Решение № 260316 от 26.10.2020, Районен съд - Русе

Съд: Районен съд - Русе
Дело: Гражданско дело 1136/2019
Вид: Решение № 260316
Подписан: 26.10.2020
В сила: 24.11.2020
Състав: ВАСИЛ МАРИНОВ ПЕТКОВ

Цитирани разпоредби

чл. 124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
чл. 92 · Закон за собствеността
чл. 97 · Закон за собствеността
чл. 98 · Закон за собствеността
чл. 175 и сл. · Закон за устройство на територията
чл.5 ал.4 · Конституция на Република България

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр.Русе, 26.10.2020 г.

ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ при секретаря Дарина В. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1136 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази

Община Русе твърди, че е съсобственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ 112,60 кв. метра с предназначение- жилище с административен адрес гр. Русе, ************ заедно с 1,395% идеални части от общите части на сградата. Претендира права в размер на 5153/10953 идеални части или 47% от правото на собственост върху посоченото жилище. По отношение на възникване на правото на собственост излага следните обстоятелства:

С договор №

884/19.06.1997г. Община Русе учредява на ЕТ „СЦМ- Стефан Цанев“ право на строеж за изграждане на шестетажна сграда с жилищно и обществено предназначение със застроена площ 1100 кв. метра и разгъната застроена площ 5800 кв. метра върху общински терен в гр. Русе, ***** в кв. 207 по плана на града.

ЕТ „СЦМ- Стефан

Цанев“ внася проект за изменение на застроителния план на кв. 207, гр. Русе заедно с предварителен идеен проект засягащ сградата за която се учредява право на строеж. В записката към предварителния идеен проект не били посочени застроената площ и разгънатата застроена площ на сградата. Със заповед № 729/10.05.1997г. на Кмета на Община Русе е одобрено частично изменение на застроителния план и кварталнозастроителен и силуетен план за кв. 207, гр. Русе относно промяна на предназначението на обществената сграда в жилищно-обществена.

Построената сграда в кв. 207, гр. Русе е с разгъната застроена площ 10953 кв. метра при учредено право на строеж за 5800 кв. метра. Работният проект отговаря на застроителния план по отношение на височината. Надземните нива на сградата в работния проект са 8, но съобразно действалата към онзи момент Наредба № 5/17.05.1995г. за правила и норми по ТСУ сградата се определя като шестетажна. Издадено е разрешение за строеж № 1098/30.12.1997г. без в същото да е посочена застроената площ и разгънатата застроена площ на сградата. Разрешението за строеж е издадено въз основа на проектите приети на заседание на архитектурно-градоустройствената комисия при Община Русе за протокол № 42/17.12.1997г. относно сграда с разгънатата застроена площ 10953 кв. метра без да е учредявана допълнителна суперфиция за разликата в площта на сградата спрямо учреденото право на строеж.

На 09.12.1998г. ЕТ „СЦМ- Стефан Цанев“ прехвърля правото на строеж на „Стефан Цанев“ ЕООД.

Сградата е завършена в груб строеж на 26.09.2000 година и към настоящия момент е с разгънатата застроена площ 10953 кв. метра без да е учредявано от собственика на земята допълнително право на строеж за разликата от 5153 кв. метра разгънатата застроена площ. Били водени разговори със търговеца застроил терена за уреждане на отношенията свързани с надвишените обеми на правото на строеж но до резултат не се стигнало.

Правото на собственост на самостоятелни обекти в сградата с идентификатор *** било прехвърляно на трети лица след завършване на сградата в груб строеж.

Според ищеца при сравняване на проектната документация за построената сграда с обема на отстъпеното право на строеж е невъзможно да се установи кои самостоятелни обекти са построени над учреденото право на строеж, съответно къде в построената сграда попадат тези 5133 кв. метра разгъната застроена площ за която не е учредявано право на строеж. Според Община Русе в случая има „необособимо надвишаване на правото на строеж“, което не е самостоятелна вещ и по отношение на него са неприложими и разпоредбите на чл. 97 и чл. 98 от ЗС за присъединяването и принадлежностите към главна вещ.

Навежда довод, че обемът на отстъпеното право на строеж се определя от договора за учредяването му, а факта, че има издадено разрешение за строеж за по-голяма площ не се отразява на правното положение на построеното в повече от учредения обем на правото на строеж. Сочи също и че строителните книжа са ирелевантни за правното положение на приращението върху терена. От изложеното прави извод, че на основание чл. 92 от ЗС Община Русе е станала собственик на 5153/10953 идеални части от цялата сграда и съответно на същите идеални части от всеки един от самостоятелните обекти в нея. Сочи също, че последващите разпоредителни сделки със самостоятелни обекти в сградата са непротивопоставими на Община Русе, тъй като никой не може да прехвърли права, които няма.

Община Русе твърди също така, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 144 том 6, рег. № 9623, дело № 925 от 02.09.2004г. по описа на Нотариус Георги Георгиев ответникът К.И. Лефтерова (с фамилно име Р. след 2017 година) купува апартамент 5Ю в посочената сграда с идентификатор ***, който апартамент от своя страна има идентификатор

*** и е с площ 112,60 кв. метра, с предназначение- жилище и с административен адрес гр. Русе, ************ заедно с 1,395% идеални части от общите части на сградата.

Община Русе Иска от съда да признае за установено по отношение на К.И.Р., че е собственик на идеални части посочения апартамент 5Ю с идентификатор ***, с площ 112,60 кв. метра, с предназначение- жилище и с административен адрес гр.

Русе, **************, заедно с 1,395% идеални части от общите части на сградата.

Ответника оспорва иска. Прави множество възражения, както следва:

Сочи, че правото на иск на заявеното основание е погасено.

Липсва правен интерес тъй като ищеца очевидно се позовавал на мораториума с който за пореден път се удължава спирането на придобивната давност по отношение на имоти частна държавна и общинска собственост;

Предявеният иск представлява злоупотреба с право и опит да се заобиколи закона, тъй като се целят други правни последици- уреждане на облигационни отношения с други лица, за които е изтекла погасителната давност.

На следващо място ответникът заявява, че оспорва множество обстоятелства, а именно:

Оспорва, че Община Русе е изправна страна по договора за отстъпване на право на строеж № 884/19.06.1997г.

Сочи, че са били предприемани действия от страна на „Стефан Цанев“ ЕООД за уреждане на облигационните отношения по отношение на построеното в повече, като извършил пълна подмяна на ВиК инсталация и укрепване на сграда собственост на Община Русе, но следващия кмет поискал доуреждане (доплащане) на отношенията;

Оспорва, че праводателят й не е бил единствен собственик на процесния апартамент;

Оспорва разгънатата застроена площ на сградата и на тази на етажите над терена от което навежда довод за недоказаност на иска по размер;

Оспорва, че построеното в повече от учреденото право на строеж става собственост на собственика на терена, като сочи, че това всъщност не е оспорване на обстоятелство, а правна квалификация. Счита, че чл. 92 от ЗС намира приложение само когато построеното представлява самостоятелен обект на право на собственост.

Оспорва, че от договора за суперфиция не може да се определят и индивидуализират кои точно обекти попадат в обема на учреденото право на строеж.

Оспорва, че поземленият имот върху който е построена сградата е еднолична собственост на ищеца.

На следващо място К.И.Р. *** е имала недобросъвестно поведение при провеждане на търгът за отстъпеното право на строеж, като самото подписване на договора станало след изменение на ЗП и КЗСП за кв. 207, с която е бил променен обема на допустимото застрояване. Сочи също, че Община Русе е следвало да учреди правото на строеж в обема съобразно измененията на застроителния план за квартала. Сочи следната последователност от действия: при проведения на 19.09.1996г. търг е достигната цена 2400 неденоминирани лева за кв. метър. Единадесет дни по късно е определена и РЗП на шестетажната сграда- 5800 кв. метра със заповед № 1980/01.11.1996г. за отстъпване право на строеж на ЕТ „СЦМ- Стефан Цанев“, но в заповедта било посочено „около 5800 кв. метра“, а не новите параметри за застрояване на. Тези параметри не били съобразени с новите обстоятелства- внесените в общината предварителни и работни проекти за сградата. Изброените действия според ответницата представляват „злонамерено и увреждащо поведение на страна в договорните отношения“

Навежда също довод, че с процесния договор не е учредено право на строеж върху конкретни самостоятелни обекти от което следва, че „изначално ищецът е действал недобросъвестно при договарянето“, а с настоящата искова молба се опитва да черпи благоприятни за себе си последици.

Ответницата заявява, че е придобила по давност процесния имот, тъй като го е владяла 17 години и три месеца. Счита, че мораториумът за придобивна давност срещу държавата и общините противоречи на Конституцията, на Европейската конвенция за правата на човека и на Хартата на основните права на ЕС. Освен това в при едно от постановените продължавания на действието на мораториума това е станало с обратна сила, което също е противоконституционно. Иска се директно прилагане на Конституционните разпоредби и международните договори.

Предявения иск е с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК- за установяване, че ищеца е собственик на идеална част от недвижими имоти.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

На 02.09.2009г. ответницата К.И. Лефтеринова (сега с имена К.И.Р.) закупува от Мариела Георгиева Колева с нотариален акт № 144, том VI, рег. № 9263, дело № 925/2004г. на нотариус с рег. № 221 (л.65) следния недвижим имот: апартамент 5Ю, намиращ се на втори жилищен етаж /пети надземен етаж/ на сграда находяща се в гр. Русе по ***, със застроена площ 112,60 кв. метра състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня и тоалетна, коридор и две тераси, при граници: апартаменти № 4Ю и 6Ю, ул. „Б****“ и ул.

„Сливница“, с таванско помещение № 23Ю със застроена площ 10 кв. метра, заедно с 1,395% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена. Същият имот е бил придобит от продавача М. Г. К.от „Стефан Цанев“ ЕООД гр. Русе на 07.02.2002г. (л.66).

На свой ред „Стефан

Цанев“ ЕООД е придобил имота, като е упражнил прехвърленото му от ЕТ „СЦМ- Стефан Цанев“, гр. Русе право на строеж върху поземлени имоти по актове за общинска собственост № 809 и 810 от 23.10.1996г. представляващи терен в кв. 207 по плана на гр. Русе по *******.

ЕТ „СЦМ- Стефан

Цанев“ придобива посоченото правото на строеж в резултат на сложен фактически състав, както следва:

1. На 07.07.1992г. Кметът на община Русе издава заповед № 1079 (л.40), с която одобрява изменение на застроителния план на кв.207, гр. Русе, като определя застрояване до шест етажа. (л.40)

2. Заместник кметът на община Русе е одобрил тръжни условия за отстъпено право на строеж на шест етажна обществена сграда чрез явен търг. (л.44) В тръжните условия е посочено, че правото на строеж се отнася за терен „северно от Изложбената зала“, който терен е общински съгласно акт № 5304/119 и 5259/5259. Обявена е застроена площ- около 1100 кв. метра и РЗП- около 5800 кв. метра.

3. На 19.09.1996г. е проведен търг за „отстъпено право на строеж на шестетажна обществена сграда върху общински терен в кв. 207, ***.

На търга са се явили двама участници, като С. Ц.М.е предложил цена от 2400 лева на кв. метър РЗП. (л.46)

4. Със заповед № 1980/01.11.1996г. на кмета на община Русе (л.47) е отстъпено право на строеж на ЕТ „СЦМ“- С. Ц.М.„върху общински имоти по актове за общинска собственост №№ 809, 810 от 23.10.1996г. представляващи терен в кв.

207 по плана на гр. Русе, ***** при посочени граници. Посочено е също, че правото на строеж се отстъпва за изграждането на шестетажна обществена сграда с разгъната застроена площ 5800 кв. метра. Определена е цена съгласно оценителен протокол (л.48). ЕТ „СЦМ“- С. Ц.М.заплаща цената на отстъпеното право на строеж и допълнителни разноски (л.49-51)