Решение № 442 от 18.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Варна, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20253100900664 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 и сл. от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба с вх. № 20251021151348 на А. А. Х. срещу Отказ № 20251014113456/15.10.2025 г. на Длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) при Агенция по вписванията (АВ), постановен по заявление с вх. № 20251014113456, с което е поискано вписването на промени по партидата на „ТХГ“ ООД, ЕИК 207878885, изразяващи се в заличаването на заявителя като съдружник в и управител на дружеството.

В жалбата се отправя искане за цялостна отмяна на атакувания като неправилен отказ. Жалбоподателят счита, че е изпълнен фактическият състав на чл. 141, ал. 5 от ТЗ и чл.

125, ал. 2 от ТЗ, за което са представени и съответни писмени доказателства. Намира за неотносими постановките на т. 5 от ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, като поддържа и че не може бездействието на ОС на дружеството за заявяване на съответните промени, произтичащи от прекратяването на членственото правоотношение, да води до неблагоприятни за съдружника последици, вкл. и до невъзможност той сам да заяви напускането си. Касателно заличаването по чл. 141, ал. 5 от ТЗ сочи, че също не е необходимо решение на ОС, като приложими за връчване на предизвестието са общите разпоредби на ГПК, в частност чл. 50 от ГПК. Счита, че разполага с правото да поиска заличаването си като съдружник и управител.

В отговора по жалбата, АВ моли за потвърждаване на отказа като правилен и законосъобразен на база аргументи, идентични с тези на ДЛР. Формулирано е искане за присъждането на разноски.

Варненският окръжен съд, след преценка на наведените в жалбата оплаквания и представените към заявлението доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдружници в „ТХГ“ ООД, ЕИК 207878885, са А. А. Х. с размер на дялово участие от 200,00 лв. в капитала на дружеството, равняващ се на общо 2 000 лв., и „ТХГ” ЕООД – чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Германия с идентификационен код 38161 НВ с размер на дялово участие от 1800,00 лв. Управител на „ТХГ“ ООД е А. А. Х..

С уведомление, прието за връчване като нотариална покана с рег. № 2035, том I , акт 1

78 от нотариус рег. № 773 в НК, А. Х. отправя до дружеството предизвестие за прекратяване на участието си в него на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ след изтичане на тримесечен срок от получаването му. Със същият документ моли дружеството да бъде заличен от ТРРЮЛНЦ и като негов управител, като го предупреждава, че в случай на бездействие ще предприеме необходимите действия по вписване на заличаването си и като съдружник, и като управител самостоятелно. Съобразно направеното от нотариуса отбелязване върху документа, същият е връчен на дружеството чрез А. Х., като негов представител, на 25.06.2025 год., което е видно от извършеното от нотариуса удостоверяване.

За вписване на промените по партида на дружеството е подадено Заявление А4 с вх.

№ 20251014113456 с приложено към него сканирано копие на уведомлението.

По заявлението е постановен Отказ № 20251014113456/15.10.2025 г. на ДЛР. По искането за заличаване на заявителя като управител по чл. 141, ал. 5 от ТЗ, ДЛР съобразява, че предпоставка за възникване на възможността на управителя сам да заяви заличаването си е липса на предприети от дружеството действия за това в законоустановения едномесечен срок. Позовавайки се на постановките на т. 4 от ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС обаче ДЛР приема, че за да започне да тече срокът, уведомлението трябва да бъде получено от дружеството, като това не може да бъде сторено чрез самия напускащ управител. Тъй като именно това е било сторено в настоящия случай, ДЛР приема, че поисканото вписване не следва да бъде извършено. Такова е и становището му касателно вписването на заличаването на заявителя като съдружник в хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ. Аргументирано е с липсата на взето от общото събрание на дружеството решение относно освободените дружествени дялове и отразяването му в дружествения договор с оглед защитата на интересите както на членовете на дружеството, така и на трети лица.

При тази фактическа установеност, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 125, ал. 2 от ТЗ съдружник в дружество с ограничена отговорност може да прекрати участието си в него с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. Във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството, прекратяването настъпва с изтичане на срока. Вписването на промяната в ТРРЮЛНЦ касае отношенията на дружеството с трети лица.

От своя страна, управителят на дружество с ограничена отговорност също може да поиска да бъде освободен, но при наличието на различни предпоставки, упомената в чл. 141, ал. 5 от ТЗ. Съгласно цитираната норма той може да поиска да бъде заличен като такъв от партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ с писмено уведомление до дружеството, като при бездействие от страна на юридическото лице да заяви промяната в едномесечен срок от получаването му в регистъра, това може да бъде поискано от самия управител, независимо дали на негово място е избрано друго лице.

За да може да започне да тече предвиденият в закона минимален срок по чл. 125, ал. 2 от ТЗ или по-дългият такъв, установен в дружествения договор, както и срока, в който дружеството следва да предприеме необходимите мерки, предхождащи и водещи до вписването на заличаването на лицето като управител съгласно чл. 141, ал. 5 от ТЗ, следва на първо място да е налице редовно връчване на съответното уведомление/ предизвестие. В настоящия случай такова не е налице по отношение на нито едно от двете обстоятелствата.

Според постановките на т. 4. от ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС уведомлението по чл. 141, ал. 5 от ТЗ следва да бъде изпратено на адреса на управление на дружеството или на адреса за съобщения, ако дружеството има обявен такъв, или съответно на електронния му адрес. Връчването може да се извърши по всички допустими способи, например по пощата с обратна разписка, с нотариална покана, чрез частен съдебен изпълнител. В закона не са предвидени конкретни органи или лица, чрез които да бъде получено уведомлението, с оглед различната вътрешна организация на 2 дружествата. В зависимост от избрания начин на уведомяване това могат да са лица от канцеларията, натоварени с деловодни функции; лица с достъп до кореспонденцията, получавана по електронен път; друг управител; съдружник и изобщо всяко лице, което е съгласно да приеме уведомлението от името на дружеството. В тълкувателния си акт, ВКС посочва, че макар да липсва изрична законова забрана уведомлението по чл. 141, ал. 5 ТЗ да се връчи чрез управителя, който го отправя, подобна възможност следва да бъде отречена с оглед противоречието в интересите на дружеството – да има вписан в регистъра орган, чрез който да осъществява дейността си в съответствие с волята на общото събрание, и тези на напускащия управител – да бъде заличен като такъв бързо и независимо от волята на общото събрание. Подобно връчване създава заплаха уведомлението да остане скрито за дружеството и да не може да изпълни целта си – да се предприемат действия за вземане на решение по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ. По тези причини се приема, че уведомлението, съдържащо искането на управителя да бъде заличен като такъв не може да бъде получено от самия него.

Доколкото именно такъв е настоящият случай обаче, уведомлението не е произвело целените с него правни последици, обуславящи и възможността управителят сам да заяви за вписване въпросното обстоятелство пред ТРРЮЛНЦ на основание чл. 141, ал. 5 от ТЗ.

Именно съществуването на същата опасност – оставане скрито за дружеството на отправеното до него предизвестие за прекратяване на членственото правоотношение на даден съдружник, при получаването му от същото лице, и произтичащата в подобна хипотеза заплаха за невземане на съответни решения относно продължаването или не на дейността на търговеца и начинът по който то евентуално да продължи да бъде активен участник в търговския оборот, налагат, тълкуването на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ в съответствие с подхода, приет в т. 4 от № 1/31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС – а именно, че при отправено предизвестие за напускане, то не може да бъде получено от въпросния съдружник като представител на юридическото лице.

Наред с горното, относими по въпроса за заявяването за вписване на заличаване на съдружник са постановките на т. 5 от ТР № 1/31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС. Според мотивите на тълкувателния акт, при изтичане на предвидения срок, членственото правоотношение се прекратява по право в хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ. В този случай за дружеството възниква задължение чрез общото събрание да вземе решения за изменение на дружествения договор в частта по чл. 115, т. 3 ТЗ и за дяловете на напусналия съдружник – в частта по чл. 115, т. 4 и/или т. 5 ТЗ. Промените в посочените обстоятелства, когато те подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ, съответно изменението на дружествения договор - на обявяване, следва да се заявят по партидата на търговеца в 7-дневен срок от възникването им съгласно чл. 6, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Приемането на посочените решения от общото събрание както и на актуален учредителен акт или дружествен договор съставляват част от необходимия фактическия състав за основателност на заявление за вписване на промяната в членския състав по партидата на дружеството, тъй като тя следва да бъде заявена едновременно с останалите, произтичащи от нея задължителни изменения на дружествения договор (или решение за приемане на нов учредителен акт от едноличен собственик на капитала), съответни на решенията на ОСС, с оглед защитата на дружествения капитал /в този смисъл Решение № 179/27.06.2025 г. по в. т. д. № 297/2025 г. на ВАпС/.

В обобщение: вписването на промяна в членския състав може да бъде заявено само от лице по чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. В изчерпателно посочения в последната разпоредба кръг от лица не попада напускащия съдружник. Именно такъв обаче се явява настоящият заявител, поради което и отказът в частта му относно заличаването му по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, се явява правилен. Освен това, липсват доказателства както за надлежно уведомяване на дружеството за напускане на съдружника, така и за завършването на фактическия състав, обуславящ вписването, доколкото липсват доказателства за взети от общото събрание на съдружниците решения относно обстоятелствата по чл. 115, т. 3-5 от ТЗ и заявен за 3 обявяване дружествен договор/ учредителен акт, отразяващ промените.

В този смисъл отказът се явява изцяло законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Отправеното от АВ искане за присъждане на разноски, настоящият състав намира за неоснователно, доколкото производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е охранително и разноски в него не се присъждат. Разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не е съобразена с едностранния охранителен характер на производството и е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр.105/20 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор (в този смисъл Определение № 151/28.02.2024 год. по в. т. д. № 642/2023 год. на ВАпС и цитираната в него съдебна практика).

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20251014113456/15.10.2025 г. на Длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх. № 20251014113456 от А. А. Х., с което е поискано вписването на промени по партидата на „ТХГ“ ООД, ЕИК 207878885, изразяващи се в заличаването на заявителя като съдружник в и управител на дружеството.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в 7дневен срок от получаването му.