Решение № 282 от 29.07.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. София, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20221800500376 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 3, предложение второ от ГПК.

Образувано е по жалба от В. Р. Р. срещу разпореждането на ЧСИ Георги Каримов, с което е прекратено производството по изп.д. № 20227920400048 по описа на този съдебен изпълнител. Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане е необосновано и противоречи на процесуалния закон.

Поддържа, че, по аргумент от чл. 433 ал. 1 от ГПК, актът за прекратяване на образувано изпълнително производство следва да бъде постановление, а не разпореждане. Счита, че не е налице нито една от хипотезите по този нормативен текст, при настъпването на които законът оправомощава съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство. Подчертава, че несъществуването в правния мир на първоначалния длъжник не е сред тях.

Оспорва тезата на частния съдебен изпълнител за неприложимост на разпоредбата на чл. 429 ал. 3 от ГПК. Вместо това намира, че правното положение на собственика на недвижим имот, по отношение на който е реализиран успешно иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, е сходно с правното положение на лицето, дало своя вещ като обезпечение на чужд дълг.

Позовава се на решения на Софийския окръжен съд в този смисъл, постановени по жалби срещу действията на ЧСИ Лазаров във връзка със същия казус, и намиращи се в кориците на делото. Прави извод, че, по аргумент от т. 2 на ТР № 4/11.03.2019 г. по т.д. № 4/2017 год. на ОСГТК на ВКС, това лице има качеството на длъжник в изпълнителното производство, стига изпълнението да е насочено срещу имота, предмет на иска по чл. 135 ЗЗД, като това негово качество не се намира в зависимост от никакво друго условие, вкл. заличаването на първоначалния длъжник по изпълнителния лист

. Изразява несъгласие с мотивите на съдебния изпълнител, че собственикът на имота не би могъл да се суброгира в правата на 1 удовлетворения кредитор. Сочи, че ако „Г.Т.Е.М. И.“ ООД е имало намерение да изпълни задължението, то е можело да извърши това докато дружествотодлъжник „Т.“ ООД е съществувало, в който случай суброгацията би била възможна. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и върне делото на ЧСИ Каримов за продължаване на изпълнителните действия по него.

Жалбата е постъпила в съда с копие от изпълнителното дело и с изложени мотиви по обжалваните действия от страна на съдебния изпълнител, които възпроизвеждат почти дословно мотивите на обжалваното разпореждане. Съдебният изпълнител описва хронологията на действията по изпълнителното дело, и счита жалбата за допустима, но неоснователна.

Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 434, ал. 1 от ГПК, по образуването, движението и приключването на изпълнителното производство съдебният изпълнител се произнася с разпореждане, освен когато законът предвижда да се произнася с постановление, и, тъй като в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 433 от ГПК, в които той е следвало да се произнесе с постановление, прекратяването е следвало да се извърши с разпореждане. Сочи, че длъжникът по изпълнителния лист „Т.“ ООД е заличен като търговец, като по този начин изчезва от правния мир и задълженият субект на правото, който е дължал изпълнение на своето парично задължение към взискателя В.Р.. Поддържа, че страните в изпълнителното производство (взискател и длъжник) се сочат в изпълнителния титул, въз основа на който се образува изпълнителното дело, а, при липса на страна в процеса, производството не може да продължи. В случая няма данни за наличие на правоприемник на длъжника „Т.“ ООД, по отношение на който е проведено производство по несъстоятелност, приключило със заличаването на търговеца. Поради това прави извод, че са неприложими разпоредбите на чл. 429, ал. 1 и 2 от ГПК. Неприложима била и разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от ГПК, която дава възможност, изпълнителният лист да разпростира своето действие и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. Сочи, че в настоящия казус третото лице „Г.Т.Е.М. И.” АД е собственик на имот, който е придобит при действието на уважен иск по чл. 135 от ЗЗД между ищеца В.Р. и ответника „Т.“ ООД. При това, възприетото на част от съдебната практика разширително тълкуване на приложното поле на чл. 429, ал. 3 от ГПК давало възможно за прилагане на разпоредбата и в полза на взискател с уважен иск по чл. 135 от ЗЗД по отношение на трето лице, придобило имота предмет на този иск, ако взискателят насочи изпълнението върху този имот. Но счита, че това е възможно само ако съществува основният длъжник по изпълнителния лист (в случая -„Т.” ООД), което условие не е налице. Намира, че правното положение на третото лице „Г.Т.Е.М. И.” АД би се утежнило, тъй като, ако изплати изцяло дълга на „Т.“ ООД по изпълнителния лист, не би могло да се суброгира в правото на удовлетворения кредитор и да търси от длъжника „Т.“ ООД платеното за чужд дълг. Прави извод, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Видно от копието на известие за доставяне, обжалваното действие на съдебния изпълнител отказ е бил съобщен на жалбоподателя на 04.05.2022г., поради което подадената на 11.05.2022г. жалба срещу него (чрез куриер ЕКОНТ) е в срока по чл. 436, ал. 1, изр. 1 от ГПК . Същата е насочена срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 1, т. 3, предл. второ от ГПК, поради което е процесуално допустима. Внесена е и дължимата държавна 2 такса за разглеждането й.

От фактическа страна, съдът констатира, че на 03.05.2019г. при ЧСИ Стоян Лазаров е постъпила молба от В. Р. Р., за образуване на изпълнително дело за принудително събиране на вземанията, отразени в представения с молбата изпълнителен лист от 2002г. Видно от последния, „Т.“ ООД е било осъдено да заплати на В. Р. Р. сумата 108584 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 14.06.2002г. до окончателното й изплащане.

От извършена служебна справка в търговския регистър се установява, „Т.“ ООД е заличен търговец, считано от 05.12.2014 г.

На 14.10.2021г. е постъпило възражение от взискателя, с което се настоява да бъде прекратено производството по изпълнителното дело по отношение на длъжника, както и да се насочи публична продан по отношение на имота, на който е извършен опис на 14.01.2020г.

С постановление от 15.10.2021г. ЧСИ Стоян Лазаров е прекратил изпълнителното дело спрямо длъжника „Т.“ ООД.

Със заявление от 14.01.2022г. взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното производство пред този съдебен изпълнител и изпращането му на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова.

Молбата е била уважена, и на същата дата делото е било изпратено на ЧСИ Чолакова (л. 544 от изпълнителното дело).

С постановление от 02.02.2022г. този съдебен изпълнител е образувал изпълнително дело срещу длъжника „Т.“ ООД, но с разпореждане от същата дата е отказал да продължи производството, поради липсата на субект на страната на длъжника.

По молба на взискателя, делото е било препратено на ЧСИ Георги Каримов.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 03.05.2022г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Искът по чл. 135 от ЗЗД е за обявяване на относителна недействителност на валидни правни действия, с които длъжникът уврежда кредитора си. От гледна точна на процесуалното право, искът е конститутивен, доколкото с него кредиторът упражнява свое потестативно право, изразяващо се в правната възможност да удовлетвори вземането си от имуществото, предмет на атакуваното увреждащо действие, без да се зачитат разпоредителните действия на длъжника.

Съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2013 г., ОСГТК, този иск е облигационен, а не вещен, т.е. уважаването му няма обратно вещноправно действие: след като вещта е отчуждена по силата на вещно-транслативното действие на увреждащата сделка, неин собственик става и остава третото лице - приобретател. Дори когато искът бъде уважен, тази сделка остава действителна за страните по нея (прехвърлител и приобретател) и имотът не се връща в патримониума на прехвърлителя. Тя се счита за недействителна само по отношение на 3 кредитора- ищец. Това означава, че, независимо че прехвърленото имущество остава в патримониума на приобретателя, кредиторът получава възможността да насочи изпълнението срещу него. Така, интересът на кредитора от провеждането на Павловия иск е обусловен именно от създаването на възможност за насочване на принудително изпълнение върху чужда вещ, въпреки че приобретателят й не отговаря за задълженията на длъжника към кредитора. Уважаването на иска е санкция за приобретателя - собственик, ако е придобил вещта безвъзмездно или е бил недобросъвестен при възмездното й придобиване, като тази санкция се изразява в задължението му да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг.

При така очертаните правни последици от уважаването на Павловия иск, неправосубектността на длъжника е ирелевантна за възможността на кредитора да се удовлетвори от прехвърленото на трето лице длъжниково имущество. Тя би имала значение единствено, ако уважаването на иска водеше до връщане на имота в патримониума на длъжника, което, наистина, би било невъзможно, в случай че последният е заличен. Както се посочи погоре, обаче, в резултат от уважаване на Павловия иск имотът не се връща в патримониума на праводателя – длъжник, а единствено се създава основание за удовлетворяване на кредитора от този имот, независимо в чий патримониум се намира той. Затова кредиторът има правен интерес от предявяване на иска, въпреки че длъжникът му (дружеството – праводател) вече не съществува, и този интерес произтича от това, че съществува имуществото, от което той може да се удовлетвори (Определение № 145 от 27.03.2009 г. по ч. гр. д. № 94/2009 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС). Така, Павловият иск би могъл да бъде проведен успешно и кредиторът да получи удовлетворение за вземането си, тъй като ще насочи принудителното изпълнение върху имущество, включено в патримониума на правосубектна страна, която е третото лице – приобретател по увреждащата сделка.

Още по- категорично е становището, изразено в Решение № 631 от 18.10.2006 г. по т. д. № 224/2006 г., I т. о. на ВКС, съгласно което „Обстоятелството, че в процеса на въззивното производство дружеството-длъжник-прехвърлител е заличено от търговския регистър, не променя правното положение нито на ищеца нито на ответникаприобретател. ….. Интересът от провеждането на иска но чл. 135 ЗЗД е обусловен от създаването на възможност за насочване на принудително изпълнение към чужда вещ, доколкото приобретателят й не отговаря за задълженията към кредитора. Уважаването на иска не създава солидарна отговорност между ответниците за изпълнение на паричното задължение, легитимиращо ищеца като кредитор, както и не легитимира приобретателя като длъжник. За него единствено се въвежда задължението да предостави имуществото си за удовлетворяването на чуждо парично задължение.“ По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че, щом е допустимо провеждането на Павлов иск, независимо от липса на правосубектнтост на един от ответниците по него (длъжника), на още поголямо основание е допустимо и последващо принудително изпълнение върху имота, предмет на увреждащата сделка и намиращ се в патримониума на третото лице – приобретател. От значение за осъществяване на такова принудително изпълнение е единствено, че в резултат от уважаването на иска, кредиторът разполага с изпълнителен титул, за да инициира изпълнително производство. Последното е допустимо, независимо от 4 заличаването на дружеството – длъжник, тъй като, както се подчерта по- горе, уваженият Павлов иск легитимира насочването на принудително изпълнение върху чужда вещ, независимо че приобретателят й не отговаря за задълженията на вече заличения (несъществуващ, неправосубектен) длъжник към кредитора.