Решение № 549 от 22.07.2019, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е №131 гр. Сливен, 22.07.2019г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Мария Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д.

№326 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №31/12.04.2019г. по гр.д.№574/2017г. на Котелски районен съд, с което: 1. Отхвърлен е предявения от Л.Е.Х., Л.Л.Х. и Е.Л.Х. *** отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между тях, че Община Котел не е собственик на имот пл.№531, кв.48 по плана на село Жеравна от 1967г. с площ на имота 653кв.м., попадащ в ПИ №*** по кадастралната карта, одобрена през 2005г. с площ на имота 3786кв.м., с описани подробно граници; 2. Отхвърлени са предявените от Л.Е.Х., Л.Л.Х. и Е.Л.Х. *** положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между тях, че всеки от ищците е собственик на основание наследство и давност на 1/3 ид.ч. от имот пл. №531, кв.48 по плана на село Жеравна от 1967г. с площ на имота 653кв.м., попадащ в ПИ №*** по кадастралната карта, одобрена през 2005г. с площ на имота 3786кв.м., с описани подробно граници. С решението е отхвърлено искането на ищците за присъждане на разноски, като са присъдени такива на ответната Община Котел.

Въззивната жалба е подадена от ищците в първоинстанционното производство Л.Е.Х., Л.Л.Х. и Е.Л.Х. чрез пълномощник адв. И.Т. и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

Въззивниците чрез пълномощника си адв. Т. посочват, че обжалваното изцяло решение на РС – Котел е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Постановеното решение противоречало на събраните по делото доказателства и на изслушаната съдебно-техническа експертиза. Считат, че по делото безспорно се установило, че процесния имот е бил отнет без законово основание и ищците не били обезщетени по съответния законов ред. От заключението на вещото лице се установило, че в границите на имот пл. №531 към момента не е налично застрояване и може да се отдели имот с площ 653 кв.м. от площта на ПИ №***, който може да бъде обект на реституция. Поради това считат, че са налице изискванията на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ. Анализират, по-скоро цитират първоинстанционното решение относно установеното от съда от фактическа страна и правните изводи, като намират същите за неправилни на база установената фактическа обстановка. Анализират събраните по делото доказателства. Въззивниците считат, че по делото не се събрали категорични доказателства относно точният момент на завземане на имота, като считат, че след като още с плана от 1967г. той е бил включен в двора на училището, то още тогава бил завзет без законово основание. Намират извода на съда, че това е станало слез 1973г. при действието на ЗТСУ за неправилен. Имотът и към момента отговарял реално до размерите, в които е бил отчужден. Неправилен бил извода на съда, че върху целия имот е реализирано мероприятието, за което е отчужден, тъй като само върху една малка част /168 кв.м./ е положен асфалт и само тя е използвана като игрище. Поради противоречие в свидетелските показания, намират за недоказано използването на останалата част от имота като опитно поле. Позовават се на ТР №6/10.05.2006г. по тълк.д. №6/2005г. на ОСГК на ВКС, приемащо че отнемането на имота без законово основание или отчуждаването му не по установения законов ред, не води до реално придобиване на собствеността от държавата, а тя се запазва от носителя на това право. Поради това считат, че предявеният против Община Котел отрицателен установителен иск е основателен, като са доказали предпоставките на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ. Дори и да се приемело, че е осъществено някакво мероприятие върху малка част от имота – 168 кв.м., то останалата част може да бъде обект на реституция. С оглед изложеното молят съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да уважи предявения от тях против Община Котел отрицателен установителен иск. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – ответника в първоинстанционното производство Община Котел чрез пълномощник адв. Р., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемата страна намира постановеното първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди. Намира за правилен извода на районния съд, че мероприятието, за което имота е отчужден било реализирано, като то касаело целия имот и нямало част, която да съществува реално до размерите, в които имота бил отчужден. Правилно било установено, че имота е публична общинска собственост, което е достатъчно основание за отхвърляне на исковете, основани на ЗВСОНИ. Посочва, че ищците не са придобили имота на основание давностно владение, каквото не било доказано. Посочва обаче, че районният съд не е коментирал наведеното от общината възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност и с оглед обжалването и възможността въззивният съд да стигне до други изводи относно реституцията, изрично посочва, че възражението за придобивна давност е своевременно заявено и въведено в спора и би следвало да бъде разгледано от въззивната инстанция. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивниците

Л.Е.Х., Л.Л.Х. и Е.Л.Х., редовно призовани, не се явяват. Представляват се от процесуален представител по пълномощие адв. И.Т., която поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Излага съображения относно неправилността и незаконосъобразността на атакуваното решение и моли за неговата отмяна, като вместо него моли въззивния съд да постанови ново, с което да уважи предявения отрицателен установителен иск против Община Котел.

Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна.

В с.з. въззиваемата страна Община Котел, редовно призована, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалният й представител по пълномощие адв. С.Р., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа изложеното в отговора на жалбата. Посочва се, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обстойно мотивирано и моли съда да го потвърди. Излага съображения относно правилността му и неоснователността на въззивната жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първоинстанционния съд е сезиран с предявени при условията на субективно активно и обективно евентуално съединяване на отрицателен установителен иск за установяване, че ответната Община Котел не е собственик на недвижим имот, пл.№531, кв.48 по плана на село Жеравна от 1967г. с площ на имота 653кв.м., попадащ в ПИ №*** по кадастралната карта, одобрена през 2005г. с площ на имота 3786кв.м. и положителни установителни искове за установяване правото на собственост на ищците върху процесния имот, всеки върху 1/3 ид.ч. от него, съобразно наследствената му квота на основание наследство и давностно владение. Исковете намират правното си основание в чл.124, ал.1 от ГПК.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстваща на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав споделя и ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и почиват на приложимите към спора материалноправни норми, поради което препраща към тях и няма да ги преповтаря в тази пълнота.

Ищците в първоинстанционното производство се позовават на наследство и евентуално придобивна давност, за да обосноват твърдяното от тях право на собственост върху процесния недвижим имот, като считат, че са налице предпоставките на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ и по силата на реституционния закон им е възстановена собствеността в качеството на наследници на В.Х., от който имота е отчужден не по установения в закона ред.

Главният иск е отрицателен установителен против Община Котел, с оглед легитимирането на последната като собственик и неуспешните проведени две административни процедури по реституция на имота, респ. получаване на обезщетение за същия.

Община Котел противопоставя на първо място твърдение за законност и спазване на установения ред при провеждане на отчуждителната процедура и евентуално оригинерния придобивен способ – придобивна давност в двете алтернативи – кратка за периода след отписване на имота от актовите книги за държавна собственост и предаване владението на Община Котел със заповед от 02.11.2006г., респ. недобросъвестно владение още от Държавата, присъединено от Община Котел, начиная от 22.11.1997г.

На първо място, съдът споделя изложеното от районния съд, че ответната Община Котел не е ангажирала никакви доказателства относно установяване провеждането в цялост на отчуждителната процедура по отношение на процесния имот, който безспорно е бил отнет от В.Х..

Анализирайки писмените доказателства и заключението по назначената и изслушана пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза, съдът приема, че отчуждаването на имота, отнемането му от владението на Х. е направено още през 1967г. с включването му в парцел ІІІ, кв.48 по плана на с.Жеравна „За училище“ с плана за регулация от 1967г. Още тогава имотът е бил включен в този парцел и последващото частично изменение на плана за регулация от 1972г. не касае този имот. Съгласно приложимите разпоредби на ЗПИНМ /отм./ - чл.39, ал.1 недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, си считат за отчуждени от деня на обезщетяване на собственика. Доказателство за т. обезщетяване няма ангажирани. Следователно съдът приема, че не е налице обезщетяване по установения ред на собственика за процесния имот.

Тъй като ищците са установили безспорно, че са наследници на В.Х., от който безспорно е отнет процесния недвижим имот, то те са лицата по чл.3, ал.1 от ЗВСОНИ.

На следващо място, безспорно към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ процесният имот е бил собственост на държавата, респ. Община Котел /пар.7 от ПЗР на ЗМСМА/.

Спорен е въпросът дали имота към момента на влизане в сила на реституционния закон е съществувал реално до размерите, в които е бил отчужден. Районният съд е приел, че мероприятието, за което имотът е бил отчужден, е реализирано, тъй като целият имот е включен в парцел ІІІ – за училище и предназначението му било да обслужва учебната дейност, поради което не съществува до размерите, в които е отчужден. Въззивният съд, анализирайки заключението на изслушаната и кредитирана от районния съд СТЕ не споделя този извод на първоинстанционния съд. В този насока съдът съобрази задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №1/1995г. на ОСГК и съдебната практика в тази насока, които са в смисъл, че предпоставката „съществуват реално до размерите, в които са отчуждени“, не е поставено условие предназначението на имотите да е същото, каквото е било при одържавяването им, което би обезсмислило приложението на закона. Целта на закона е да възстанови собствеността върху отнетите имоти, доколкото те съществуват като обекти на собственост, а не да възстанови предишното им състояние, вид и предназначение.