Решение № 325 от 20.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Перник, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Административно наказателно дело № 20261720200773 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от А. Г. П., ЕГН **********, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/, серия К № 12490097, издаден от ОДМВР – Перник, с който на основание член 189, алинея 4 вр. чл. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 51,13 евро за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, извършено на 15.03.2026 г. в Община Перник.

В жалбата се излагат доводи, че електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен. Акцентира се, че е опорочена процедурата по неговото връчване, тъй като не е връчен на жалбоподателката, която твърди, че не се е запознала с неговото съдържание и не й е връчен препис от същия. Съобразно изложеното е направено искане същият да бъде отменен от съда, като незаконосъобразен.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Административно-наказващият орган – ОДМВР – Перник, не изразява становище по жалбата и не изпраща представител в проведеното по делото открито съдебно заседание. В придружаващото писмо, с което е изпратена преписката във връзка с обжалвания електронен фиш, прави искане в случай че жалбата е основателна и се претендират разноски от жалбоподателя за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение, с оглед правната и фактическа сложност на делото, размера на същите да бъде намален до предвидения в закона минимум

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда н а чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на 1 страните, намира за установено следното:

На 15.03.2026 г., в 14:19 часа, в Община Перник, на път Автомагистрала номер А- 3, на 26.8 км., ЛОТ 0 от АМ Струма, км. 26+800, ПВ Студена, с посока към град София, при ограничение на скоростта от 120 км/ч, въведено с ПЗ Б26, валидно за извън населено място, се движело МПС – лек автомобил „Лексус РХ 350", с рег. № ********. В района на км 26 + 800 на посочения път, с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, № 120сd3b, с посока на движение на контролираните МПС от град Дупница към град София, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства, в стационарен режим, чрез заснемане. Разрешената скорост на движение и в двете посоки била 120 м/ч. През обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил, който бил заснет, но на снимковия материал /л. 11/, на който е заснет номера му на 15.03.2026 г. в 14:19:54 часа не е посочена скорост, поради което и същата не е установена по делото. С посочената преносима система за контрол на скоростта в 14:19:56 часа на същата дата бил заснет автомобил с рег. № ********, със скорост на движение 148 км/ч.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол с рег. № 12023Б/15.03.2026 г. – приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен обжалвания електронен фиш, в който били въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на движение от 143 км/ч. /след съответно приспадане от измерената скорост на допустимата грешка при измерването, при разрешена стойност на скоростта – 120 км/ч/, т. е. установено е движение с превишена скорост от 23 км/ч на посочения лек автомобил.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че към датата на нарушението, превозното средство – лек автомобил „Лексус РХ 350", с рег. № ********, е собственост на жалбоподателя А. Г. П.. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл.

188, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП срещу нея, в качеството на собственик, бил издаден обжалвания електронен фиш, серия К, № 12490097 , с който на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 51.13 евро за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. 1 от ЗДвП.

Електронния фиш е връчен на А. Г. П. на 02.04.2026 г. – същата е уведомена за наложената глоба с обжалвания електронен фиш, но е отказала да получи същия, който отказ е удостоверен с подпис на свидетел, видно от приложената разписка за връчването му. Жалбата срещу електронния фиш е изпратена чрез куриерска фирма на 16.04.2026 г.

От представения протокол от проверка № 121-СГ-ИСИС/21.03.2025 г. на БАН, ГД „Мерки и измервателни уреди“, отдел изпитване на средства за измерване и софтуер“ се установява, че преносимата система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, № 120сd3b, е изправна към датата на заснемане на нарушението.

Съгласно посоченото в писмо от ОПУ – Перник с вх. № 19024/28.05.2026 г. ограничението на скоростта в описания е обжалвания електронен фиш участък е въведено с ПЗ В26 и е 120 км/ч.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: разпечатка на Електронен 2 фиш /ЕФ/ серия К № 12490097, разписка за връчване на ЕФ № 12490097, снимков материал по ЕФ № 12490097 – 2 броя снимки, справка собственост на МПС, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, копие на протокол за метрологична проверка от 21.03.2025 г., заповед № 313з-162/22.01.2025 г., писмо от ОПУ – Перник с вх. № 19024/28.05.2026 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу обжалвания електронен фиш е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че обжалвания електронен фиш е издаден от компетентен орган и формално отговаря на изискванията на закона, по-конкретно, на утвърдения образец за издаване на такъв.

Административно-наказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи електронни фишове да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК, съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респективно фактическите констатации, заложени в наказателното постановление. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че обжалвания електронен фиш е издаден от компетентен орган и от формално отговаря на изискванията за форма и съдържание.

Тежестта на доказване е на административо-наказващият орган, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респeктивно, че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда, ако не е доказал възраженията си. В доказателствена тежест на административнонаказващият орган е и да попълни административно-наказателната преписка с всички относими към повдигнатото административно-наказателно обвинение доказателства.

В конкретния случай, съдът намира, че представените от административнонаказващият орган и приобщени към доказателствената съвкупност писмени материали и снимки не съответстват на описанието на санкционираното нарушение, поради което съдът приема същото за недоказано безспорно по делото.

За да достигне до този извод, съдът съобрази, че на представения снимков материал /л. 11 от делото/, на който е заснет описания в обжалвания електронен фиш лек автомобил с регистрационен номер ********, не се съдържат данни за скорост на същия, т. е. по делото не са ангажирани доказателства да се е движил с описана в ЕФ скорост от 143 км/ч на описаните в него място и време. Извод за превишена скорост при движение на същия на 15.03.2026 г. не следва и от представената снимка на друг автомобил с регистрационен номер ****** /не се чете/. В тази връзка съдът съобрази, че същата действително е направена на 15.03.2026 г. в 14:19 часа на описаното в обжалвания ЕФ място, но на нея не се вижда заснет процесния лек автомобил „Лексус 3

РХ 350", с рег. № ********, съответно липсват данни за неговата скорост на движение.

В обобщение, предвид изложеното, съдът намира, че отразената в електронният фиш фактическа обстановка не е установена по ясен и безспорен начин от събраните по делото доказателства. Нарушен е основен принцип в наказателния процес – принципа на разкриване на обективната истина чрез прилагане на всички предвидени от закона мерки и по реда и със средствата, предвидени в НПК – по чл. 13 и чл. 14 от НПК, които се прилагат субсидиарно в административно-наказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН. С оглед презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в административнонаказателното производство, изложеното е достатъчно основание за отмяна на издадения електронен фиш. За пълнота следва да се посочи, че релевираните доводи от жалбоподателя за нередовно връчване на електронния фиш не са основание за отмяна на същия, като от доказателствата по делото се установи безспорно, че електронния фиш е редовно връчен на жалбоподателката, като с оглед цитирането му в жалбата, същата безспорно е запозната с неговото съдържание към датата на депозирането й.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК право на присъждане на разноски възниква за жалбоподателя, който не претендира такива, поради което и съдът не дължи произнасяне във връзка с тях.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 12490097, издаден от ОДМВР – Перник, с който на основание член 189, алинея 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на А. Г. П., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 51,13 евро за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, извършено на 15.03.2026 г. в Община Перник.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4