вещото лице, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА изменение на размера на предявените искове, като искът за главница за извънреден труд се увеличава и се счита предявен за сумата от 2637,35 лв. или 1348,46 € вместо първоначално предявената сума от 2000 лв., увеличава искът за лихва като се счита предявен за сумата от 436,43 лв. или 223,15 € вместо първоначално заявения размер от 300.00 лв.

Юриск. Х. – Оспорвам исковите претенции и след допуснатото им изменение.

Нямаме други док. искания. Считам делото за изяснено от фактическа страна.

Разпечатката съдържа 60 от 139 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01207569-904e-4cc0-aa54-3a549c8bb4ac