Определение № 39482 от 26.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39482 гр. София, 26.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110153798 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на В. В. О., ЕГН: **********, чрез адв.

С. К., срещу „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК: ............., с която е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 6 000 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди от тотално увреждане на движима вещ (състезателен парапланер модел „Ozone Enzo 3“), превозвана в регистрирания багаж на ищеца по договор за международен въздушен превоз с полет .......... на 04.11.2025 г. по маршрут летище „Шарл дьо Гол“ – Париж (CDG) – летище „Васил Левски“ – София (SOF).

Ищецът твърди, че е имал качеството на пътник по договор за въздушен превоз с ответника за полет .......... на 04.11.2025 г. от Париж до София, за който му е била издадена бордна карта. Посочва, че след кацането на самолета на летище София на същата дата в 14:05 ч. пътниците били уведомени, че багажите им са изгубени, във връзка с което веднага подал оплакване за нередност на багажа. Твърди, че багажът му е бил върнат пет дни покъсно – на 09.11.2025 г., без разписка. Излага, че е състезател по парапланеризъм и в регистрирания си багаж е превозвал състезателен парапланер модел „Ozone Enzo 3“, чиято средна пазарна стойност в ново състояние възлиза на 6 000 евро. Поддържа, че поради петдневното съхранение на крилото на парапланера в сгънато и компресирано състояние на влажно място под контрола на превозвача, вещта е претърпяла критични увреждания: 1) трайно огъване на тръбичките от вътрешната структура вследствие на продължителния натиск, което компрометира формата и стабилността на крилото при полет; и 2) промяна в порьозността (хидролиза на покритието на плата и поява на мухъл вследствие на влагата и топлината). В резултат на тези вреди парапланерът станал напълно неизползваем както за състезателна дейност, така и за любителско ползване. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 6 000 евро. Ангажира писмени доказателства и прави доказателствени искания за допускане на един свидетел при режим на довеждане и за назначаване на съдебна експертиза.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим, а по същество – като неоснователен и недоказан по основание и размер. На първо място релевира възражение за процесуална недопустимост на производството и моли за неговото прекратяване, като поддържа, че отговорността на превозвача е договорна и се урежда от специалните норми на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Монреалската конвенция) и Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ).

Твърди, че ищецът не е поискал съставянето на констативен протокол при получаване на багажа съгласно чл. 123–125 ЗГВ и не е провел задължителното преюдициално рекламационно производство по чл. 134 ЗГВ и чл. 31, пар. 2 от Монреалската конвенция в 7дневния срок от получаването на багажа. По същество оспорва в регистрирания багаж на ищеца действително да се е намирал процесният парапланер към момента на предаването му за превоз, вещта да е претърпяла твърдените повреди през периода, в който багажът е бил под контрола на превозвача, както и наличието на причинно-следствена връзка с превоза. Позовава се на оборимата презумпция по чл. 124 ЗГВ и чл. 31 от Монреалската конвенция, че при липса на възражения при приемането багажът е предаден в пълна изправност. Възразява още, че поставянето на специализирано оборудване с висока стойност в регистриран багаж без обявена стойност нарушава т. 8.3.4 и т. 8.3.5 от Общите условия за превоз на пътници на авиокомпанията, което изключва отговорността на превозвача освен при умисъл. Оспорва иска и по размер с доводи, че липсват доказателства за действителната пазарна стойност на вещта към момента на превоза при съобразяване на нейното реално техническо състояние и амортизация. Поддържа, че при липса на специална декларация за интерес от доставка при предаването на багажа, отговорността на превозвача във всички случаи е ограничена до нормативно установения лимит в Специални права на тираж (СПТ) по чл. 22, пар. 2 от Монреалската конвенция. Възразява срещу приемането на представените от ищеца писмени доказателства, както и срещу допускането на свидетелски показания и съдебна експертиза. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, позовавайки се на практиката на СЕС (Решение по дело С-438/22), и оспорва реалното му заплащане съгласно ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

По допустимостта на производството:

Съдът намира възражението на ответника за прекратяване на производството поради непроведена рекламационна процедура за неоснователно. Процесното правоотношение произтича от договор за международен въздушен превоз, осъществяван от въздушен превозвач от Общността, поради което спрямо него намират пряко приложение разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2027/97 на Съвета от 9 октомври 1997 г. относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушен превоз на пътници и техния багаж (изм. с Регламент (ЕО) № 889/2002) и Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Монреалска конвенция), които имат примат над вътрешното законодателство и дерогират националните разпоредби на чл. 123–126 и чл. 134 ЗГВ.

2

Съгласно чл. 31, пар. 1 от Монреалската конвенция приемането на регистрирания багаж без възражения от получателя създава само оборима презумпция (prima facie доказателство), че багажът е бил доставен в добро състояние. Наред с това, по делото са наведени твърдения и е представен доклад за нередност на багаж още към датата на пристигане на полета – 04.11.2025 г., като спорните между страните въпроси кога и как е предаден багажът, спазени ли са изискванията и сроковете по чл. 31, пар. 2 и пар. 3 от Монреалската конвенция и какви са последиците по чл. 31, пар. 4 от Конвенцията, са въпроси по съществото на правния спор, а не абсолютна процесуална пречка за допустимостта на иска. Ето защо искането на ответника за прекратяване на производството следва да бъде оставено без уважение.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Предмет на делото е предявеният от ищеца осъдителен иск с правна квалификация чл. 17, пар. 2 вр. чл. 19 и чл. 22, пар. 2 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз от 28.05.1999 г. (Монреалска конвенция), приложима на основание чл. 3, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 2027/97 на Съвета относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушен превоз на пътници и техния багаж (изм. с Регламент (ЕО) № 889/2002) за заплащане на сумата от 6 000 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди от повреда на регистриран багаж (състезателен парапланер модел „Ozone Enzo 3“) при изпълнение на международен въздушен превоз с полет .......... на 04.11.2025 г. по маршрут Париж (CDG) – София (SOF).

Правопораждащият фактически състав на претендираното от ищеца право включва кумулативното наличие на: 1) валидно сключен договор за международен въздушен превоз на пътници и регистриран багаж между страните; 2) предаване на регистриран багаж под отговорността на превозвача, в който се е намирала процесната движима вещ; 3) настъпване на повреда (унищожаване/увреждане) на регистрирания багаж през периода, в който същият е бил под отговорността на въздушния превозвач (включително по време на забавеното му доставяне); 4) вид, характер и действителен размер на претърпяната имуществена вреда; 5) при претенция над нормативно определения лимит по чл. 22, пар. 2 (вр. чл. 24) от Монреалската конвенция – направена от пътника специална декларация за интерес от доставка в местоназначението към момента на предаване на регистрирания багаж и заплащане на допълнителна сума.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на валидно сключен договор за въздушен превоз с ответника за полет .......... на 04.11.2025 г. и предаването на регистриран багаж за превоз; 2) че в предадения за превоз регистриран багаж се е намирала процесната вещ (парапланер модел „Ozone Enzo 3“) и нейното състояние преди превоза; 3) датата на предаване (връщане) на багажа от превозвача, респ. отправянето на писмено възражение/жалба по смисъла на чл. 31 от Монреалската конвенция, а при липса на възражение към момента на получаването – да обори презумпцията по чл. 31, пар. 1 от Конвенцията, т.е. в условията на пълно и обратно 3 доказване да установи, че багажът е бил доставен в добро състояние; 4) настъпването на твърдените повреди по вещта и че събитието, което ги е причинило, е станало през периода, през който регистрираният багаж е бил под отговорността на превозвача; 5) действителния размер на претърпяната имуществена вреда (пазарната стойност на увреждането съобразно състоянието и овехтяването на вещта към момента на превоза); 6) наличието на специална декларация за интерес от доставка по смисъла на чл. 22, пар. 2 от Монреалската конвенция (с оглед претендирането на сума над установения в Конвенцията предел на отговорност в СПТ).

В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване правоизключващите, правопогасяващите и правоограничаващите си възражения, в т.ч.: 1) че е изпълнил точно задълженията си по договора или че вредата е резултат от присъщ дефект, качество или порок на самия багаж по смисъла на чл. 17, пар. 2, изр. 2 от Монреалската конвенция (при доказване на вреда от престоя, че са били взети всички необходими мерки за избягването или че е било невъзможно да се вземат такива по чл. 19 от Конвенцията); 2) че вредата е причинена или за нея е допринесено от небрежност или друго неправилно действие или бездействие на ищеца по смисъла на чл. 20 от Монреалската конвенция; 3) приложимостта и валидността на клаузите от Общите условия (при съобразяване на чл. 26 от Монреалската конвенция относно недействителността на договорни разпоредби, целящи освобождаване на превозвача от отговорност или определяне на по-ниска граница от установената в Конвенцията).

2, ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ: 1) че между ищеца В. В. О. и ответника „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД е бил сключен договор за международен въздушен превоз за полет .......... на 04.11.2025 г. по маршрут летище „Шарл дьо Гол“ (Париж) – летище София.; 2) Процесният полет .......... от Париж до София е кацнал на летище София на 04.11.2025 г. в 14:05 ч., а багажът е бил върнат на ищеца пет дни покъсно – на 09.11.2025 г..

3. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

По отношение на искането на ищеца за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване съдържанието на багажа на ищеца и момента на връщането му, съдът намира същото за допустимо и основателно. Противно на възраженията на ответника, в ГПК и в Монреалската конвенция не се съдържа забрана по смисъла на чл. 164 ГПК за установяване със свидетелски показания на факта какви лични вещи пътникът е поставил в своя багаж, нито на датата на фактическото му предаване след забавяне.

Основателно и относимо към предмета на доказване е и искането на ищеца за 4 допускане на съдебно-техническа и оценъчна експертиза (СТОЕ) по поставените в исковата молба задачи. С оглед възраженията на ответника относно пазарната стойност и степента на амортизация на вещта, както и на основание чл. 195, ал. 1 ГПК, съдът намира, че експертизата следва да се извърши от вещо лице –като петата задача бъде служебно допълнена със задължение вещото лице да определи освен средната пазарна стойност на вещта в ново състояние, и действителната пазарна стойност към датата на превоза (04.11.2025 г.) при съобразяване на нейната година на производство, експлоатация и амортизация (овехтяване), както и стойността на самото обезценяване/ремонт вследствие на евентуално констатираните повреди.