Решение № 176 от 11.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Пловдив, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000637 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №39/04.08.2025г., постановено по т.д. №47/2024г. по описа на окръжен съд Смолян, ЕТ „А. - 64 - А.К.“, с ЕИК 830162763, представлявано от А.В.К.в, е осъден да заплати на „Деведжи - 2005“ ООД, с ЕИК 108607779, представлявано от управителя Е.А., на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, сумата в размер на 19 037.66лв. /9 733,80 евро/, която е платена в повече по сключен между страните Договор за заем от 08.03.2018г., като е отхвърлен искът за разликата над присъдената сума от 19 037.66лв. /9 733,80 евро/ до претендираната сума от 32 223.32лв. /16 475,52 евро/.

Отхвърлен е предявеният акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихва върху претендираната надвнесена сума от 32 223.32лв. /16 475,52 евро/ за периода 18.05.2022г. – 16.09.2024г. в размер на 9 432.89лв. /4 822,96 евро/.

ЕТ „А. - 64 - А.К.“, с ЕИК 830162763 е осъден да заплати на „Деведжи 2005“ ООД, с ЕИК 108607779, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД сумата от общо 1

15 841.20лв. /8 099,48 евро//подробно конкретизирана/, като е отхвърлен искът за разликата над 15 841.20лв. /8 099,48 евро/ до претендираната сума от общо 39 483.41лв. /20 187,55 евро/.

ЕТ „А. - 64 - А.К.“, с ЕИК 830162763 е осъден да заплати на „Деведжи 2005“ ООД, с ЕИК 108607779 направените от последния разноски в размер на 1 545.61лв. /790,26 евро/, съответни на уважената част от исковите претенции.

„Деведжи - 2005“ ООД, с ЕИК 108607779 е осъдено да заплати на ЕТ „А. - 64 - А.К.“, с ЕИК 830162763 направените от последния разноски в размер на 2 765.17лв. /1 413,81 евро/, съответни на отхвърлената част от исковите претенции.

Постановеното производството. решение е обжалвано и от двете страни в

Въззивната жалба на ищеца е срещу отхвърлителната част на решението: в частта, с която е отхвърлен искът по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за сумата над 19 037.66лв., която е платена в повече по сключения между страните договор за заем от 08.03.2018г. до размера на сумата от 21 555,04лв.

/11 020,92 евро/. В тази насока е въведено оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че платената в повече сума следва да бъде съобразена със заключението от съдебносчетоводната експертиза по т.2, вариант първи – при предсрочна изискуемост на 16.03.208г., а според жалбоподателя, надплатената сума следва да се определи по т.2, вариант шести от заключението /при предсрочна изискуемост на 09.04.2018г./. Въззивната жалба на ищеца е и срещу тази част на решението, с която е отхвърлен искът по чл.45 ал.1 от ЗЗД за сумата над 15 841.20лв. до претендираната сума от общо 39 483.41лв. По отношение неуважената част от иска за непозволено увреждане се твърди, че първоинстанционният съд, в противоречие със закона, не е кредитирал заключението на вещото лице по приетата съдебносчетоводна експертиза, а е извършил служебно преизчисляване на лихвата. Изложени са подробно съображения за неправилност на решението в обжалваните части и се иска неговата отмяна съответно присъждане на сумите 2 517,38лв. /1 287,12 евро/ и 23 642,21лв. /12 088,07 евро/.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна – ЕТ „А. - 64 - А.К.“, подадената от „Деведжи - 2005“ ООД въззивна жалба се оспорва с насрещни доводи.

2

Въззивната жалба на ответника ЕТ „А. - 64 - А.К.“ е срещу осъдителната част на решението. Въведени са оплаквания за необоснованост на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Изложени са подробно съображения и се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което осъдителните искови претенции да бъдат отхвърлени; евентуално – да бъде уважено заявеното от страната възражение за прихващане за сума от 8 502,78лв. /4 347,40 евро/. По отношение на уважения иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД е въведено оплакване относно изводите на първостепенния съд за обвързващата сила на друг съдебен акт, неформирането на самостоятелна воля относно обстоятелства, които не влизат в обективните предели на силата на пресъдено нещо. Поддържа се евентуално заявеното възражение за погасяване вземането по давност. По отношение на уважения иск по чл.45 от ЗЗД се изразява несъгласие с изводите на първостепенния съд относно елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, като, според жалбоподателя, не е установено и наличие на претърпени вреди от страна на ищеца. Твърди се, че в тази си част решението е постановено в противоречие със задължителната тълкувателна практика – ТР №3/2021г. и възможността вредите да се презюмират като размер, като в разглеждания случай е законната лихва за забава. Развити са съображения, че в настоящия случай презумпцията за вина по чл.45 ал.2 от ЗЗД е оборена, тъй като изпълнителното дело е образувано вследствие на издаден изпълнителен лист и не може да се приеме, че предприемайки действия за принудително събиране на вземането си, кредиторът действа виновно. Изразено е и несъгласие с приетото от съда, че вредите са съизмерими със законната лихва, като е въведено оплакване, че окръжният съд не е изложил съображения защо приема това. Възразява се и че ищецът не е представил доказателства относно претърпени от него имуществени вреди, тъй като за уважаване на иск за непозволено увреждане не е достатъчно настъпването на вредите да е предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се установи реалното им съществуване. В тази насока за пълнота жалбоподателят твърди и че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила по отношение на правната квалификация на иска, като страната счита, че правилната правна квалификация е тази по чл.403 от ГПК. Въведени са конкретни оплаквания и несъгласие с изводите на окръжния съд за неоснователност на възражението за прихващане, 3 аргументите на съда, че е погасено вземането – предмет на възражението, по давност. Въззивникът се позовава на института на давността по смисъла на чл.103 ал.2 от ЗЗД.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна – „Деведжи - 2005“ ООД, подадената от ЕТ „А. - 64 - А.К.“ въззивна жалба се оспорва с насрещни доводи.

С въззивните жалби доказателствени искания. и постъпилите отговори не са заявени

Страните претендират сторените по делото разноски.

С определение №180/30.12.2025г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е оставено без разглеждане, като недопустимо, искането на „Деведжи 2005“ ООД за изменение на решение №39/04.08.2025г. в частта за разноските.

Това определение е обжалвано с частна жалба от „Деведжи - 2005“ ООД. Частната жалба е подадена в срок с оглед разпоредбата на чл.62 ал.3 от ГПК. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна, с постановяване на въззивен акт, с който искането за изменение на решението в частта за разноските да бъде уважено.

С постъпилия отговор от насрещната страна частната жалба се оспорва.

Подадените въззивни жалби и частна жалба са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбите и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД.

В предявената от „Деведжи - 2005“ ООД срещу ЕТ „А. - 64 - А.К.“ искова молба, ищецът е изложил следните фактически обстоятелства: По силата на договор за заем от 08.03.2018г. е получил от ответника заем в размер на сумата от 200 000лв. със срок за връщане - 08.07.2018г. Във връзка с 4 възникнал спор досежно размера на остатъка от заемната сума ответникът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, и двете от 23.12.2020г., издадени по ч. гр. д. №546/2020г. по описа на РС - Момчилград, като срещу ищцовото дружество е било образувано изп. д. №55/2021г. по описа на Хриса Пурнарова - ЧСИ с №741 на КЧСИ. При депозираното възражение от ищеца е образувано исково производство по чл.422 от ГПК, предмет на т. д.

№46/2021г. по описа на ОС - Кърджали, в което с влязло в сила решение е установено, че „Деведжи-2005“ ООД, гр. Джебел е надплатил по посочения договор за заем сума в размер на 32 223.32лв., представляваща плащания на главницата по договора, които плащания са разпределени за погасяване на разноски, разходи за управление, обслужване, такси, комисионни и др., главница, без да е налице основание за такова плащане. Посочено е, че с Решение №242/18.05.2022г. по в. т. д. №78/2022г. по описа на АС - Пловдив предявеният от едноличния търговец иск по чл.422 от ГПК е отхвърлен изцяло, като неоснователен, а с Определение №50300/04.05.2023г. по т. д.

№2048/2022г. по описа на ВКС не е допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение и същото е влязло в законна сила. Ищецът счита, че с оглед постановените съдебни актове и на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД ответникът му дължи връщане на получената без основание сума в размер на 32 223.32лв., ведно със законната лихва за периода от датата на постановяване на въззивното решение - 18.05.2022 г. до датата на подаване на исковата молба - 03.10.2024г. в размер на 9 432.89лв. /която последна претенция, отхвърлена от първостепенния съд, не е предмет на въззивното производство/. По отношение на иска по чл.45 от ЗЗД се твърди следното: По образуваното срещу ищеца изп. д. №55/2021г. по описа на ЧСИ Хриса Пурнарова в периода 2021г. - 2023г. са били постъпили и запорирани парични суми в размер на общо 178 098.31лв., които са му били върнати, както следва: 40 697.45лв. - на 12.09.2022г.; 73 424.18лв. - на 02.12.2022г. и 63 976.68лв. - на 29.05.2023г. В резултат на наложения запор е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, равняващи се на законната лихва за периода, в който са били извън патримониума му, което е обективен факт, а не предполагаемо и хипотетично събитие. В тази връзка ищецът претендира присъждане на пропуснатите ползи в размер на общо 15 855.67лв., ведно със законната лихва върху всяка от запорираните суми от 5 датата на увреждането /превеждането по сметката на ЧСИ/ до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото. Във връзка с направеното от ответника, с отговора на исковата молба, възражение за прихващане ищецът релевира възражение за погасяването му по давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Искането, с което е сезиран съдът, е да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми: 32 223.32лв., представляваща платена без основание сума по договор за заем от 08.03.2018г., /както и съответната лихва върху тази сума в размер на 9 432.89лв. за периода 18.05.2022г. - 16.09.2024г./, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателно изплащане на задължението и сумата от 15 855.67лв., увеличена в хода на производството по реда на чл.214 от ГПК на 39 483.41лв., представляваща пропуснати ползи от запорирани суми по изп. д. №55/2021г. по описа на ЧСИ Хриса Пурнарова с № 741 в КЧСИ, ведно със законната лихва върху всяка от запорираните суми до окончателното изплащане на задължението. Фактическите твърдения и заявените претенции се поддържат и в допълнителната искова молба.

В постъпилия в срока по чл.367 ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба, както и в отговора на допълнителната искова молба, ответникът ЕТ „А. - 64 - А.К.“ оспорва предявените искове. Не са оспорени фактическите твърдения относно съществувалите между страните заемни правоотношения, както и упражненото право от ЕТ в заповедно и исково производство. Изложени са съображения, че силата на пресъдено нещо не обхваща мотивите на съдебното решение, а единствено диспозитива, с който съдът се произнася по същество по съответния материално-правен спор, в случая досежно паричното вземане, предявено по реда на чл. 422 от ГПК, без да е налице установяване на претендираната от ищеца в настоящото производство сума, както и недействителността на конкретни клаузи от договора за заем. На следващо място е релевирано възражение за изтекла погасителна 5-годишна давност, започнала да тече от момента на предаване на престацията, а не от постановяване на решението по в. т. д. №78/2022г. по описа на АС - Пловдив - 18.05.2022г., което към тази дата не е било влязло в сила и което е ирелевантно за началния момент на давността. Наведени са доводи, че за извършените плащания липсва заявяване от длъжника - ищец в настоящото производство, кое задължение погасява с всяка една от вноските, 6 от което е направен извод, че първо се погасяват разноските, след това лихвите и най-накрая главницата, по аргумент на чл.76, ал.2 от ЗЗД. Ответникът оспорва и иска по чл.45 от ЗЗД, като е навел доводи, че в случая презумпцията за вина е оборена, тъй като изпълнителното дело е образувано вследствие на издаден от съда изпълнителен лист и предприети от едноличния търговец, който е физическо лице, а не търговско дружество, действия по принудително изпълнение на дължимата престация. Посочено е, че твърдените от ищеца вреди не са съизмерими със законната лихва и липсват доказателства досежно реално пропуснатите ползи и възможността за сигурно увеличаване на имуществото. При условията на евентуалност ответникът е заявил възражение за прихващане със сумата в размер на 8 502.78лв., представляваща законна лихва за забава върху просрочените задължения от страна на ищеца по Договора за заем от 08.03.2018г.