Решение № 233 от 16.03.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Бургас, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20222120200375 по описа за 2022 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Д. Н. К. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, * против Наказателно постановление № РД-05-66/10.12.2021 г., издадено от Директор на РЗИ-Бургас, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 4, вр. с т. I подточка 7 от Заповед № РД-01-646/29.07.2021 г. на министъра на здравеопазването /Заповедта/ и на основание чл.

209а, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Посочва се, че връченият екземпляр от АУАН е нечетлив, което е възпрепятствало К. от възможността да организира адекватно защитата си. На следващо място се посочва, че заповедите на министъра на здравеопазването са нормативни актове, но не са обнародвани в ДВ, поради което и не са породили правното си действие. Счита се, че в НП не е описана правилно фактическата обстановка, както и че АНО не е успял да докаже обвинителната си теза. Под евентуалност се излагат съображения за квалифициране на нарушението като маловажно и се иска приложението на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.

М.А. – БАК, която поддържат жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и развива. Добавя, че е налице разминаване в правната квалификация дадена в АУАН и в НП.

Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган се представлява от служител с юридическо 1 образование – *, която застъпва позиция за неоснователност на жалбата. Поддържа, че НП е правилно и законосъобразно, а в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакция), като видно от известието за доставяне на л. 21 - НП е връчено на жалбоподателя на 24.01.2022 г., а жалбата е депозирана на 31.01.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 20.08.2021 г. служители от РЗИ-Бургас, сред които и св. Р.Р. – ст. инспектор в отдел ДКЗ при РЗИ-Бургас, извършили проверка в няколко търговски обекта в кв. Сарафово, във връзка с получен сигнал за неспазване на противоепидемичните мерки, действали към онзи момент. Длъжностните лица влезли в магазин за хранителни стоки /МХС/ „*“, находящ се в кв. * и констатирали, че в обекта като продавач – консултант работи жалбоподателят К..

Констатирали също, че лицето няма поставена защитна маска или друго средство за предпазване, въпреки че обслужва клиенти в закрит търговски обект. Първоначално длъжностните лица решили само да направят забележка на * и да го помолят да си сложи маска, но той реагирал остро и невъзпитано, отказвайки да си сложи защитно средство и заявявайки, че те не са хората, които могат да му казват какво да прави. При това положение проверяващите решили да съставят срещу К. АУАН за извършено нарушение на Закона за здравето.

В тази връзка св. Р. съставил на място срещу жалбоподателя АУАН с бл.

№136/20.08.2021 г, описвайки горните факти и квалифицирайки ги като нарушение по чл.

63 от Закона за здравето, вр. с т. 7 от Заповед № РД-01-464/2021 г. на МЗ.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите констатации са безспорно установени, поради което и издал атакуваното НП, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63 от ЗЗ, вр. с т. т. I подточка 7 т. I подточка 7 от Заповед № РД-01-646/29.07.2021 г. на министъра на здравеопазването и на основание чл.

209а, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЗ, наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните, писмените и веществените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

2

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл.

209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Въпреки това съдът счита, че в хода на производство е допуснати съществено нарушение, довело до ограничаване на правата на нарушителя и налагащо отмяна на НП.

Както вече беше посочено - производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52, ал. 1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се „повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо макар и при същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за административно нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или със същата правна квалификация, но с дата или място на извършване на нарушението различна от посочената в АУАН, както и за различно деяние.

В конкретния случай по мнение на съда в АУАН липсва точно посочване на правната квалификация на вмененото деяние. Посочено е само, че се касае за нарушение на чл. 63 ЗЗ, което е крайно недостатъчно, имайки предвид, че нормата на чл. 63 ЗЗ съдържа 11 алинеи, при което е наложително да се посочи коя точно според актосъставителя е нарушена. В случая актосъставителят е следвало да посочи разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗЗ и да направи връзка с чл. 209, ал. 1 ЗЗ, която реално е приложима в случая. По-важното обаче е това, че като нарушена заповед на министъра на здравеопазването е посочена РД-01-464, когато в действителност това е РД-01- 646. По мнение на съда комбинацията от неясно посочване на нарушената законова разпоредба, в комбинация с грешно посочване на 3 конкретната заповед на министъра, която е била нарушена, е съществено нарушение и реално е довело до невъзможност на жалбоподателя да разбере в какво точно се обвинява.

Горното нарушение не може да се приеме за техническа грешка. Именно поради строгата формалност на процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК, законодателят не е предвидил въобще института „техническа грешка” и не е предвидил възможност за поправяне й. Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се установяват от доказателствата по делото, да се санира подобен порок, тъй като би се променил елемент от състава на нарушението, за което наказващия орган е наложил наказание.

Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде „санирано” и по силата на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Цитираната норма не е основание за саниране на всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН процедура за това. Така недопустимо е по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се отстранява допуснато противоречие между описаното в АУАН нарушение (деяние, място и дата на извършване) и посочената като нарушена правна норма. Подобно противоречие би могло да се отстрани единствено и само чрез съставяне на нов АУАН стига да не са изтекли преклузивните срокове регламентирани в чл. 34 от ЗАНН.

С оглед изчерпателност следва да се посочи, че настоящият състав не споделя останалите доводи за порочност на жалбоподателя.

Съдът не споделя възраженията за съществено нарушение свързано с това, че преписът от АУАН, връчен на жалбоподателя, е нечетлив. На първо място от приложения препис може да се направи извод, че той е доста трудно разчитаем, но не и напълно нечетлив. Дори да се приеме обаче, че в действителност копието от акта на жалбоподателя е нечетливо - то това не променя факта, че преписът представлява копие на първия четливо попълнен екземпляр от съставения АУАН, който е предявен на жалбоподателя и който с положения си подпис е удостоверил, че е запознат със съдържанието му. Поради това и съдът приема, че твърдяното връчване на нечетлив препис от АУАН, не представлява самостоятелно нарушение на правото на защита на жалбоподателя, доколкото в конкретния случай не са му създадени пречки за да се запознае със съдържанието на съставения АУАН и да разбере в какво е „обвинен”. В този смисъл е и практиката на съдилищата – Решение № 1141/26.06.2015 г по к.н.а.х.д. № 859/2015 г. по описа на АдмС-Бургас , Решение № 104/17.02.2012 г. по к.н.а.х.д. № 14/2012 г. по описа на АдмС-Плевен и много други.

Изрично следва да се посочи, че в горния смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция, като например – Решение № 1960/18.11.2019 г. по к.н.а.х.д. № 2238/2019 год. на АдмС-Бургас, където се допълва, че: „… дори да се приеме за вярно, че връченият препис от АУАН да е бил изцяло нечетлив за Д., той е разполагал с възможност да впише възражение в този смисъл, както и да подаде писмени такива в 3-дневен срок, съгласно 4 чл.44, ал.1 от ЗАНН, което не е сторено. Освен това, до нечетливост на акта може да се достигне и в случай на неподходящо съхраняване. В случая, няма съмнение, че на ответника по касация са известни фактите, съставляващи основание за образуване на административно-наказателното производство и за налагане на санкцията, доколкото му е предявен АУАН в оригинал и той се е запознал със съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си. В този смисъл не е било ограничено правото му да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане на наказанието и да организира защитата си, поради което не е налице соченото от районния съд процесуално нарушение от категорията на съществените.“