Решение № 88 от 30.04.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Бургас, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20232000500364 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт И., против решение № 626/19.05.2023г. по гр.дело №1458/2021г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният против дружеството иск от П. М. К. за осъждането му за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от при ПТП над размера от 8 000 лв. до присъдения размер от 35 000 лв., ведно със законната лихва за забава от 17.05.2021г. до окончателното изплащане на главницата.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно. Намира присъденото обезщетение за прекомерно, определено в нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и несъобразено със съдебната практика по аналогични случаи. Сочи се, че преди депозиране на исковата молба въззивникът е изплатил на П. К. обезщетение в размер на 12 000 лв., безспорно установено по делото. То, заедно с присъдена сума до 20 000 лв. е достатъчно да репарира претърпените вреди и сума над този размер е прекомерна и несъответстваща на тях. Оспорва приетите за доказани по делото факти : за получени от ПТП увреждания в областта на гръбначния стълб и поясната област и възпаление в областта на травмирания крайник (според изслушаната по делото СМЕ няма категорична връзка между тези оплаквания и претърпяното произшествие); възпалението е възникнало по – 1 късно, няма връзка с травмите от произшествието и не е основание за присъждане на обезщетение в завишен размер (според вещото лице д-р М. ищецът е могъл да получи възпаление във всяка част долния крайник. В представената медицинска документация връзката на възпалителния процес с ПТП е отречена, поради продължителния период от оперативната намеса и от възстановяването до възникването му. Към момента на прегледа ищецът е напълно възстановен и не изпитва болки) ; представените изследвания са от по – късен етап, докато при постъпване в лечебното заведение не са открити травматични увреждания в поясния отдел на гръбначния стълб; оспорва се периода за възстановяване на костта на петата. Ето защо, според страната, размерът на присъденото обезщетение не съответства на размера на действителните вреди.

Моли да бъде отменено решението в обжалваната част или да бъде намален размера на обезщетението, като прекомерен и несъобразен с критериите за справедливост и съдебната практика.

Останалите страни по делото, редовно уведомени, не изпращат становище по въззивната жалба.

Не са направени доказателствени искания.

Бургаският апелативен съд в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С обжалваната част от решението окръжният съд, по предявения иск на П.

М. К. осъдил ответното дружество да му заплати сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, настъпили на 04.08.2019 година при пътнотранспортно произшествие, причинено от В. С. П. при управление на л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № А 2888 ВХ, валидно застрахован със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху присъдения размер главница, считано от 17.05.2021 година до нейното окончателно изплащане.

За да приеме решението си съдът заключил, че при действителен сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с прекия причинител на увреждането, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, увредените от деликта лица могат да претендират обезщетение пряко от застрахователя при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Отграничил вредите за всеки от ищците, обсъдил характера и степента на полученото от жалбоподателя увреждане , зачел извършеното плащане от страна на ответника , приел за неоснователно направеното искане за намаляване на обезщетението по чл. 51 , ал.2 и присъдил обезщетение от още 35 000лв.

Не се спори по делото и е доказано по несъмнен начин, че застраховано при ответника лице В. С. П. на 04.08.2019 година на главен път II-99, в района на км. 24+400, в посока на движение от град Созопол към град Приморско, при 2 управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № А 2888 ВХ, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, допуснал ПТП в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта 2.16 промила и причинил средна телесна повреда на ищеца П. М. К., изразяваща се във фрактура на десен калканеус, пета кост, водеща до трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от около 1.5 - 3 месеца, за което водачът се е признал за виновен по образуваното наказателно дело (нохд № 1486/ 2021 година по описа на Районен съд Бургас, приключило с влязло в сила определение за одобряване на споразумение)

Не е спорно ,че ищецът е пострадал, като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № А 1813 MX, в който са пътували съпругата му и двете им деца.

Не се оспорва механизма на произшествието, вината на застрахованото лице за допуснатите нарушения на правилата за движение, управлението на автомобила му в нетрезво състояние. Фактическата обстановка по тези релевантни обстоятелства, установена в обжалваното решение, не се оспорва от страните по делото и пред настоящата инстанция и въззивният съд при собствен анализ на представените доказателства не намира основание да приеме различна, още повече при отсъствие на въззивно оплакване.

На основание чл. 272 ГПК, за да не допуска повторение на вече установените и неоспорени фактически положения относно механизма на произшествието, становищата на вещите лица по назначените в производството експертизи, твърденията на ответната страна и приложението на чл. 300 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

По оспорените факти

Спорни по делото са фактическите изводи относно характера и степента на увреждането, последиците за здравето на ищеца, продължителността на лечението, интензитета на болките и общото страдание вследствие на увреждането. Оспорена е от въззивника причинната връзка с настъпилото застрахователно събитие на някои от уврежданията на ищеца, които са взети предвид при определяне на обезщетението.

Неоснователно е въззивното оплакване, че незаконосъобразно е взето предвид полученото от ищеца възпаление на меките тъкани. Окръжният съд изрично е отбелязал, че възприема заключението на СМЕ, в смисъла, че това увреждане има друг произход, различен от обсъжданото ПТП.

Неоснователно е въззивното оплакване за липса на връзка с увреждането и болките в областта на гръбначния стълб и поясната област. Такива не са обсъждани при определяне на характера и степента на увреждането.

Установени са от неоспореното заключение на СМЕ травмите, получени от пострадалия. Доказано е проведено оперативно лечение.Понастоящем няма медицински данни за болки, нито при резки движения, нито при 3 натоварване на ръката.

Претърпяното ПТП и последващите болки и страдания са довели до негативни промени в обичайния живот на пострадалия и в емоционалното му състояния. Понасяни са силни болки и затруднения при извършване на елементарните му битови дейности, установени от събраните по делото свидетелски показания. Физическите болки и страдания са довели до емоционална тревожност относно бъдещата възможност на ищеца да осигурява препитанието на своето семейство. Травмите са оставили белези и неотшумяващи затруднения и болки при движението на крайника за дълго време.

По приложението на чл. 52 ЗЗД

За да определи размера на обезщетението, съдът съобразява показанията на свидетелите в контекста на констатациите на назначената по делото съдебно – медицинска експертиза.

Ищецът е претърпял оперативно лечение приет е в клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Св. Анна” - София, където на 15.08.2019 година е бил опериран. На 17.08.2019 година той е бил изписан със следната диагноза: Фрактура калканеи дек. РСОМ, с препоръки да се придвижва с две патерици, без да натоварва увредения крайник. В хода на лечението са се появили усложнения - данни за умерено изразена хипотрофия на мускулатурата на десния долен крайник, като по този повод е бил проведен курс по физиотерапия и рехабилитация; възстановителните процеси при него са продължили до месец февруари 2020 година. След изписването му от болницата той не е можел да се обслужва, това правела съпругата му. Той е изпитвал силни болки както преди, така и след операцията, което е наложило употребата на болкоуспокояващи. Косвено за състоянието му се съди от продължителната временна нетрудоспособност – общо над 160 дни. Страдал е от силни болки ( данни за придписани болкоуспокоителни), дискомфорт от затрудненото предвижване, от нуждата да бъде обслужван, от съзнанието ,че възстановяването му е несигурно.

При увреждането пострадалият е бил на ** години. Заедно с него е пострадало цялото му семейство – съпруга и двете им деца.

Обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се присъжда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД, като съдебната практика е установила значимите обстоятелства, въз основа на които съдът следва да извърши оценъчната си дейност. В този смисъл е задължителната практика на ВКС, съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/23 г,. 1 ТО на ВКС. Според 4 разясненията в цитираните актове на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички „неимуществени вреди“, включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи отражение върху психиката, и/или създаващи социален дискомфорт за определен период от време. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания, е необходимо да се съобразят следните общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, отчитане на конкретните икономически условия в страната, като помощен критерий, израз на които условия са нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. От анализа на всички обсъдени обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост в настоящия случай въззивният съд приема за достатъчна сумата от общо 30 000лв., като паричен еквивалент на доказаните по делото неимуществени вреди. Над този размер евентуално обезщетение би било лишено от основание предвид категоричното становище по медицинската експертиза за пълно възстановяване понастоящем.

От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е депозирали пред застрахователя искане за определяне и изплащане на обезщетение и ответникът е изплатил на ищеца П. К. сумата от 12 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди. След като бъде намалено дължимото обезщетение съдът следва да присъди разликата от 18 000лв.

По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи, които частично не съвпадат с изложените в обжалваното решение, което следва да бъде отменено за горницата над 18 000лв. , а предявеният иск отхвърлен.