Решение № 1482 от 02.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1482 гр. Пловдив, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330119378 по описа за 2024 година

Производството e по реда на Глава XIII ГПК.

Производството е образувано по искова молба от Н. Д. Б., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. М. М., срещу „СИТИ КЕШ" ООД с ЕИК: 202531869, сьс седалище и адрес на управление: гр. ***************с която е предявен иск с правно основание член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250 лева, недължимо платена по недействителен договор за паричен заем *********** № *********., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба (11.11.2024 г.) до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.12.2020 г. е сключен с ответното дружество договор за кредит, по силата на който на ищцата са предоставени в собственост заемни средства в размер на 1200 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,05% и ГПР- 48,26%. Твърди също, че съгласно чл.6.1 от договора, договорът за заем следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията в договора, като в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл. 6.1 от договора, същият дължи неустойка по чл.6.2 в размер на 2422,14 лева, която следва да престира разсрочено заедно с всяка една погасителна вноска.

Твърди се, че заемната сума е усвоена изцяло, като по договора са платени 2450 1 лева. Твърди се, че договорът е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК.

От „Сити Кеш“ ООД е подаден отговор, в който сочат, че договорът за кредит е действителен. Сочат, че платената от ищцата сума от 2450 лева е получена с основание и не подлежи на връщане. Относно претендираното по делото адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сочи, че с оглед злоупотребата с права с предявяване на няколко дела между същите страни за различни договори за кредит, такова не следва да се присъжда. Не оспорва, че неустойката от 242,14 лева не е включена при изчисляването на ГПР.

СЪДЪТ, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството.

С оглед доклада по делото, обективирано в протоколно Определение № 5733/4.06.2024 г., съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С протоколно определение от 7.01.2025г. съдът е отделил спорно от безспорно, поради което съдът приема, че не е необходимо да повтаря изложеното в цитираният съдебен акт (л.27 от делото).

С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС съдът приема, че с уговорената неустойка за непредоставянето на обезпечение се заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10 ЗПК и чл.19 ЗПК, което води до оскъпяване на кредита. Същевременно тази неустойка не е включена в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включил при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е нарушение на чл.10а, чл.19 ЗПК, което води до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него, което води до липса на посочен ГПР – нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Ето защо съдът приема, че 2 представеният договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Ответникът не оспорва, че е получил плащане по договора в размер на общо 2450 лева. Договорът е недействителен и на основание чл.22 вр. чл.19 ЗПК. След като договорът е недействителен, то на основание чл.23 ЗПК, ищецът, като потребител, като заемополучател, следва да върне само чистата стойност на кредита. Следователно заплатената от него сума от 1250 лева е платена без основание. След като е платена без основание, то на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД следва да бъде върната на ищеца от ответника.

Исковата претенция е за сумата от 1250 лева. По делото се установи, че точно толкова ищецът е заплатил на ответника.

С оглед изложеното, съдът приема, че искът е доказан по основание и размер.

Ето защо следва да се осъди „СИТИ КЕШ" ООД да заплати на ищеца, сумата в размер на 1250 лв., представляваща платена без основание по недействителен договор за паричен заем кредирект № 477182 от 14.12.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба (11.11.2024 г.) до окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

По разноските

С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Същият представя списък по чл.80 ГПК (л.80 от делото), както и доказателства за това, както следва: 50 лева държавна такса.

На адв. М. М. ще се присъдят разноски от 480 лева с ДДС, тъй като се касае за един договор, делото не е с фактическа и правна сложност и е протекло в едно съдебно заседание.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ" ООД с ЕИК: 202531869 да заплати на Н. Д. Б., ЕГН ********** сумата в размер на 1250 лева, представляваща платена без основание по договор за паричен заем ***** № *******г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба (11.11.2024 г.) до окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ" ООД с ЕИК: 202531869 да заплати на Н. Д. Б., ЕГН ********** сумата в размер на 50 лева, представляващи разноски по гр. д. № 19378/2024 г. по описа на ПРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ" ООД с ЕИК: 202531869 да заплати на адв. М. В. М., 3 сумата в размер на 480 лева, представляващи адв. възнаграждение по член 38 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд чрез Пловдивски РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа и изтичане на срок.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4