Решение № 1378 от 27.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1378 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20245300501803 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от Н. Т. Ш., ЕГН ********** против Решение № 1446/30.03.2024г., постановено по гр.д. № 10367/2023г. по описа на

Районен съд

Пловдив. С оплакване за неправилност на първоинстанционното решение, жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да измени режима на лични отношения с детето А. Н. Ш., ЕГН **********.

Ответникът по жалбата Д. В. П., ЕГН **********, заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 1 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.59, ал.9 СК, предявен от Н. Т. Ш. против Д. В. П. за изменение на режима на лични отношения със сина му А. Н. Ш., който бил утвърден с Решение № 261565 от 25.05.2021 г. по гр. д. № 15379/20 г. на ПРС, 1 -ви брачен състав само досежно летния период, като бъде определен следния режим на лични отношения между ищеца и детето, както следва: За 2024 година от 01.06. до 10.09, а от 2025 година - от 20.06 до 10.09, като през това време майката да има възможност да бъде с детето един месец или два пъти по 15 дни в период, който тя предварително уточни ; в летния период, когато детето бъде при бащата, майката да може да прекарва с детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, с преспиване на детето при майката, като за първа седмица от месеца да се счита тази, в която всички дни са с дати от съответния месец, като бащата взима и връща детето от и до дома на майката. Ищецът не претендирал промяна в утвърдения режим за личните му отношения и контакти с детето касателно други периоди от време, извън посочения летен период, нито по отношение на други условия в утвърденото от съда споразумение.

С отговора на исковата молба Д. П. оспорва иска като неоснователен и моли за неговото отхвърляне.

С постановеното по спора Решение първостепенният съд е отхвърлил предявения иск.

№

1446/30.03.2024г.,

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

Не се спори и от приетото копие на удостоверение за раждане се 2 установява, че родители на детето А. Н. Ш. са Н. Т. Ш. и Д. В. П..

От Решение № 261568 от 25.05.2021 г. по гр.д. № 15379/2020 г. на РСПловдив, I бр. с., се установява, че сключеният между страните граждански брак е прекратен със споразумение, уреждащо упражняване на родителските права върху детето, режим на лични отношения между него и бащата, както и размерът на издръжката, която същият е осъден да му заплаща. Летният режим на лични отношения между бащата и детето е следният : един месец или два пъти по 15 дни през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката, а за времето от един месец или два пъти по 15 дни през лятото, когато майката ще ползва годишния си отпуск, бащата няма да се полза от контактите с детето през първата и третата седмица този месец.

По делото е изготвен социален доклад, според който към момента базовите потребности на детето от дом, храна, облекло, медицинско обслужване, контакт с връстници, се посрещат от майката. По информация от майката, детето поддържа контакти с баща си и роднините по бащина линия.

Това било потвърдено, както от бащата, така и от детето. Между детето и майката се наблюдава емоционална привързаност. Бащата изразява желание да има по-разширен режим на лични отношения със сина си по време на летния период. Майката изразява мнение, че сега действащия режим е напълно достатъчен, за да може бащата да прекара време със сина си по време на летния период.

Съгласно приложена справка № 1100-211/28.09.2023 г. по описа на Община П., район ***, страните към момента на изготвяне на справката нямат други низходящи роднини, за които да полагат грижи.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства. Свидетелските показания на М. Р. К. - П. кръстница на ищеца, потвърждават описаното в исковата молба. Свидетелката добавя, че ищецът бил изключително грижовен родител. През лятото на 2023 г. били заедно на море с ищеца, неговото дете и двете деца на свидетелката.

Детето искало да прекарва повече време с баща си, било щастливо по време на ваканциите с баща си. Бащата искал да говори с майката, за да решат заедно детето да спортува и бащата да го води на тренировки. Наскоро детето си било счупило ръката и свидетелката не знаела дали детето спортува нещо сега. Когато било при баща си, детето контактувало с роднините си по бащина 3 линия. Бабата по бащина линия не била винаги в с.К., когато детето било там.

Бащата бил разговарял с майката детето да прекарва повече време при него през лятото, но не постигнали съгласие. Бащата искал детето да идва по-често в къщата в с.К., където имало басейн, но майката не била съгласна. Бащата бил направил така, че цялото лято да има възможност да се вижда се детето си.

Свидетелските показания на С. Т. И. – майка на ищцата, потвърждават описаното в отговора на исковата молба. Свидетелката добавя следното : Тя поддържала постоянно контакт с детето още от неговото раждане в Л., благодарение на зет си в началото. Свидетелката работела като *** и винаги, когато имала възможност, идвала да види детето в гр.П. Детето често гостувало при нея в гр.В., като престоят му там бил по минимум две седмици.

Детето не било споделяло със свидетелката, че иска да прекарва повече време с баща си. Майката на детето обикновено лятото го водела на море за по еднадве седмици, като същевременно тя организирала посещения на исторически обекти с детето през лятото. Детето споделяло, че докато е при баща си, ходят петък и събота на купони, на гости при други хора, където хапват, пийват и слушат чалга. Веднъж дори бащата занесъл телевизор на детето на подобен купон, за да може детето да се занимава. Случвало се било детето да изпраща на свидетелката текстови съобщения и клипове от Тик-Ток в 1-2 часа през нощта, докато било на купон с баща си, както и докато било в къщата на баща си. Когато детето било при свидетелката, то заспивало в 22,00 ч. Детето контактувало с дядо си по бащина линия, а баба си по бащина линия било виждало много отдавна и не я познавало. Преди около две години родителите на детето били говорили детето да се кръсти, но бащата не бил съгласен.

Неочаквано за майката, миналото лято детето се върнало от селото на баща си и се похвалило, че са били в църква и е кръстено. Тогава майката отишла и намерила съответни документ, от който било видно, че детето е кръстено, без нейно знание, което силно я възмутило. Свидетелката щяла да се пенсионира след края на месец май 2024 г. и тогава можела активно да помага при отглеждането на детето, съответно и за подготовката му за матури. Майката плащала детето да ходи на плуване два пъти седмично.

Безспорно е, че след постановяване на обжалваното решение майката на Д. П. – С. Т. И., и бащата на Н. Ш. – Т. Н. Ш., са починали.

Не се спори, че Д. П. работи в Районен съд-Пловдив като „***“.

4

При изслушване на страните бащата заявява, че през лятото три пъти е завел детето на море, два пъти на „***“, един път на П., всеки път за около една седмица. По време на лятото, тъй като е преотстъпил моето собствено жилище на майката на А. да живее, бащата живее на село и там има къща - с.

К., където има басейн с минерална вода, казва се ***, в седмицата по два пъти го води на басейна, който може би го знаете до с. ***. През другото време зам.- директорката е точно на тяхната улица и детето си играе с нейното внуче. До тях бащата има братовчеди и по същия начин, когато идва на моя братовчед синът, който се казва Р., си играе с него. Синът ми има тротинетка и колело. Когато майка му даде домашни, както тази събота и неделя, когато каже, те се изпълняват. Детето много се оплаква на баща си, че тъй като е прекалено заето в училище, същевременно и майка му много го натиска, единственото свободно време, когато може да играе е при бащата си.

Постоянният учебен процес, става въпрос през седмицата в училище „***“, където учи, същевременно има и домашни вечер, същевременно в събота и неделя покойната му баба по същия начин се е оплаквала, че детето пише постоянно домашни. През седмица, когато детето е при Н. Ш., си взима неговото детство.

При изслушването си майката Д. П. заявява, че предвид учебните занятия на детето, съответно свършване на училище и съответно след това започване от м. септември, лятото наистина се ограничава реално. Истината е че през м. юли и м. август се случват наистина почивките. В м. юни всеки е забързан, ходи на някакви места, а в началото на м. септември е организиране и тичане по магазините, както е всяка една майка, всяко едно семейство е по подготовки и т.н., остават ни два месеца. Обикновено майката е в отпуск и се занимава с детето. Ходили са два пъти на море, във В., съответно до смъртта на майка й, детето е било непрестанно с тях. Д. П. го е гледала 1 месец с нейната майка, тъй като през останалото време той е в постоянна комуникация със съдействието на баща си, това е неговият дядо, който за съжаление почина тази година - м. април и сестрата на Н., която понякога си идва от Англия.

Винаги майката се е стремяла да подстрекава тези срещи, защото сестра му, която се казва Д., много рядко е в България, винаги майката е апелирала детето да ходи там. Във времето, през което майката е на работа и е лято, се е стремяла през този период детето да е или при баща си Н., или при мята майка й С. и до това лято това е било по този начин. Имало е наистина време, в което 5 детето е ходило на частна занималня с оглед на това, че съм се опитала да му създам нов кръг от познати и не смятам, че това е нещо лошо и че трябва да стои постоянно при роднините си. Майката гледа да го води на спорт, ходи по разни занимания, където има общо-взето нещо организирано. Винаги след нейния работен ден, когато той е в почивка, ходят някъде вечер, някъде, където той има занимания. Когато Д. е на работа, детето се гледа от баща му или нейната майка, или съответно аз тя е организирала занимания.

Последното лято това не се случи, тъй като детето е било около 40 дни с баба си С. и е било доста време с баща си, освен дадения период два пъти по 15 дни. Споразумението между бившите съпрузи абсолютно никога не е спазвано, на бащата винаги са давани повече дни. При абсолютно всяка една възможност, било то през учебно време или през лятото, когато има някакви непланувани дни за нещо, първият човек на когото се обажда майката, винаги е бащата на детето, за да го пита дали може да го гледа, дали има възможност и дали желае и то не, защото тя не може да се справя да организира някакво занимание на детето си при някого да го гледа или тя да остане.

При така установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: