Решение № 128 от 28.05.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Велико Търново, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500044 по описа за 2025 година С решение № 467 от 08.11.2024г. по гр.д. № 794/ 2023г. по описа на ОСРусе е осъден ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София да заплати на В. И. Х. от гр.Русе сумата от 120000 лв. обезщетение по чл. 432 от КЗ за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от смъртта на майка му Д. Ц. П., настъпила при ПТП, причинено на 03.12.2020 г. в гр.Русе от Н. И.

С. като водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.№ Р 27****, чиято гражданска отговорност е застрахована в ЗД „БУЛ ИНС“АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2021г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за обезщетение над присъдения размер от 120000 лева, до предявения размер от 150000 лева. С решението е осъден ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София да заплати на Н. И. Ц. от гр.Русе сумата от 150000 лв. обезщетение по чл. 432 от КЗ за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от смъртта на майка й Д. Ц. П., настъпила при ПТП, причинено на 03.12.2020 г. в гр.Русе от Н. И.

С. като водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.№ Р 27****, чиято гражданска отговорност е застрахована в ЗД „БУЛ ИНС“АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2021г. до 1 окончателното изплащане. Осъден е ЗД„БУЛ ИНС“АД-гр. София да заплати на адв. З. Х. Ж. – БАК, сумата от 13500 лева адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, съразмерно уважената част от иска. Осъден е ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр.София да заплати по сметка на Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 10 800 лева. Осъден е В. И. Х. от гр.Русе да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“АД-гр. София сумата от 1550 лева разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр.София, чрез пълномощника адв.М.Г., срещу решението на ОСРусе в частта, с която е присъдено в полза на ищцата Н. И. Ц. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 120000лв. до 150000лв. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че при определяне размера на обезщетението неправилно първоинстанционният съд не е съобразил критерия за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, икономическите условия в страната, съдебната практика при сходни случаи, както и действителния размер на моралните вреди, не са обсъдени в дълбочина всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, и поради това е определил завишен размер на обезщетението, дължимо на ищцата Н.Ц.. Неправилно, в разрез със събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е констатирал наличие на дълбока емоционална връзка между починалата и нейната дъщеря-ищцата Н.Ц.. Счита, че при определяне на размера на обезщетението първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид напредналата възраст на починалата и наличието на живи роднини на ищцата, оказали й помощ, съчувствие и готовност за съдействие. Моли да бъде отменено решението на ОС-Русе в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена исковата претенция на ищцата Н. Ц. за обезщетение за неимуществени вреди за размера над 120000лв. до пълния претендиран размер от 150000лв. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата по жалба Н. Ц., чрез пълномощника адв.ЗДР. Ж.. Счита същата за неоснователна по изложени за това доводи и моли да бъде оставена без уважение, а решението на ОС-Русе в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за адв.възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

2

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск от Н.Ц. в постановените размери.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни.

Оплакването, че при определяне размера на обезщетението неправилно първоинстанционният съд не е съобразил критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, икономическите условия в страната, съдебната практика при сходни случаи, както и действителния размер на моралните вреди, не са обсъдени в дълбочина всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, и поради това е определил завишен размер на обезщетението, дължимо на ищцата Н.Ц., е неоснователно.

При определяне размера на обезщетението първоинстанционният съдт е спазил принципа на справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е взел предвид и обсъдил всички 3 релевантни обстоятелства в тяхната конкретика-причинените морални страдания, тяхната продължителност и интензивност, възрастта и емоционалните преживявания на ищцата, търсеща обезщетение от смъртта на нейната майка, нейната възраст, отношенията между починалата и дъщеря йищцата, която търси обезщетение за неимуществени вреди , съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/ 68г. и Постановление № 17/ 63 г. на Пленума на ВС, като се е съобразил и със съдебната практика в сходни случаи, размера на лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ и икономическите условия в страната към датата на определяне размера на обезщетението. Починалата е била жена на 79 години, но в добро здраве, дейна и активна, както посочва св.Х.а, нейна внучка. Имала прекрасни отношения и с двете си деца-ищеца В. Х. и ищцата Н. Ц., помагали си взаимно, постоянно поддържали контакти, като след смъртта на съпруга на Ц., същата заживяла при майка си в апартамента й в гр.Русе. Двете били много близки, „като две много близки приятелки“ според показанията на св.Н., съсед на ищцата. Със смъртта на най-близкия човек-своята майка, ищцата изгубила радост, опора и подкрепа в живота си, която имала до момента на внезапната й смърт. След смъртта на майка си страдала много, гледала в една точка, не искала да приеме за реален факт настъпилата смърт, не можела да се съвземе от тежката загуба. Смъртта на Д. П. нанесла тежък емоционален удар на нейната дъщеря, с която преди това имала топли взаимоотношения и живеели задружно. Тези обстоятелства определят вида на засегната неимуществена ценност и степента на нейното засягане. Предвид възможно най-близката родствена връзка между починалата и ищцата, както предвид и на факта, че двете са живеели заедно, и с оглед на това ищцата страда от ежедневната липса на обич, радост, грижа и подкрепа, и свързаните с нея непоправими във времето промени в емоционалния й мир, настоящата инстанция счита, че правилно първоинстанционният съд е определил справедливият размер на дължимото обезщетение на ищцата Н.Ц. в размер на 150000лв., което обезщетение съдът счита, че ще възмезди понесените и понасяните и занапред във времето страдания, свързани със смъртта на нейната майка.

Оплакването, че първоинстанционният съд неправилно, в разрез със събраните по делото доказателства, е констатирал наличие на дълбока емоционална връзка между починалата и нейната дъщеря-ищцата Н.Ц., е неоснователно. От показанията на разпитаните по делото свидетели-св.Н., 4 техен съсед, и св.Х.а, племенница на ищцата и внучка на починалата, се установява, че семейството е било много сплотено, отношенията между ищцата и загиналата при ПТП нейна майка били изключително близки, топли, сърдечни, изпълнени с привързаност, обич, внимание и взаимни грижи, двете живеели заедно след смъртта на съпруга на ищцата, а преди това постоянно контактували. Майка и дъщеря били близки като „две много близки приятелки“ /св.Н./. Двете взаимно се подкрепяли и разчитали една на друга.

Смъртта на Д.П. нанесла тежък удар върху психоемоционалния мир на ищцата-нейна дъщеря. Приела я изключително тежко, не желаели да повярва на случилото се, гледала в една точка, не можела вече да стои в апартамента на майка си без нея. Фактът, че починалата е била на 79 години не влияе върху степента и интензитета на търпените от ищцата емоционални и психически болки и страдания от липсата й. Починалата е била в много добро здраве и изключително близки отношения с дъщеря си, и предвид обстоятелството, че са живеели заедно-е била нейна ежедневна подкрепа и опора.Фактът, че ищцата има други роднини, които са изявили готовност за помощ и съдействие, също не може да обоснове извода за по-нисък интезитет на болките и страданията, тъй като никой не може да замести майчината обич, на която и да е възраст.

Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният от Н.Ц. иск с правно основание чл.432 КЗ е основателен и доказан в така определения от първоинстанционния съд размер.

С оглед изложеното и предвид на това че решението в обжалваната част не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на адв.Здр.Ж. адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 1500 лв., който размер съдът определи съобразно обжалваемия интерес, действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на извършената пред въззивната инстанция работа по процесуално представителство на ответника по жалба Н.Ц., с оглед решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г.

Водим от горното, ВТАС

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА решение № 467 от 08.11.2024г. по т.д. № 794/ 2023г. по описа на Окръжен съд-Русе в обжалваната част.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ №87, да заплати на адв. З. Х. Ж.БАК, на осн.чл.38 ал.2 ЗА сумата от 1500 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6