Присъда № 23 от 09.12.2025, Районен съд - Ловеч

МОТИВИ по присъда от 09.12.2025 г. по НОХД №876/2024 година по описа на РС Л.,

VІІІ – ми наказателен състав

Срещу подсъдимия Т.И.Т. - роден на ** ** ****г. в гр.Л., с постоянен и настоящ адрес с.С., община Л., ул. „Х.Б. **, български гражданин, със средно образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН **********, било предявено обвинение за престъпление по чл.345, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, за това, че на 16.11.2023г. около 01.00 часа в гр.Л., кв. „Г.“ по ул.

„Я.“ в зоната на кръстовището, образувано от ул. „Я.“ и ул. „Ц. .И. А.“ с посока на движение към центъра на гр. Л., управлявал моторно превозно средство - собствения си л.а. „М. * *** *“ без рег. табели с номер на рама: *****************, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно чл.140 от ЗДвП и Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи, а именно - с прекратена от 13.01.2022г. регистрация, на основание чл.143, ал.15 от Закона за движение по пътищата.

Както и за престъпление по чл.343в, ал.3 от НК, за това, че на 16.11.2023г. около 01.00 часа в гр.Л. кв. „Г.“ по ул. „Я.“ в зоната на кръстовището, образувано от ул. „Я.“ и ул. „Ц. .И.

А.“ с посока на движение към центъра на гр. Л. управлявал моторно превозно средство собствения си л.а. „М. * *** *“ без рег. табели с номер на рама: ***************** в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0906000189/13.09.2023г. на Началник група към сектор „Пътна полиция" при ОДМВР-Л., връчена на 20.09.2023г., влязла в законна сила на 05.10.2023г.

В проведеното по делото разпоредително съдебно заседание подсъдимия редовно призован се е явил лично и с упълномощения от него защитник – адв. М. Ичев от ЛАК.

В разпоредително съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник са направили искане делото да се разгледа по реда на Глава 27 от НПК. Съдът съобразявайки искането им и становището на участващият в производството прокурор е разпоредил да се проведе предварително изслушване на страните.

При предварителното изслушване на страните след разясняване от съда на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и след като го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата, подсъдимият е направил самопризнание, като е заявил, че се признава за виновен по повдигнатите му обвинения, че фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е вярна, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

Предвид направеното самопризнание от подсъдимия, съдът установявайки, че самопризнанията му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства с определение по чл.371, ал.4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК предвид прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК при провеждане на съдебното следствие съдът не е извършил разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещото лице за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

1

Представителят на Районна прокуратура - Л. в хода по същество сочи, че поддържа само обвинението по чл.345, ал.2 в.вр. с ал.1 от НК, а че обвинението по чл.343в, ал.3 от НК, не поддържа като счита, че подсъдимия следва да бъде оправдан за него, тъй като с Решение №7 на Конституционния съд от 2025 г., обн. В Държавен вестник брой 50 от 2025 г., престъплението по този текст е декриминализирано предвид на това, че разпоредбата е обявена за противоконституционна. За престъплението по чл.345, ал.2 в.вр. с ал.1 от НК, сочи, че събраните доказателства се подкрепят от самопризнанието, което подсъдимия бил направил по реда на Глава 27 от НПК, като признал изцяло фактите и обстоятелствата описани в обвинителния акт. Въз основа на него и данните по делото, сочи, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен по това обвинение като съдът му определи наказание „Глоба“ в размер, съобразен с имотното състояние на подсъдимия. За другото обвинение, сочи, че следва да бъде оправдан, тъй като деянието е декриминализирано. Сочи, че веществените доказателства, след влизане на присъдата в сила, следва да бъдат унищожени, като вещи с незначителна стойност, както и че на подсъдимия следва да бъде възложено да заплати направените по делото разноски от ДП, в размер на 224.68 лева за изготвяне на експертиза, които да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – Л.. При тези съображения, моли съда да постанови своя съдебен акт.

Подсъдимия Т. в съдебно заседание е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт отговарят на истината, и че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Защитникът му адв. Ичев е изложил, че неговия подзащитен е признал фактите и обстоятелствата подробно изложени в обвинителния акт. Моли съда да има предвид, че за обвинението по чл.343в, ал.3 от НК, деянието е декриминализирано поради което моли съда да оправдае подзащитинят му за това деяние. По отношение на останалите обстоятелства се присъединява изцяло към мотивите изложени от страна на прокуратурата, в това число и че деянието по чл.345, ал.2 в.вр. с ал.1 от НК, е с ниска степен на обществена опасност, за което не случайно законодателя бил предвидил и административна санкция по ЗДвП. С оглед всички обстоятелства по делото, съобразно имущественото състояние на неговия подзащитен, както и обществената опасност на дееца, счита, че едно наказание „Глоба“ в средния предвиден в закона размер, изцяло би изпълнил целите предвидени в НК. В този смисъл, моли съда да постанови своя съдебен акт.

От направеното самопризнание на подсъдимия, както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, и заключението на реализираната в хода на ДП експертиза, с съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т.И.Т. живеел в с. С., община Л., в жилището на баща си. Имал завършено средно образование, работел в чужбина за по няколко месеца, криминалнопроявен, осъждан.

Притежавал свидетелство за правоуправление на МПС № ********** - категория " "В" "М", от 01.02.2019 г., с множество нарушения по Закона за движение по пътищата и налагани административни наказания /л.33-35:справка за водач на МПС/. На 24.10.2019 г. сключил договор за лизинг с „А.Л." ЕАД /сегашно наименование „И.Е.Д.Ф./ , с предмет л.а.

„М. *** шаси: ***************** с peг. № ** **** **, със срок от 24-двадесет и четири месеца за изплащане на вещта. Автомобила бил предаден на подсъдимия Т. на 25.10.2019 г. и той започнал да го ползва. След изплащане на всички лизингови вноски, на 11.11.2021 г. с договор за покупко-продажба подсъдимия Т. придобил собствеността върху лекия автомобил /л.78 -договор/.

На 22.01.2022 г. регистрацията на лекия автомобил била прекратена, на основание чл.143, ал.15 от Закона за движение по пътищата /справка - л.38/, тъй като моторното превозно средство не било пререгистрирано, след промяната на собственика с договор от 2

11.11.2021 г.

На 13.09.2023 г., за извършено нарушение по ЗДвП, била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-090600189/13.09.2023г. на Началник група към ОДМВР сектор „Пътна полиция"-Л., с която временно било отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство с №********** на подсъдимия Т.Т., до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18-осемнадесет месеца /л.42/.

Заповедта е връчена на нарушителя - подсъдимия Т. - на 20.09.2023 г., влязла в законна сила на 05.10.2023 г., след изтичане на 14-дневния срок за нейното обжалване.

Впоследствие - на 30.10.2023 г. около 18.15 часа в гр. Л., на бул. "България" подсъдимия Т.Т. управлявал л.а. „М. *** ЗДИ" с peг. № ** **** ** като във връзка с извършено нарушение по ЗДвП, била прекратена регистрацията на превозното средство за срок от 6-шест месеца. Регистрацията на л.а. била прекратена със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0906-00240 от 09.11.2023 г. на СПП при ОДМВР-Л. /л.36/. На същата дата - 09.11.2023 г. - заповедта била връчена на подсъдимия Т. и същият предал регистрационните табели на моторното превозно средство, в 12.20 часа.

На 15/16.11.2023год. свидетелите Х.В.И. /л.47/ служител в РУМВР - Л. и Г.И.В. /л.46/ - служител на СПП при ОДМВР-Л. били на работа като автопатрул. Около 01.00 часа след полунощ на 16.11.2023г. се движели с патрулния автомобил в гр. Л. кв. „Г." по ул."Райкова кошара" към ул. "Пано Рогозаров". Разминали се с лек автомобил „М. * *** *" без поставени регистрационни табели, който се движел в посока към ул."Я." и ул."Ц. .И. А.". При разминаването св. И. и св. В. успели да видят добре водача на л.а. - подсъдимия Т.И.Т., който познавали, като криминално-проявено лице. Подсъдимия Т. бил сам в автомобила. Веднага след разминаването, св. Х В. обърнал посоката на движение на патрулния автомобил и се насочил към „М."-а, управляван от подсъдимия Т., за да го последва, като същевременно пуснал светлинен сигнал. Подсъдимия Т. не спрял за проверка, въпреки подадения сигнал, и продължил в своята посока. В опит да настигнат л.а. „М.", полицейските служители продължили към кръстовището, образувано от ул."Я." и ул."Ц. .И. А.". В района на кръстовището забелязали аварирал лекия автомобил, с работещ двигател, а водачът подсъдимия Т. не бил в автомобила. Служителите на полицията предприели действия, с цел установяване номера на рамата на л.а., като същевременно извършили справка относно водача Т.И.Т., за който се оказало, че е с временно отнето СУМПС /със заповед за налагане на ПАМ/, същевременно - регистрацията на моторното превозно средство е прекратена по чл.143 ал.15 от ЗДвП /л.105/. Колата останала на местопроизшествието.

Същата нощ подсъдимия Т. се обадил на св. Н.К.М. /л.146/ и го помолил да отиде в игралната зала за хазартни игри, срещу р-т „Хемус" в гр. Л.. Когато отишъл на посоченото място, подсъдимия Т. обяснил, че е ударил колата си /сивия „М."/ в кв. Г. в „някаква канавка и я оставил там". Нямало пострадали хора, но подсъдимия бил силно притеснен и помолил св. М. да отидат до катастрофиралата кола в кв. Г. с такси. След като я огледали, се прибрали. Едва няколко месеца по-късно през юни 2024 г. подсъдимия Т. се срещнал със св.

Н. М. и тогава признал, че на датата през м. ноември 2023г., когато извикал М. за помощ пред игралната зала, самият Т. е управлявал автомобила в кв. Г., бил гонен от патрулен полицейски автомобил, след като не е спрял за проверка, а „бил с отнета шофьорска книжка и за този случай ще влезе в затвора". Тогава подсъдимия Т. попитал свидетеля М., дали е съгласен, да заяви в полицията, че той /Н. М./ е карал колата във въпросната нощ и „да поеме вината". Тогава св. М. заявил, че му трябва време, за „да помисли". Разпитан в качество на свидетел, в хода на образуваното досъдебно производство № 438/2023г. на ОРУЛ., св. М. категорично заявил, че не е управлявал автомобила на подсъдимия Т. „нито във въпросната нощ, нито никога", тъй като дори нямал шофьорска книжка.

Няколко дни след инцидента, подсъдимия Т. подал жалба в РУ-Л. /л.113/, за извършено престъпление. При подаване на сигнала, пред св. С.Е.Ж. /л. 48 /, с която съобщил, 3 че от авариралия му в кв. "Г." гр. Л., на 16.11.2023г. л.а. „М. * *** *" , са отнети вещи предна броня и маска. По жалбата била образувана преписка № 5639/2023г. по описа на Районна прокуратура - Л.. В хода на предварителната проверка подсъдимия Т. обяснил, че е управлявал автомобила, преди да катастрофира в района на кръстовището, образувано от ул."Я." и ул."Ц. .И. А.", на 16.11.2023г. и оставил колата на местопроизшествието. На 25.11.2023г., според неговите твърдения в жалбата, от колата са отнети вещи, посочени от подсъдимия Т.. Преписката приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство /л. 108-110/, тъй като няколко дни по-късно, когато от полицията върнали ключа за автомобила на собственика подсъдимия Т.Т., същият установил, че няма кражба на вещи от авариралия л.а.