Решение № 5284 от 19.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 18414/2025
- Вид
- Решение № 5284
- Подписан
- 19.03.2026
- Състав
- Божидар Иванов Стаевски
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5284 гр. София, 19.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110118414 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на “Т. С.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С......., представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и М. Ц. - Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител Ф.
И. срещу Р. С. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.........., Е. С. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.........., С. И. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.........., З. С. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. С....... и Д. С. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. С........ с която се иска осъждането на ответниците да заплатят суми в размер на 2450.27 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/, доставена до топлоснабден имот с адрес гр. С......., абонатен номер 135970 за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. и 266.95 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 25.03.2025 г., 73.22 лв. главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. и 16.68 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 25.03.2025 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на депозиране на исковата молба – 31.03.2025г. до окончателното изплащане на сумите в условията на разделна отговорност разпределени както следва:
•
Д. С. Т. 18/36, а именно: 1225.11 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. и 133.45 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 25.03.2025 г., 36.57 лв. главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. и 8.31 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 25.03.2025 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;
•
З. С. С. 6/36, а именно: 408.38 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. и 44.52 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 25.03.2025 г., 12.20 лв. главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. и 2.79 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 25.03.2025 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;
•
Р. С. В. 4/36, а именно: 272.26 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. и 29.66 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 25.03.2025 г., 8.15 лв. главница за извършена 1 услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. и 1.86 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 25.03.2025 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;
•
Е. С. В. 4/36, а именно: 272.26 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. и 29.66 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 25.03.2025 г., 8.15 лв. главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. и 1.86 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 25.03.2025 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите;
•
С. И. В. 4/36, а именно: 272.26 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. и 29.66 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 25.03.2025 г., 8.15 лв. главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. и 1.86 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2022 г. до 25.03.2025 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). На 25.03.2024 г. "Т. С." ЕАД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу горепосочените лица и Г. П. Ш.. Г. П. Ш. е представила удостоверение за отказ от наследство на П. Д. Ш., което е вписано в съда на 30.12.2019 г. Поради този отказ, производството по гр. д. 51338/2024 г. е прекратено в частта за Г. П. Ш.. Вследствие на отказа от наследство, "Т.
С." ЕАД насочва исковата си претенция само срещу Р. Е. Ш. и Д. П. Ш. като собственици на имота и потребители на топлинна енергия. Съгласно чл. 63, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия, наследниците са длъжни да уведомят писмено продавача за промяна на партидата при смърт на клиент - физическо лице. Продажбата на топлинна енергия се осъществява при публично известни Общи условия, одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране (КЕВР) и имащи силата на договор. Съгласно Общите условия от 2016 г., клиентите изпадат в забава, ако не заплатят месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ответниците са използвали топлинна енергия за абонатен № 266951, но не са погасили задълженията си. Сградата етажна собственост е сключила договор за дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „М. - Е." ООД (понастоящем „Д. Е." ООД). Сумите за топлинна енергия са начислявани по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет. В случай на доплащане, сумата се добавя към първата дължима сума за процесния период. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на услугата "дялово разпределение" на "Т. С." ЕАД. Ето защо моли съдът да осъди ответниците да заплатят сумите за процесния период в условията на разделна отговорност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците Е. В. и С. В., чрез адв. Т., в който се оспорва исковата претенция по отношение на тях. Представят се доказателства, че същите, както и Р. В. и З. С., са направили валиден отказ от наследство. Сочи се, че единствен собственик на имота е Д. Т..
Ответницата Д. Т. представя споразумение с ищеца и заявява, че е поела и изплатила изцяло процесното задължение.
Третото лице помагач не взема становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за 2 законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума;
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.
Не е спорно между страните, че до процесния топлоснабден имот през исковия период е доставяна топлинна енергия, чиято стойност, ведно с услугата за дялово разпределение и акцесорните вземания за лихва, възлиза на претендираните размери.
Спорният въпрос се концентрира върху пасивната материалноправна легитимация на ответниците и факта на плащане.
От събраните писмени доказателства (Удостоверения за отказ от наследство № 1887/30.08.2024 г., № 1888/30.08.2024 г. и № 1897/02.09.2024 г., издадени от СРС, както и Нотариален акт № 48, том V, рег. № 39086, дело № 752/2024 г.) безспорно се установява, че ответниците З. С., Р. В., Е. В. и С. В. нямат качеството на собственици или титуляри на вещни права върху процесния имот. Същите са се отказали от наследството на първоначалните собственици, а впоследствие изключителен собственик на имота е станала ответницата Д. С. Т..
Освен това, по делото е представено изрично Споразумение от 19.06.2025 г., сключено между ищеца „Т. С.“ ЕАД и Д. Т., по силата на което тя признава изцяло дълга за процесния имот и се задължава да го погаси. Следователно, налице е валидна облигационна връзка за доставка на топлинна енергия ЕДИНСТВЕНО с ответницата Д. Т.. Останалите ответници нямат качеството на „клиенти“ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което предявените спрямо тях искове се явяват изначално неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени на това основание.
По отношение на иска срещу Д. Т.:
От приложените вносни бележки, декларации, както и от изричното признание на процесуалния представител на ищеца в съдебното заседание на 09.03.2026 г., се установява, че след образуване на настоящото производство, ответницата Т. е извършила плащания, с които е погасила изцяло претендираните суми за главници, мораторни лихви и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, при постановяване на решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Тъй като вземането е съществувало към момента на завеждане на делото, но е било изцяло удовлетворено в хода на съдебното дирене, искът спрямо Д. Т. следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК при постановяване на решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
В настоящия случай такъв факт е направеното плащане на цялото задължение, което се признава от ищеца.
При това положение съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради настъпило плащане в хода на производството.
По отношение разноските.
При този изход на спора, въпреки че искът срещу Д. Т. се отхвърля, тя е станала повод за завеждане на делото и е платила след образуването му. Поради това тя дължи на ищеца направените разноски. От изявлението на ищеца в съдебно заседание става ясно, че дългът и разноските са платени доброволно, поради което съдът не следва да присъжда нови такива, с изключение на претендираното юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото исково производство, което съдът определя в минимален размер от 25 евро съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.
Спрямо останалите ответници, тъй като исковете са изцяло неоснователни, ищецът няма право на разноски, а дължи такива на тях, но доколкото не са представени доказателства за реално сторени разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело, съдът не присъжда такива.
Мотивиран от гореизложеното Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С......., представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и М. Ц. Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител Ф. И. срещу Р. С. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.........., Е. С. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.........., С. И.
В., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.........., З. С. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. С....... и Д.