Решение № 136 от 11.10.2019, Софийски окръжен съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, 11 октомври 2019 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

Членове: КРИСТИНА ТОДОРОВА

Н. ВАСИЛЕВ при секретаря Андреева и в присъствието на прокурор..........., като разгледа докладваното от съдия Кристина Тодорова в.н.ч.х.д. № 239 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 1 от 28.01.2019 г. на Районен съд

– гр.Е.П., постановена по н.ч.х.д. № 451/2017 г. по описа на същия съд, е признат подсъдимия А.В.С., с ЕГН **********,***, за виновен в това, че на 01.10.2017 г., около 17,50 ч. – 18,00 ч., в местност „М.“, гр.Е.П., Софийска област, е причинил на Г.С.К.,***, лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, като му нанесъл следните травматични увреждания – кръвонасядане съчетано с травматичен оток на меките тъкани в областта на лявата скула, кръвонасядане по гръбната повърхност на лявата ръка в областта на четвърта и пета предкиткови кости и охлузване в основата на трети пръст на лявата ръка – престъпление по чл.130 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

С тази присъда подсъдимия А.В.С. е осъден да заплати на частния тъжител Г.С.К. сумата от 612 лева, представляваща направени от последния разноски по делото.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат Н.Б. – защитник на подсъдимия А.В.С., с твърдения за нейната незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Сочи се, че атакуваната присъда е постановена при неправилно приложение на материалния и при допуснати особено съществени нарушения на процесуалния закон. Излагат се доводи, че първоинстанционния съд е възприел неправилна фактическа обстановка, въз основа на направен от него необективен и неверен анализ на доказателствата по делото. В тази насока се поддържа в жалбата, че неправилно първостепенния съд е основал изводите си по фактите изцяло на показанията на свидетелката Г. К., които според защитата са противоречиви и необективни, а същевременно е игнорирал показанията на свидетелите Т. П. и Р. Б.. Твърди се и, че без основание първата инстанция не е дала вяра на обясненията на подсъдимия С. относно причините за влошените му отношения със свидетелката К., което обстоятелство също се е отразило на решението му да не се довери на свидетелските показания на последната. В обобщение се сочи от защитата, че от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства, не се установява по безспорен и несъмнен начин, подсъдимия С. да е осъществил съставомерно по чл.130 ал.2 НК деяние, каквито са решаващите изводи на първия съд. Иска се от въззивния съд да отмени на основание чл.334 т.2 от НПК обжалваната присъда и да постанови нова такава, с която подсъдимия С. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му с частната тъжба обвинение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия А.В.С. – адвокат Н.Б. поддържа така подадената въззивна жалба и основното си оплакване, изложено в същата, касателно допуснати от районния съд нарушения на процесуалните правила при оценката на събраните по делото доказателства. В частност, се твърди от защитникът, че осъдителната присъда спрямо подсъдимия, е основана само и единствено на показанията на един свидетел – Г. К., които са пристрастни и необективни, а в същото време неправилно са игнорирани показанията на свидетелите – очевидци Б. и П.. Моли атакуваната първоинстанционна присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимия С. да бъде оправдан по повдигнатото му частно обвинение. Алтернативно защитата заявява искане въззивната инстанция да приеме, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършената оценка на доказателствената съвкупност от първостепенния съд, които налагат отмяна на постановения от него съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този съд.

В последната си дума пред въззивния съд, подсъдимият А.В.С. моли да бъде постановен справедлив съдебен акт.

В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, повереникът на частния тъжител Г.С.К. – адвокат Б.Х. моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди атакуваната първоинстанционна присъда, като правилна и законосъобразна. Заявява становище, че същата е обоснована от събраните по делото доказателства, на които районния съд е направил подробен и обективен анализ.

Настоящият съдебен състав на СОС, като съобрази наведените от страните доводи във връзка с данните по делото и след като сам служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда по реда на чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Въз основа на събраните в първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства, както и въз основа на приетата съдебно-медицинска експертиза, първостепенният съд е направил определени фактически констатации, които изцяло се възприемат и от настоящата инстанция. След съвкупната преценка на събраните и проверени в първоинстанционното съдебно следствие доказателствени материали, този състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

На

01.10.2017 г., около 17,00-18,00 часа, подсъдимият А.С. се прибирал от работа на полето, управлявайки трактор по черен път между нивите, находящи се в местността „М.”, землището на гр.Е.П.. Заедно с него бил и свидетеля Р. Б., който също управлявал трактор, движейки се на няколко метра пред подсъдимия. По пътя двамата срещнали частния тъжител Г.К., който отивал в посока нивите, където съпругата му и свидетелката Г. К. пасели животните си. Тъжителят се движил с велосипед, който първоначално управлявал, а след това слязъл от него и продължил да го бута. Когато забелязал частния тъжител, подсъдимият С. спрял трактора и слязъл от него, за да говори с К..

Като видял това, свидетелят Б. също спрял управлявания от него трактор на разстояние около 10-15 метра по-напред, но не слязъл от него, а решил да изчака подсъдимия, седнал в превозното средство. Подсъдимият и частният тъжител започнали да се карат на висок тон, като подсъдимия обвинявал тъжителя, че е дошъл на нивите, за да краде от царевицата му. След като възприели възникналата разправия между двамата, свидетелката К. и съпругата на тъжителя се приближили до тях. В този момент подсъдимият нанесъл с дясната си ръка два удара с плесник в областта на лявата скула на частния тъжител. В резултат на тези удари, частният тъжител паднал на земята, но веднага след това се изправил сам. След като тъжителя се изправил, подсъдимият го завел при двете жени и ги попитал: „Познавате ли този човек, който иска да ми бере царевицата?”. Свидетелката К. обяснила на подсъдимия, че К. е дошъл на нивите, за да си види животните. Подсъдимият С. се качил отново на трактора си и заедно със свидетеля Бонев потеглили към главния път в посока гр.Е.П..

Частният тъжител си взел колелото и също си тръгнал.

По-късно същият ден, тъжителят Г.К. потърсил медицинска помощ в ЦСМП – гр.Е.П., а впоследствие и в УМБАЛСМ”П.” – гр.С., като прегледа, проведеното му рентгеново изследване и констатираните увреждания на тъжителя били отразени в медицинско свидетелство /л.11 от първоинстанционното дело/. В последното било посочено, че при тъжителя Г.К. е установена повърхностна травма на окосмената част на главата.

На 03.10.2017 г. тъжителят посетил специалист по съдебна медицина в КСМД при МУ – С., като при прегледа му били констатирани следните телесни увреждания: кръвонасядания на лицето и лявата ръка, охлузвания на лявата ръка, които причинили на тъжителя болка и страдание.

В съставеното съдебномедицинско удостоверение № 260.10/2017 г. било отбелязано и, че тези увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и начин, съобщен от пострадалия.

От заключението на съдебномедицинската експертиза, назначена, изслушана и приета от първата инстанция, се установяват следните констатирани при тъжителя Г.К. травматични увреждания: кръвонасядане, съчетано с травматичен оток на меките тъкани в областта на лявата скула; кръвонасядане по гръбната повърхност на лявата ръка в областта на четвърта и пета предкиткови кости; охлузване в основата на трети пръст на лявата ръка. Според вещото лице, тези травматични увреждания на тъжителя, по своята медико-биологична характеристика са му причинили, както поотделно така и в съвкупност, болка и страдание. Относно механизма на причиняването им, експертът е заключил, че нараняванията са резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети – за кръвонасяданията, и от действието по допирателната на твърди ръбести предмети с ограничена контактна повърхност – за охлузванията. При разпита си в хода на първоинстанционното съдебно следствие, вещото лице изготвило обсъжданата експертиза е уточнило, че твърдите, тъпи предмети, когато са с гладка повърхност, каквито са частите на човешкото тяло /крака, ръце, глава/, при нанасянето на травма /особено в зони с добери изразена костна подложка/ не оставят охлузвания, а единствено разкъсват капилярите и се получава кръвонасядане. Експертът е допълнил още, че охлузването, каквото при тъжителя е намерено в областта на третия пръст, се получава вследствие на контакт с предмет с неравна повърхност – при падане и контакт с терен, от нокът, удар на ръка в стената и др.

Възприетата фактическа обстановка и изведените въз основа на нея фактически констатации от въззивния съд са в съответствие с изложените такива от първоинстанционния съд. Районният съд е обсъдил внимателно всички гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и е изложил убедителни и логични доводи и съждения, въз основа на същите, кои факти от предмета на доказване приема за безспорно установени. Анализирани са показанията на разпитаните по делото свидетели и са изложени подробни мотиви кои от гласните доказателства се кредитират и на кои не е дадена вяра от съда. В тази насока правилно са кредитирани изцяло показанията на свидетеля Г. К., тъй като същите са единствените, които възпроизвеждат непосредствените възприятия на този свидетел за отделните етапи на случилото се, както и показанията й са логически последователни, достоверни, обективни и безпристрастни. В съответствие с приетото от първия съд при анализа му на посочените свидетелски показания, въззивната инстанция също намери, че въз основа на посочените гласни доказателствени средства се установяват по несъмнен и категоричен начин релевантните за предмета на доказване фактически обстоятелства относно времето и мястото на извършване на процесното деяние, неговото авторство, начина на извършването му. В частност, от показанията на тази свидетелка, въззивният съд приема за установени фактите относно възникналия на процесната дата, по инициатива на подсъдимия физически конфликт с тъжителя и причината за пораждането му; нанесените от подсъдимия на частния тъжител удари с ръка /плесници/, от които тъжителя паднал на земята; броя и локализацията на ударите; действията на подсъдимия и тъжителя веднага след деянието. Вярна е и преценката на първият съд, че доказателствата, установени чрез показанията на свидетеля Г. К. се подкрепят по безспорен начин от приобщените като писмени доказателствени средства по делото - медицинско свидетелство /направление/ от 01.10.2017 г., издадено от УМБАЛСМ ”П.” и съдебномедицинско удостоверение № 260.10/2017 г., издадено от КСМД при МУ – С., както и от заключението на приетата съдебномедицинска експертиза. Посочените доказателствени средства са категоричен източник на фактически данни за причинени на инкриминираната дата на частния тъжител телесни увреждания, за вида, характера и естеството им, и механизма на причиняването им. В тази насока, не е убягнало от вниманието на първостепенния съд и обстоятелството, че дадените от свидетелката К. сведения за нанесени на тъжителя от страна на подсъдимия два удара с дясната ръка в лявата област на лицето му /лявата буза/, последвани от падането му на земята, намират опора в установените по експертен път увреждания на тъжителя и механизма на причиняването им – кръвонасядане, съчетано с травматичен оток на меките тъкани в областта на лявата скула, което може да бъде получено от нанасяне на удари с твърди тъпи предмети с гладка повърхност, каквито са частите на човешкото тяло /ръка, крак, глава/, кръвонасядане на лявата ръка и охлузване в основата на трети пръст на лявата ръка, което е в резултат на действието по допирателната с предмет с неравна повърхност – при падане и контакт с терена /виж разпита на вещото лице, изготвило СМЕ/.